Несериозно за сериозните неща

Що е то секс без любов и има ли почва у нас? А любов без секс и има ли почва у нас?

Тази екзистенциално-аграрна дилема напоследък така е завладяла съзнанието ми, че нощем сънувам чифтосващи се зайци на нивата, а в главата ми като фон звучи оня глас – „Тая работа, сине, не е като оная работа“.Да си призная честно, не помня ни едната работа коя е, ни другата, но явно подсъзнанието ми играе някакви номера, та звучи баш като да иде реч за див животински секс (те ти буквалистика – аз му викам животински секс, то ми показва заешка любов, няма оправия).Та, има ли секс без любов? Добре де, риторичен въпрос, то затова са и заети тоалетните по заведенията в петък вечер, а по улиците не можеш да се разминеш от паркирали един върху друг автомобили (от толкоз хормони и тях ги хвана). Парадоксално пък каките и батковците са се наконтили и пременили с най-скъпите си и видни дрешки, забележете, със завиден мерак да ги свалят колкото се може по-скоро след това (по желание е да е на разменни начала, но и така става).Сексът без любов днес е не просто модерна практика, а направо начин на живот. Дето викаше навремето Тодор Колев, Бог да го прости – „Кога ще ги стигнем американците?“, ами стигнахме ги – вече сме едно към едно с Холивуд, от толкоз прашец и пчелички, вече всеки е роднина с всеки.

Мъжки пример: влизаш с 50-каратова усмивка и гумичка в джоба, излизаш с 100-каратова усмивка без гумичка в джоба (влизането може да го приемате като влизане в дискотечка, ако се нуждаете от предварителна игра или като влизане в непозната какичка, ако сте от по-хард натурите, вие си решавате). Единственият проблем е, че за разлика от миналия век, сега трябва да отвориш дупето, за да намериш гащичките, докато преди отваряхме гащичките, за да намерим дупето, но това вече е въпрос на еволюция. 

Женски пример: влизаш с 50-каратова необвързана усмивка и излизаш с 100-каратова необвързана усмивка. Бързо, лесно, вкусно, че и няма да го мислиш тоя на другия ден какво да го правиш, и без това си имаш толкоз грижи на главата. 

Има ли обаче любов без секс? Уви и това си е риторичен въпрос, макар и директно категоризиран в графата „семейни взаимоотношения“. Защото идва един такъв момент, в който се гледате влюбено, обичате се, усмихвате се, аха, аха… и вземете че заспите, захъркате блажено, тук таме и попръцквате за уют. 

Рутината до такава степен ви е изтормозила, че вече си приемате половинката като най-близкия роднина – мама, кака, бате, тате, каквото дойде. Какъв ти секс, кой ще се мори, тая работа я оставете за младите, ний сме за платоничната любов. И лошото е, че когато не върви сексът в брака, честичко започва да върви сексът извън брака, но това е друга тема. Затова и май ще взема да перифразирам – що е то качествен секс без любов и има ли почва у нас? А качествена любов без секс и има ли почва у нас? 

Дядо Коледа се огледа безпомощно и от липса на каквито и да е варианти, реши поне да си почеше брадата…

Вече имаше поне четири часа откак бе пристигнал, а беше доникъде.
Eто, само допреди два часа бе минал мигащия надпис „Добре дошли в София“ и с нетърпение очакваше да зарадва дечицата.
Вместо това каква стана тя… Само проблеми. Остави за миг еленчетата и шейната и слезна да се облекчи до една кофа за боклук и кога се обърне що да види… Еленчетата вече дават газ, а отгоре група циганчета се хилят злобно и шибат горките животинчета с клонче от елха. Е гати иронията
– Дий, вашта мама, дий… – викаше туй най-отгоре и в унисон си забърсваше сополчето с ръкава. От превоза обаче вече нямаше и помен. Ами сега… как да стигне чак до малкия Петърчо в Люлин, до Янка в Надежда, до Верчето в Бъкстон..
„Така просто няма да стане“, замисли се той. После метна чувала на рамо и хукна към най-предното такси в колоната.
– До Люлин, ще ме качиш ли, попита той шофьорчето.
– Ще те качим, деде, как няма да те качим. 15 кинта и си там за нула време, отговори онзи.
– Как 15 кинта бе, ама то е на по-малко от 7 километра, изцъкли се дядо Коледа.
– Еми сори. Коледна тарифа – ухили се шофьорчето, разкривайки наниз от златни зъби (дали пък не ги бе изкарал предимно по празниците?). 
– Ама аз съм дядо Коледа, трябва да разнеса подаръците, едва не се разрева нашият герой.
– Добреее де, тъй кажи, ще се спазарим някак – подсмихна се – Дай да си избера някой и друг подарък и ще стане работата. Речено – сторено. Развърза торбата и набързо я изпразни с една трета.
Дядо Коледа побърза да се качи, дорде шофьорът не е размислил. Скочи бързо на задната седалка. Таксито потегли с лирична нотка, поклати се няколко минути и тамън да даде малко газ, и се чу боен трясък. Бааааам. 

