Използвам правото си на отговор на злостния пасквил, съчинен от Христо-Джамаловия син – Васил Джамалов, по повод моя публикация в същия вестник със заглавие „Румен Сербезов е единственият, който успя да измами Илия Павлов”. Неприязънта между мен и Джамалов-син е от доста години. Той не можа да преглътне моя статия в местен вестник, озаглавена „Джамалов, кариера, платена с трупове”, въпреки че много добре знае, че тази статия против баща му е стриктно написана въз основа на документалните спомени на известния български анархист Георги Константинов. Които, между впрочем, са отпечатани в книгата му „Ставайте, робове!”, издавана във Франция и в България.
Зад истеричното и суперклеветническо писание на Джамалов-син обаче прозира това, че зад него стои цяла орда мафиотизирани типове с болшевишко-комунистически произход, префасонирали се днес в капиталисти. В такъв, изглежда, се е превърнал и баща му, защото в края на кариерата си Христо Джамалов се пенсионира като съветник на Георги Найденов в „Тексим”. Нерде тексимаджията Георги Найденов, нерде МВР генералът Джамалов!?…
Не познавам и изобщо не съм виждал нито Христо Джамалов – екзекуторът на дузината свиленградски гимназисти (исторически и документално доказан факт), нито сина му Васил Джамалов.
Униформените винаги са ме омерзявали, разбира се, и собственият ми баща в това число,
чиито болшевишко-комунистически възгледи никога не съм споделял…
Впрочем преднамерено поместеното към интервюто ксерокопие на Рапорта до началника на Хасковската полицейска секция не е и не може да бъде доказателство, че Никола Караиванов е бил полицейски агент. Напротив, този рапорт свидетелства, че той активно е участвал в конспиративната дейност на БРП(к) и РМС. От същия този рапорт обаче очевадно става ясно, че във въпросната явочна квартира е бил и вербуваният от хасковския полицейски комендант Овчаров, ремсист Груйчо Апостолов, който след 9 септември 1944 г. е съден именно заради агент-провокаторската си дейност… Ако наистина Никола Караиванов е бил доносник на „фашистката” държавна сигурност, то защо диспозитивът на Обвинителния акт на народните обвинители от Хасково по следствено дело № 1 от 1945 г. по обвинение срещу полковник Велико Маринов, командир на Втори армейски артилерийски полк, гласи: „Сведения за запасния поручик Никола Караиванов, офицерския кандидат Кондаков и фелдфебел-школника Коста Марков бяха поискани от коменданта Стоян Овчаров. С това следите им бяха насочени към полицията, особено върху последния, който бе убит с бой…” Значи „полицейски агент” Никола Караиванов е търсен под дърво и камък да бъде арестуван от полицията по изричното искане на полк. Маринов.
От същата тази полиция, на която Караиванов уж бил таен агент
Подир Деветосептемврийската победа Караиванов не става първият „директор на Хасковската милиция”, както си съчинява проф. Васил Василев, а тутакси е назначен за помощник-командир на Втори армейски артилерийски полк, а по-късно е командир на Хасковското Военно окръжие и командир на бойната подготовка на Хасковската гвардейска дружина. Командир е и на Вътрешните войски – Бургас, а след края на 1948 г. го назначават за началник на районните управления на МВР в Крумовград, Ивайловград и Хасково, където се пенсионира през 1960 г. поради поредната вълна от антисталинистки чистки. По това време многобройни ръководни кадри на БКП, армията и МВР са отстранени от постовете си. Това впрочем сполетя и генерал-майор Янчо Костов, първи заместник-началник на Политическо управление при МНО, както и Добри Терпешев, Руси Христозов, Георги Цанков и др…
Само абсолютен дебил може да повярва, че ако един кадър на болшевишко-комунистическото МВР се окаже бивш сътрудник на Никола-Гешевата ДС, ще му се размине само с едно пенсиониране.
През 1960 г. или щяха безцеремонно да го разстрелят,
или биха го набутали в дранголника най-малкото за 20 години. А при Никола Караиванов се случва нещо съвсем друго. Той нахъсено се втурва в интензивна обществена дейност… Многократно е избиран за народен съветник, носител е на златната значка на Градския народен съвет – Хасково, за ползотворна обществена дейност. От 1965 до 1974 г. е началник на Окръжния щаб на доброволните отряди. Това обаче не му пречи да се впусне и в твърде рискована конспиративна дейност. През 1964-65 г.
