Първото, което искам да кажа за баща ми, е, че не е доносник. Който желае, може да дойде и да ми го докаже. Това, с което се спекулира като досие, не е негово и заставам твърдо зад твърдението си. Това казва в интервю за „168 часа” дъщерята на известния аниматор Живка Донева. Според нея, не може да се опетнява името на човек, който вече не е сред нас. Изминаха 7 години, откакто баща ми почина, и какво ли не се случи. Всеки използваше името му както пожелае. Първо се продаваха маслени картини от негово име, а той никога не е рисувал такива неща. Хората правеха изложби и раздаваха награди от негово име.
Оставете баща ми да почива в мир, казва още Живка.
За нея е много обидно да се мачка човек, който е направил толкова много за българската култура.
Живка Донева си спомня за баща си като за най-слънчевият и земен човек. Адски щастлива съм, че съм негова дъщеря. Толкова мили спомени са ми останали от него. Всичко, което умея и нося в себе като чувства и мисли, го дължа на него. Винаги ще му бъда благодарна за това, казва още Живка.
Тя е категорична, че Доньо не е говорил лошо за никого и винаги се е стремил да помага на младите, затова и студентите му все още го обичат. Само фактът, че всяка сряда негови приятели се събират в кръчмата, която е цялата изрисувана от него, и му пазят празен стол, защото за тях той е, там при тях, говори много.
Живка разказва, че преди да почине, Доньо Донев се качил до Мальовица с бастуна. Каза, че ще отиде и го направи. Стигна само до хижата, но все пак едва ходеше. Никога няма да забравя как се обади по телефона вкъщи и каза: „Аз съм на Мальовица.“ Беше с борбен дух, завършва Живка Донева. /БЛИЦ
