Случаят, по който Хар-Шалом работеше онази вечер, го измъчваше от известно време. В Ерусалим той бе нает от руска емигрантка, подготвяща евентуалната женитба на дъщеря си и се нуждаеше от резултата от работата на Хар-Шалом, който бе ключов в случая – доказателство, че детето й е еврейка.
Бракът в Израел се контролира от държавните религиозни власти. На практика в страната почти няма граждански брак. Евреите, които искат да се сдобият с брачно свидетелство, трябва първо да докажат, че са евреи в съответствие с ортодоксалната традиция, което означава, че трябва да са родени от непрекъсната родова линия на майки еврейки. Такъв произход обаче трудно може да се докаже, особено от децата на най-голямата имигрантска общност в Израел – бившите имигранти от Съветския съюз, повечето от които години наред са крили еврейските си корени, за да не бъдат дискриминирани. Насърчени от разхлабената имиграционна политика, тези имигранти наводниха Израел преди 2 десетилетия и родиха деца, които вече са достатъчно големи, за да встъпват в брак.
Така се налага да потърсят услугите на Хар-Шалом, който ръководи детективска агенция с нестопанска цел, специализирана в издирване на еврейско потекло. Агенцията му, наречена „Шорашим“ („Корени“ на иврит) се финансира отчасти от израелското правителство. Всяка година той поема средно по 1200 случая, които подлагат на изпитание познанието му по идиш и руски език и диалекти, знанията му по руска и съветска история и търпението му да се рови в старите съветски архиви. Накрая той представя резултата от проверката си на равинския съд, който почти винаги приема експертното му мнение за еврейската идентичност на гражданите.
В хилядолетната еврейска история рядко някому се е налагало да доказва, че е член на племето. Шулхан Арух, задължителният от ХVI век кодекс от правни и религиозно-етични норми, които регулират обществените отношения в еврейските общности и между евреи и иноверци, сочи, че в брака на всеки, който твърди, че е евреин, трябва да се вярва. Нещата се усложниха, когато желязната завеса падна и стотици хиляди от Съветския съюз хукнаха към Израел, където бяха посрещнати радушно според дългогодишния закон, който дава гражданство на всеки с поне един еврейски предшественик – дядо или баба (съпрузите неевреи и децата също са добре дошли). Логиката на този закон е, че след като според нацистките закони евреин е всеки с дядо или баба евреи, то това е достатъчно, за да намериш убежище и в еврейската държава.
Но много равини поставиха под въпрос произхода на новодошлите. Според ортодоксалното определение няколко стотици хиляди от тях съвсем не са евреи. И равините се страхуват, че ако започнат да се женят за израелски евреи, ще бъде изложено на опасност съществуването на еврейския народ.
За да се оправят нещата, равинатът в Израел създават нова процедура, наречена най-общо „изясняване на юдаизма“. Всеки имигрант, който кандидатства за брачно свидетелство, трябва да докаже еврейския си произход поне 2 поколения назад, а понякога и повече. Държавните равини така и не разписват ясни правила за извършването на тези проверки. Те обаче решават, че освен документи, които да удостоверяват, че човекът е евреин, той или тя трябва да познава еврейските традиции и език, както и да има типично еврейско име.
Тези изисквания създават проблеми за много съветски имигранти, които не познават особено еврейските традиции – в Съветския съюз синагогите били превръщани в куклени театри и физкултурни салони, а еврейски звучащите имена са преправени да звучат на руски, за да се избегне дискриминацията.
Определението за еврейска националност в документите от съветско време, която навремето им създавала проблеми при постъпване на работа или в университет, днес е единствена надежда за удостоверяване на произхода им. Тук обаче също има пречка. Защото на съветските емигранти често било забранявано да вземат със себе си всички документи при напускането на страната, принуждавали ги да оставят оригиналите на свидетелствата си за раждане и получавали официални правителствени преписи. Днес в Израел тези преписи не вършат кой знае каква работа. В края на 80-те и началото на 90-те г. много неевреи подкупват съветски чиновници, за да им издадат такива документи, с които да се представят като евреи и да емигрират в Израел. Затова израелските власти вече не приемат с доверие копията на съветските документи, а само оригиналите, повечето от които са в архиви, недостъпни публично. За израелските детективи тези архиви са истински съкровищници.
