Всичко започна лятото на 2011 година.,току що ни се беше изгубило първото ни ЛЮБИЛМО коте Монго 🙂
Толкова сладък и талкова досаден беше :Д.Нямаше го вече почти месец и разбрахме от тук ,от там ,че го е блъснала кола.Много тежко го преживяхме ,но какво да се прави такъв е живота понякога сладък,друг път горчив.Все още съкрбяхме по Монго когато се появи нашия герой:).
Толкова сладко и плашливо ,беше досущ като Монго (Защо ли ?).Но си казахме „Край няма повече, никакви котки ,неможем да преживеем отново такава скръб,ако му се случи нещо“.И така ,то се въртеше по двора, но нищо повече.
Да ама не ,толкова сладко беше ,че започнахме да го храним ,кефихме му се и така весело ни беше аху, иху.И един обикновен ден се превърна в най -кошмарният ни!Тъкмо щях да го храня,но забравих че съм оставила кучето ни отвързано .Сложих на котенцето да хапне на нашета тераса ,тръгнах към задния ни двор ……
Чух кучето, че разярено нападна нещо,започнах да викам с всичка сила ,но докато се върна стана тя къквато стана .Котето не помръдва “ОФФФ НЕЕ боже “.Кучето го беше захапало за врата и го размяткваше .Направо за малко не припаднах,плачейки се обадих на ветеринарката ни и казах ,че идваме .Взех каквото можах ,котето го сложих вниматлно в едно кашонче и потеглихме с пълна газ ,защото клиниката беше на 15 мин.от вкъщи.Докторката го видя,каза да почваме лечение и дано да се възстанови,но ни даде да направим и снимка .На снимката се виждаше че са му засегнати нервите на гръбначният стълб.Не можеше да ходи,невиждаше,не можеше да се храни ,абсолютно НИЩО.
И така се прибрахме в къщи и сега какво ?Оставих го на страни и избликнах в сълзи ,докато се огледам то спря да диша ,нараво изпаднах в шок,какво подяволите стана.Умря!!!Почнах да си мисля ,“може пък да е по -добре ,да не страда“. И ХОП пак взе да диша .ЕЕ вече направо щях да се гръмна ?То горкото на непознато място ,може да е било в шок или нещо подобно. Както и да е започнахме да се грижим за него.Трябваше да му даваме само вода, като за начало .Взехме спринцовки и така с тях се мъчехме да му сипваме в устичката .Всеки ден ходихме да му бият сумати лекарства и на системи го слагаха .(Не че бяхме в цветущо състояние.)На 3-ят ден започна само да си пие вода ,но с храна се затрудняваше.Беше отслабнал много .
Езика все му висеше навън .Само се блъскаше по стените ,изправяше се за секунди и започваше да тича на някаде и докато го видя 🙁 .До няколко дена започна и да яде, трудно си отваряше устата и много му беше трудно да си котролира езичето.Но беше инатче :)Справяше се 🙂
Ядеше много бавно и понякога пак му давахме със спринцовка храната,защото му беше трудно да преглъща.Но котките нали са странни създания за 10 дена се възстанови.Е не беше супер ,неможеше да пази рановесие,номежеше да мърка вече ,но се разиграваше 🙂
.Вече почнахме да се успокояваме, че ще е добре.Навън не го пускахме само, излизахме за малко ,наблюдавахме го ,защото като видеше дупка някъде и хукваше да бяга ,няколко пъти го изпускахме . Гонехме го по улицата оФФФ,все едно ще цъфне като избяга :О.Както и да е ,вече беше доста добре и го пускахме сам на вънка и той си се прибираше при нас .Тъй като ,се знаеше, че вече ще си го отгледаме го нарекохме ПУМБА .
Нали в заглавието пише Премеждията на…така че … Не след дълго бяхме го пуснали отвън да се разкара и ……БУМ..
Чу се такъв силен удар,че ми изкочи сърцето.О не Пак Ли …..Излизам на терасата и какво да видя, Пумба играейки си в една саксия на стълбите(където има към 2 метра от земята)залита, и падайки понася и саксията с него.Тя му пада върху главата !!.Лежи и не помръдва ,имаше толкова много кръв че си казах „ТОВА БЕШЕ КРАЯТ !“.Обаче на това зверче ,не му се мре.Дишаше ,даже се помъчи да стане и да върви пак на нейдеси :О
И ПРОЦЕДУРАТА СЕ ЗНАЕ ,ГАЗ КЪМ ВЕТЕРИНАРКАТА.Като ни видя ,кой знае какво си помисли(Тия отрепаха котето) ?Уж беше добре ама не,пак същото .Немоше да яде, да пие ,да ходи ,за разлика от преди сега се въртеше и в кръг .Беше целият в кръв ,нямаше как да го измием ,абе УЖАС.!!Айде отново всеки ден при ветеринаря (:О)Обаче този път ,не се оправи толкова бързо ,доста време го хранехме със спринцовка.От тогова нямам снимки ,то изобщо не ми беше до снимки. И все пак това малко ,лудо коте се възстанови с малки останки от инцидентите.Като :неможе да мъррка,да се лиже добре и залита леко ,от време на време се върти в кръг.
Въпреки всичките тези недостатъци ,по нищо не отстъпва на другите котки .Показвани колко добър ловец е станал като почти всеки ден ни носи трофеите си като : мишки ,жаби,птички и един път цяла катерица (Whaaaaat the hell ?)
По цял ден го няма ,а ето ЗАВЪРНА се за вечеря 🙂
Ще си кажете ебати и сапунката ,де да беше, но уви .Този партизанин Пунбито е заклещен за нас, като кърлежче и няма спасение 😀 .Странно е как едно малко животно може да ви научи много.Въпреки нещата ,които ни се случват трябва да продължаваме на пред и да се наслаждаваме на всеки един момент .:)
🙂 Еми 🙂