– Какво стана – скочи уплашено дядо Коледа.
– Еб..о си мамата, това стана. – почеса се по главата шофьорчето. – Пропаднахме в дупка и сега ни напред, ни назад. Поне по два пъти на ден ми се случва, то и свикнах вече. Сигур пак съм изкривил калника. Ми аз съм дотук баце, ако искаш, ей го отпред тролея, хващай го него.
Нямаше и какво да му мисли повече. Метна чувала на рамо и хукна към спирката. Ми то хубаво, ама в тролея фраш. От крайната врата стърчи крак, от средната две ръце, а само от най-предната имаше малко място.Тръгна да се качва и шофьорът веднага се изцепи от кабината.
– Ти луд ли си бе, дядка, не виждаш ли, че няма място, къде се засилил?
– Ама вие не разбирате, аз трябва да стигна, да разнеса подаръците, аз съм дядо Коледа, отново го удари на молби нашият герой.
– Хм, дядо Коледа викаш? – замисли се и онзи и се почеса зад врата.
– Знайш ли, то тук при мен има малко място, ама то е забранено да се качват пътници. Ще трябва да направя изключение, а?! Я да видя какво носиш в тая торба, може и да се разберем някак.
Речено – сторено. Чувалчето олекна с още една трета. Дядо Коледа се провря в кабината и застана вътре – ни напред, ни назад. – А така. Стой мирен и не шавай много, да не стане някоя беля, рече шофьорът и потегли. Мина спирка, две и изведнъж на третата тролеят взе главоломно да се изпразва откъм пътници.
– Карти и билети за проверка, дочу се мъжки глас от края на превозното средство.
– Леле, бегай веднага – стресна се шофьорът и без дори да се усети, дядо Коледа бе изтласкан на някоя от предните седалки. Тамън пред двамца бабаити, дето си личеше, че отдават солидна доза уважение на физическата си форма. 

– Я, деде, да ти видя картата – рече единият и свирна на колегата. Оня пък се изтъпанчи на предната врата, да не реши случайно нашият герой да бяга.
– Аз такова, нямам карта – сви се дядо Коледа.
– Тъй викаш значи.. Сигур и билетче нямаш. Гратис ще ми пътуваш ти, а? – ухили се злобно по-едричкият. Я сега ще ми слезеш с нас да видиш какво ги правим такива като теб… Не глоба ще платиш, ами… Ще си играеш ти игрички с нас… и се подсмихна на колегата. Оня веднага влезе в тон и взе да търка ръце една в друга. Очаквано Дядо Коледа се притесни.
– Вижте бе, момчета, моля ви, разберете ме, аз съм дядо Коледа. Трябва да разнеса тези подаръци на децата, имайте малко уважение към празника поне. Този пред него го погледна и се разхили.
– Уважение,а? Вместо да си мислиш за старите кокали, ти за празника… Какъв си ми благороден.. я като си дядо Коледа, да видим какво носиш у торбата.. Речено-сторено. Двамата симпатяги поровиха, поровиха и в крайна сметка от чувалчето остана само .. чувалчето. Вече беше празно.- И слизай тука, писна ни от гратисчии, намръщи се бабаитът и подсвирна към колегата.
Дядо Коледа слезе на спирката и се огледа. Вече бе доста късно, цяла София бе огряна в светлини и в коледни лампички. Само дето бе малко студено, но колко бе красиво иначе.. Дори се усещаше духа на празника. В краката му нещо се размърда. Той сведе очи и видя просяк, който се бе увил в някаква прокъсана дреха. Зъзнеше и стискаше до себе си наполовина пълна бутилка с ракия.
Дядо Коледа се усмихна и свали червеното палто. Така и така, вече нямаше закъде да бърза.- Разменям я за ракийката – ухили се той и набързо наметна с дрехата човечеца пред себе си. Онзи се замисли и след малко рече:
– Навитак, ама даваш и шапката и ръкавиците?
Дядо Коледа ги смъкна набързо и се сви до събеседника си на земята. Връчи му ги и надигна от шишето. Първата глътка го изгори, но след няколко секунди му стана топло и приятно. Сви се зад кофите и се усмихна.
Цяла София бе огряна в светлини и в коледни лампички, навсякъде се усещаше духът на празника. Петърчо и Верчето можеше да почакат, и без това бяха още малки. Все някоя година щеше да стигне навреме…
Весела Коледа, рече си той и се зави с единственото, което му бе останало – празното чувалче. В просъница се замисли, че никой не може да му отнеме най-главното.
Надеждата за един по-добър свят някой ден…
Виж още:

