„Никога не ги карай да те Обичат, дете мое… Настоявай да те Оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински..“
posted under
За любовта,
Цитати от книги
|
Любими мисли, цитати и фрази от книги, песни, разкази, филми, стихотворения за facebook. : )
1. „Любовта не е толкова трудна за разбиране…“ – каза ми тя и ме погледна с красивите си пъстри очи, изпълнени с обич. –
„Просто трябва да й се отдадеш и да я почувстваш със сърцето си!“
2. „Сърцето ти е моята възглавница , а това легло е любовта .. Какво да ти кажа , просто не ме събуждай ..“
3. “Ако можех да свалям по една звезда всеки път, когато си ме карала да се усмихна, цялото вечерно небе щеше да е в ръката
ми.”
4. “Жена, която в десет страници обяснява защо не те обича, е лудо влюбена.” – Венцислав Константинов
5. „Хайде да играем на една игра . Ще се целуваме ,докато устните ни не се изхабят и докато не спрем да чувстваме … И точно
след това ,ще се влюбим до безумие и до безпаметност.“
6.“Сърцето е свободно да се влюби въпреки всичко – това е единствената пълна свобода на Земята.” – Блага Димитрова
7. „Не бива да питаш. Любовта не задава много въпроси. Щом започнем да мислим, започваме и да се страхуваме. Този страх е
необясним и няма смисъл да се опитваме да го изразим с думи. Може би това е страхът да не презрат чувствата ти, да не бъдеш
отблъснат или пък да не развалиш магията. Ето защо не се пита – действа се. Поемат се рискове…“
8. “Приятелството може да завърши с любов, любовта с приятелство – никога.” – Чарлз Кейлъб Колтън
9. „Всеки казва, че любовта боли, но това не е вярно. Самотата боли. Отхвърлянето боли. Загубата на някой боли. Всички тези
неща се бъркат с любов, но в действителност, любовта е единственото нещо в този свят, което премахва всички болки и ни кара
да се чувстваме отново прекрасно…“
10. „Истинска любов е когато един мъж може да прокара тръпки по цялото ти тяло, само целувайки челото ти!“
Умееш ли, човеко, да прощаваш,
ако някой към теб е прегрешил?
Дали самият прошка заслужаваш,
ако друг някой ти си наранил?..
Измиват ли се със едно „Прости!“
от болката натрупана следите,
и може ли едно „Прощавам ти!“
покоят да ни върне във душите?
.. Никой не иска друг да наранява,
но всеки във живота свой греши..
Дали обаче всеки осъзнава
колко божествено е да прости?
И как онази струпана омраза,
и болката, таена със години
изчезват в теб, сгрешилият щом каже
с наведена глава едно „Прости ми!“
Две думи, промълвени от душата,
и искрен пламък в молещи очи…
Освободиш ли него от вината,
и твоята душа ще полети!
Ще излекуваш своя яд човешки,
от мъката си ще се изцериш..
Недей вини покаял се от грешки!
И ти, човеко, утре ще сгрешиш!
Павлина Соколова