/КРОСС/ След като президентът Росен Плевнелиев в обръщение към нацията съобщи, че предлага заедно с евровота през май да се проведе референдум по изборни въпроси, за по-малко от 48 часа управляващите от БСП, ДПС и „Атака“ отхвърлиха идеята с почти идентични аргументи. ГЕРБ заяви, че ако парламентът не допусне допитването, ще направи подписка, Реформаторският блок и други опозиционни партии извън НС също настояха за референдум.
„Дневник“ обобщава част от аргументите, с които се отхвърля идеята за референдум, и въпроси на гражданите, споделяни във форума на сайта и във Фейсбук, и представя коментара по тях политолога Иван Кръстев.
Референдумът ще повишиизбирателната активност и в чияполза/вреда би било това?
– По-ниската избирателна активност е характерна за изборите за Европейски парламент. В Словакия на последните европейски избори гласуваха само 17 процента от избирателите. Но не мисля, че страхът от ниска избирателна активност определя позицията на президента. Социологическите проучвания сочат, че у нас има засилен интерес за участие в евроизборите, тъй като те се схващат като вот на доверие за правителството. Според последното изследване на „Алфа Рисърч“ над 55 процента от избирателите заявяват намерение да гласуват, така че и без референдум избирателната активност ще е над средната за ЕС.
Кой печели и кой губи от по-висока изборна активност е въпрос, на който не може да се отговори лесно, защото в различни ситуация високата активност може да има различен ефект. Но според мен са прави тези, които вярват, че в момента ниската избирателна активност облагодетелства БСП и ДПС, които имат твърди ядра, но малки периферии. Големите губещи от ниска активност са всички малки партии. Ниската избирателна активност също така увеличава шансовете на партии, които разчитат на купен или корпоративен вот. В този смисъл може да се твърди, че правителството мечтае за ниска избирателна активност, а опозицията се надява колкото се може повече хора, и то по-млади хора, особено в София и големите градове, да излязат да гласуват.
Референдумът е в услуга на ГЕРБ ицели да не се приеме подготвениятот БСП изборен кодекс?
– Това, което работи за ГЕРБ и Реформаторския блок, е не толкова предложението на Плевнелиев, колкото реакцията на управляващите. Те, изглежда, вярват, че ако вестниците не пишат за референдума, а правителството атакува президента, идеята за референдум ще изчезне и никой няма да си спомня за тази инициатива. Това е наивно.
Първо, защото идеята за референдума не може да бъде медийно затворена и президентът най-вероятно няма да пропусне възможността да повтаря своето предложние и да пита кой се страхува от гласа на народа. Второ, защото нежеланието на мнозинството да подкрепи идеята за референдум създава платформа за взаимодействие на всички опозиционни партии. Нещо повече, в кампанията „референдум“ могат активно да са включат и различните граждански движения, които не харесват правителството, но не са във възторг и от опозицията. И, трето, защото отхвърлянето на идеята за референдум засилва вътрешните противоречия в левицата. Ако мнозинството от българите остане с усещането, че правителството презира гражданите или се страхува от тях, никой не може да му помогне.
В момента доверието в парламента е 10-15 процента, при много слънце и победа на Григор Димитров на голям тенис турнир, то може да достигне 17-18 процента. Идеята, че парламент с толкова ниски нива на доверие може да приеме нов Избирателен кодекс, и то само с гласовете на БСП, ДПС и „Атака“, и този избирателен закон да има претенции, че отразява волята на избирателя, ми се вижда абсурдна. Убеден съм, че госпожа Мая Манолова е положила огромни усилия за изготвянето на новия избирателен кодекс и сигурно в него им добри идеи, но ако тя и нейните колеги имат амбицията да изготвят изборен закон, който да надживее това мнозинство, то те трябва да подложат на референдум изготвения закон. Така че, ако са убедени, че са направили закона, който хората очакват, партиите от мнозинството могат да използват референдума и да ни убедят, че задължителните избори и електронното гласуване не са необходими и че предлаганата преференциална система дава възможност на гражданите да гласуват за личности, а не за партийни списъци. И че най-добрият начин да се гарантира честността на изборите е да не се допуснат представители на опозицията в ЦИК.
Референдумът ще отложи евентуални извънредниизбори.
– Провеждането на референдум за избирателната система няма никакво отношение към датата на евентуални предсрочни парламентарни избори. Ако утре правителството реши да подаде оставка (което то няма да направи), няма никакъв проблем през май да имаме три в едно – европейски избори, парламентарни избори и референдум за изборните правила.