Два часа след като Хар-Шалом слезе от самолета в Москва в онази есенна вечер, той отиде на среща в празно кафене с Владимир Пейли, руски генеалог, съгласил се да проследи рода на клиентката на Хар-Шалом – жена, която тук ще наричаме Олга. Срещу 600 долара Пейли се съгласява да посети родния град на Олга – Нижни Новгород в Западна Русия, за да събере архивен материал за последните 3 поколения по майчина линия. На другата сутрин взема самолета.
В Нижни Новгород придружавам Пейли до филиала на Министерството на правосъдието, където той ми казва да почакам във фоайето, за да не привличам вниманието. 5 минути по-късно Пейли вече се е натъкнал на доказателство, че прабабата на Олга е еврейка. Успял е да види регистъра на смъртните актове. По-късно, в друга служба Пейли иска от служителката да види брачното свидетелство на прабабата. „Не мога да ви го покажа“, отвръща тя. „Не го показвайте на мен, покажете го на себе си“, отговаря й енигматично той. Жената хлътва в склада и се появява с огромна книга регистър, отгръща страниците и стига до точното място. „Ето го“, казва тя, взирайки се в нас и затваря регистъра. „За въпросната националност ли става дума?“, пита я Пейли. Тя свива устни и вдига вежди в потвърждение
Години наред израелските детективи разчитат на неформални джентълменски споразумения с архивистите в страните от бившия СССР, за да се сдобият с нужните им документи. Напоследък обаче работата става по-трудна. През 2006 г. Русия прокара строги закони за конфиденциалност на личните данни на гражданите. През 2009 г. Кремъл депортира израелски дипломат, за когото се смята, че е подкупил служител от архивите, за да проучва произхода на имигранти в Израел. През 2011 г. Русия обяви, че затяга още повече контрола върху архивите си. До няколко години се очаква Русия и Украйна да дигитализират напълно архивите си, което още повече ще отдалечи израелските детективи от оригиналните документи, от които се нуждаят. Група равини поискаха от руското Министерство на правосъдието улеснен достъп до архивите, но им бе отказано. „Всички служители в архивите в Русия в момента са много уплашени. Изборът им е да бъдат лоялни“, казва ми Пейли.
Той има повече късмет в Украйна, отколкото в Нижни Новгород. Служител, пожелал да наруши протокола, намира оригиналното рождено свидетелство на бабата на Олга, което удостоверява, че е еврейка. Тогава Олга плаща на Пейли още 400 долара, за да й осигури и копие от досието на прадядо й в КГБ, което определя прабаба й като еврейка. Макар тези документи да са решаващи за случая, разследването на Хар-Шалом продължава още 2 г.
Най-сетне Олга е призована в израелския равинатски съд. Съдията преглежда доклада на Хар-Шалом за доказателствата, които е събрал. След това й показва стара семейна снимка. „Кой е на тази снимка?“, пита той. Олга посочва майка си, баба си и приятел на дядо й. Заседанието трае 15 минути и в края му съдията произнася присъдата си – Олга е еврейка. Следователно и дъщеря й е еврейка.
Олга с облекчение се заема с организацията на сватбата на дъщеря си. Всички тези години под увеличителното стъкло обаче си казват думата. „Малко прекаляваме с всичко това“, каза ми съпругът на Олга по време на разследването миналата година. „В крайна сметка ние не сме извършили престъпление, не сме виновни за нищо“, добавя Олга.
Затова не е чудно, че много евреи просто не си правят труда да търсят доказателство за произхода си – двойките вземат самолета до съседен Кипър сутринта, разменят си брачни халки в сватбена церемония стил Лас Вегас, която Израел признава, ако е осъществена в чужбина, и се прибират у дома със самолета още същата вечер, вече като семейство.