инициира създаването на хасковска нелегална, анти Тодор Живков група,
която решително подкрепяше БКП партийния дисидент Иван Тодоров – Горуня в себеотрицателното му противопоставяне на корумпирания правешки автократор Тодор Живков. Освен това почти 20 години Никола Караиванов е щатен сътрудник на Военно-административния отдел при ОК на БКП – Хасково. А трябва ли да обяснявам, че този отдел всъщност дирижираше окръжните комитети на БКП и съответните окръжни управления на МВР. И беше ни повече, ни по-малко поделение на съветското военно ГРУ.
А там не можеш дори един ден да се задържиш, ако за тебе се знае, че си бил таен сътрудник на царската Държавна сигурност. Ако си такъв пък, веднага те отстрелваха и в прекия, и в буквалния смисъл на думата.
И все пак не може да се отрече, че Васил Джамалов напълно си е заслужил комфортното място на щатен преподавател в болшевишко-комунистическите милиционерска и Военна академия,… толкова перфектно бе овладял способите на дезинформацията, и когато се наложеше, можеше да ти пренапише биографията както му скимне. Може би затова в публикацията, която коментирам, въпросният Джамалов-син ме диагностицира за индивид с „лабилна психика”. Всъщност
собственият ми баща многократно ме е сиктирдосвал с думите, че съм „скапан психопат”,
имайки предвид преди всичко въпиющата ми „политическа неблагонадеждност”. Уви… А баща ми беше фанатизиран болшевико-комунист. И до самата му смърт портретът на другаря Сталин висеше над леглото му… Впрочем за баща ми аз винаги съм бил „идейно нечистоплътен”, „развейпрах”, ”лаладжия” и т.н., но това не ми пречи да призная прозорливия му ум. У него попадат ксерокопирани кочани от разписки на личности в държавата–
разбогатели бизнесмени, получили даром огромни парични суми от БКП-БСП
Баща ми веднага започва публично да разгласява съдържанието на тези разписки. Но на 4 март 1990 г., около 6 часа сутринта, в подножието на Хасковския ямач бива садистично убит на самото стълбище, възлизащо към възвишението. Васил Джамалов казва в интервюто си, че убийството е извършено от млади хора, които са пострадали навремето от Караиванов. И че това било политическо убийство, сиреч екзекуцията била извършена за отмъщение. Интересно откъде професорът може да знае това, ако той самият не е съпричастен към това убийство. И защо никой не отмъсти на собствения му баща Христо Джамалов, едновремешен началник на РУ на МВР – Свиленград. През 1948 г., точно по Великденските празници, той, чрез агентурни инсинуации, подкокороса около две дузини младежи, между които и 6 ученици от тогавашната гимназия „Добри Терпешев” – Любимец, да бягат през гръцката граница.
Под ръководството на Христо Джамалов
те бяха причакани и изпозастреляни като пъдпъдъци
до Кандамуневия кладенец, където днес им е паметната плоча. Това стана само на два километра от граничната бразда и беше направено с цел Джамалов да ускори кариерното си израстване, впечатлявайки с този масов разстрел висшестоящото си началство…
Но убийството на Никола Караиванов наистина е политическо убийство, извършено от болшевишко-комунистическите съидейници на Никола Караиванов, поради факта, както вече казах, че убитият притежаваше ксерокопираните разписки за раздавани огромни парични суми на назначени от Андрей Луканов като милионери. Що се касае обаче до същите тези разписки, то мога да заявя, че ксерокопията се пазят на сигурно място и ще ми служат като доживотна застраховка. … Ще кажете, ама защо сега не ги предоставя в полицията, прокуратурата или съда? Отговорът е много прост – почти четвърт век някоя институция да се е самосезирала по този въпрос?
Марин КАРАИВАНОВ, Хасково
(Правото на отговор публикуваме със съкращения поради големия му обем, но в същия размер, колкото и на интервюто с д-р Васил Василев – б. р.)