Президентът няма право/не трябва да предлагадопитване по такива теми.
– Президентът има право, нещо повече – има задължението да бъде фактор за реформиране на политическата система. И не е случайно, че всички досегашни президенти са се изказвали по въпросите на избирателната система и дори са обмисляли референдум на тази тема. А предишният президент Георги Първанов е човекът, наложил въвеждането на ограничен мажоритарен елемент на изборите през 2009 година. Това, че неговата партия БСП загуби от това нововъведение, е най-доброто доказателство, че никога не може да сме сигурни кой точно ще спечели или загуби от една промяна на изборните правила.
Играта с изборните правила обикновено води до „изненади“ и за това всеки, който се надява да спечели изборите, като наложи правила, които „работят за него“, си прави сметка без кръчмар.
Идеята е добра, въпросите не са добре формулирани.
– Тези, които мислят, че идеята е добра, е най-добре да я подкрепят. Защото това, което предлага президентът, е не формулировка на въпросите, а темите, по които избирателите трябва да се произнесат. Той няма право да формулира въпросите. По закон само парламентът има правото да формулира въпросите, по които избирателите трябва да се произнесат.
Защо президентът иска задържително гласуване, частичен мажоритарен вот и електронно гласуване? – Ние не знаем дали президентът иска задължително гласуване, мажоритарен вот и електронно гласуване. Това, което знаем, е, че президентът иска избирателите, а не депутатите да решат дали да има задължително гласуване, мажоритарен вот и електронно гласуване. И когато се готви нов избирателен закон, депутатите да следват волята на мнозинството.
Така че партиите, които отхвърлят идеята на президента, всъщност са против това хората да бъдат тези, които да определят принципите на изборното законодателство (отделен въпрос е дали те са за или против мажоритарен вот, електронно или задължително гласуване).
Прави ли са тези, които искат задължително гласуване, мажоритарен вот и електронно гласуване?
– Това, което кара хората да търсят промени в изборното законодателство, е масовото усещане, че България е демокрация, но гласът на хората няма значение. Истина е, че дори когато политиците чуват „гласове“, то това не са гласовете на избирателите. И не случайно и през февруари, и през юни тези, които излязоха на улицата, искаха промяна на изборните правила.
Много от тези, които искат задължително гласуване, са убедени, че когато всички гласуват, купените гласове няма да решават кой да управлява. В искането за задължително гласуване прозира желание да се намали политическото влияние на ДПС.
Тези, които искат мажоритарен вот, се надяват, че ще научат името на народния си представител и по този начин ще се ограничи властта на партийните лидери. И не случайно мнозина от тези, които не приемат лидерския характер на ГЕРБ, вярват, че мажоритарният вот, а не потокът от компромати може да промени партията на Борисов. В един мажоритарно избран парламент ще е по-трудно на мистичния „кой“ да накара парламентарната група да гласува решения, които ще изкарат хората на улицата.
Тези, които искат електронно гласуване, се стремят да върнат в политиката повечето от милион българи, които живеят извън България, защото истината е, че в сегашната ситуация гласуването в чужбина облагодетелства главно българските граждани, които живеят в Турция.
Дали надеждите на хората, че смяната на избирателната система ще доведе автоматично до смяна на политическата система, е въпрос с повишена трудност. И в случая със задължителното, и в случая с електронното гласуване истинският въпрос е „как“. Как е възможно електронно гласуване, което гарантира тайната на вота, и как може да се наложи задължително гласуване, което не нарушава правото на гражданина да не участва в политиката. Мажоритарният вот също крие своите рискове. Но това, в което Плевнелиев е прав, е, че в сегашната ситуация политиците са длъжни да попитат хората за изборните правила, ако искат да върнат поне частично доверието в институциите. По-добре хората да вземат грешни решения, отколкото да се затвърди убеждението им, че от техния глас не зависи нищо.
Защото когато загубят вяра във възможността да променят света с бюлетини, хората започват да хвърлят коктейли „Молотов“ – както виждаме да се случва днес по улиците на Киев. И въобще пряката демокрация е като химическото чистене, нормално не носиш там костюма си всеки ден, но когато целият стане в Петна, нямаш друг избор.
Избирателите ще се объркат от три различни теми(може да се откажат да гласуват, ако нямат позицияпо една от тях).
– Суверенът няма да се обърка. Тези, които са против този референдум, се страхуват не от това, че хората ще се объркат, а от това, че гласът на избирателите може да обърка техните планове.
Copyright © CROSS Agency Ltd.
При използване на съдържание от Информационна агенция „КРОСС“
позоваването е задължително.
