Истинската надежда

– Учителю, как да владея над душата на някого?
– През рана! – казал мъдрецът.
– Но…как се отваря рана на онзи, когото обичаш?
– Когато спреш да го обичаш. Когато започнеш да обичаш своето добре, повече от неговото.
– Но…тогава аз няма да имам човека, когото обичам, а едно наранено и смачкано същество. А аз не искам това.
– Значи наистина обичаш.
– Така е!
– Тогава спри да искаш да владееш над душата му и просто обичай.
– Трудно е, учителю!
– А кой е казвал, че е лесно. За да обича истински душата ти няма нужда от нищо от другия и ти нищо не би следвало да искаш.
– Но той ме наранява.
– Значи си позволила да властва над душата ти.
– И това е вярно.
– Това не е обич.
– А ако все пак си мисля, че ме обича?
– Ако е вярно, то значи не може да обича себе си и не може да направи нищо за или против себе си. Такъв човек заслужава състрадание.
– Състраданието израз на обич ли е?
– Ако не допуснеш да е съжаление – да!
– А как да затворя раната, която зее в душата ми?
– Няма как! Има рани, които ни една билка не лекува. Времето ще притъпи болката, духът ще разтвори обидата, но раната ще остане и някои спомен отвреме навреме ще я отваря отново. Но ти бъди благодарен на себе си – малко са онези, които са способни да живеят правило с нея. Научи се на състрадание, обич и търпение и се радвай на всичко, което имаш, защото то е много. Не страдай за минали неща, не позволявай да страдаш за настоящи, а още по-малко за бъдещи. Никой не знае какво ще се случи утре – дори аз! И за това съм тъй спокоен и духът ми е весел, защото може би ме чакат приятни изненади.
– Това не е ли напразна надежда?
– Това е истинска надежда! Вярвай, че си значим на себе си, вярвай, че можеш да преодолееш всяко препятствие, което се изправя на пътя ти и обичай – няма нищо по-красиво от това. Само така ще носиш раната си достойно и мъдро.