Александър Кипров е роден в София на 11 декември 1950 г. Композира за Лили Иванова, Георги Христов, Тони Димитрова, Деси Добрева и други изпълнители, включително и за по-младото поколение. В част от живота си е свирил в трио “Бутик” заедно с Асен Гаргов и Кирил Йорданов – Киката.
– Г-н Кипров, каква година изпращаме? Какво очаквате в 2014-а – в личен план и за България?
– Струва ми се, че изпращаме една лоша година! Единственото хубаво е, че здравето е наред, в личен план. И че имах работа, която ми доставяше удоволствие и у нас, и в чужбина.
– Понеже винаги сте били много активен и не останахте безразличен и този път към всичко случващо се у нас, бихте ли казали какво най-много ви вълнуваше, възмущаваше и има ли нещо, което пък ви хареса у нас, въпреки всичко?
– Много се объркаха нещата тук – и политически, и икономически, и въобще. Много наглост и безкомпромисност на всички нива – хората са объркани, обезверени, станахме лоши, освен че обедняваме все повече. Хареса ми появата на гражданско общество. Макар и неузряло, то се появи. Още сме на ниво детска градина…
– Струва ли си да се борим за достойнството си, да изпитваме гордост, че сме българи?
– Горди могат да бъдат само достойните, проспериращи и обединени нации и техните поданици. Май това не е ситуацията днес в страната. А и борбата за тази национална гордост нещо хич я няма. Затова по всички показатели държим здраво последното място…
– Как гледате на това, че ни определят освен като най-бедните и като най-опасните и изостанали граждани на ЕС?
– Лошото е, че българинът притежава много положителни качества. Негативния имидж го създават прослойка новозабогатели, безскрупулни индивиди и потомци на бивши величия, които се самозабравят както тук, така и в чужбина. Много лош имидж, неприсъщ за цивилизованите държави, които са в потрес от такива наши сънародници. И заключенията им са, че цялата нация е такава, калпава. Това се отразява като цяло на оценката за нас отвън. Ако влизате с кола в Унгария например и митничарят се оказва, че не говори английски, а плюс това заеква, не е нормално да си кажете „ясно, в Унгария никой не говори английски и всички заекват“, нали?
– Какво ще споделите за изгубените надежди през последните 24 години? И вашите за днес и утре в какво са?
– Хора без морал, примитивни хамелеони, които си сменят боята на всеки четири години, ни управляват отвратително. И резултатът е очеваден… Според мене – изкуствено ни държат бедни – което е огромно човешко престъпление, равносилно на геноцид! А умишленото поддържане на нисък жизнен стандарт е основен икономически лост за генериране и поддържане на големи лумпенизирани групи от населението, които са жизнено необходими за оцеляването на престъпните структури…
– С какво си обяснявате безспорния факт, че сте любим композитор освен на Лили Иванова, Тони Димитрова и на куп наши звезди, вече и на няколко поколения българи? Не бъдете скромен!
– Не скромнича, но това е пресилено. Просто си върша работата и гледам да я свърша максимално добре.
– Моля, разкажете нещичко за семейството си, за сина ви, който е тръгнал по вашия път, за какво ви пита той? Работите ли заедно? Различни неща ли ви вдъхновяват? И дано има вашите успехи!
– Със съпругата ми Росица се запознах преди повече от 20 години. Тя също е музикант – певица, свири на пиано, чело, гайда. За мен – идеална като съпруга, интелект, музикант, майка. Много е важно да живееш с някого, с когото може и да общуваш, да си говориш на същото ниво… шестица от тотото! В момента тя завършва висше музикално образование. Синът ми Александър свири в групата „Deep Zone Project“, на пиано естествено, композира, говори няколко езика, интелект и талант… До голяма степен харесваме една и съща музика, но той естествено е и да харесва и прави музиката на неговото поколение. Като пианист много бързо ме настига и дори изпреварва вече в някои области, което само може да ме прави щастлив и горд баща. Невероятен син имам. Да, работим и заедно по някои общи проекти.
– Какво очаквате от новата година? Вашите планове и мечти?
– Човек предполага, Бог разполага… На първо място е здравето, доброто здраве, което си пожелавам през идващата година. А планове и мечти имам много, разбира се. Всеки от нас има планове и мечти. Отчаян оптимист съм и напук на всички прогнози – очаквам през 2014-а нещата в България да започнат да се оправят. Но това си зависи единствено само от нас. Трябва да се обединим колкото се може повече, да гледаме позитивно, да отстояваме и да се борим за мечтите си по един нов, настойчив начин! Здраве на първо място пожелавам на моето семейство, на моите приятели, на вашите читатели и на всички българи у нас и в чужбина. И вяра! В Бога, в доброто, в успеха! С много труд, воля, позитивизъм! Това е пътят за сбъдване на всички мечти!
Елена КОЦЕВА