Мъжки времена или що е туй „мъжки мозък“

Тази статия е за мъже. За мен, за теб, за колегата, естествено – за шефа… а теб, мила, да те питам какво правиш тука, като вече прочете първото изречение?
Тук му е мястото да си го гарнираме тоя материал с много секс, бира и майни, щом става дума за мъжки времена.
И така – задача на заданието: да установим какво има в мъжкия мозък!!!
1) Жени и секс – 80% от силния пол обичал руси жени с големи гърди и… дрън-дрън. Де факто силният пол обича… жени (с малки изключения). Може да са бели, черни, черно-бели (напоследък афроамериканките са много на мода), руси, червени, бембени и т.н. Обича ги всякакви. Но най ги обича, защото ги свързва със секс. Преди всичко, принципът е такъв, че като мъжът види една жена, дето го кефи, и започва да й замисля много приятно бъдеще в мислите си. До такава степен, че тя без да си има представа за това, започва да се изчервява.
2) Порно – още навремето някой пич го беше казал: „Едно е да искаш, второ да можеш, трето – да го направиш“. Затова и тия замисли обикновено си остават именно във фаза замисли. Тук идва на помощ порното. Мъжете обичат порно. Там тия мисли са си директно възпроизведени на екрана. Дори не е нужно да и да го мислиш повече. Ех, сега и пуканки да имаше…
3) Автомобили – ако нещо може да ни откъсне от другите мисли, то това са колите. Ей така можете да видите как един мъж е омазан целия с масло, след като току-що изпълзява из под опела, но на лицето му грее 100-каратова усмивка. Обичаме да си човъркаме колите, да говорим за тях, за техния живот, техните проблеми. Често можете да ни видите заедно на някоя маса в кафето как съчувствено клатим глава на тъжните им истории. Въобще, обичаме си се, ей, не е шега работа това.
4) Техника (черна и бяла) – няма значение каква е. По цял ден можем да си настройваме видеото, уредбата или просто да се дивим на тая или оная джаджа. Всъщност на мъжете винаги им е интересно едно нещо как, а не защо работи. Затова и обичаме да разглобяваме готови уреди (не че след това успешно ще ги сглобим наново, но е важен принципът).
5) Мезе и ракийка – какъв мъж си ти без „Малиция“ ли?! Каква „Малиция“ бе, я дай една сливенска перла. А обикновено ракията върви с обилно количество мезе. Та на трапезата може и да не ядем, но да пием и мезим е задължително. Те това си е мъжка работа. Пък после понеже не сме гладни, ще добавим и по една биричка. А накрая, за да покажем, че сме наред, ще се уригнем. По нашата си система това значи: „Ей, ама готино беше“…
6) Мачовете – нежният пол никога не ни е разбирал в това отношение. Стоят и коментират: че какво му е интересното, 22-ма галоши търчат подир някаква топка. Ми нямат го този спортен дух, дето ние си го имаме. В дадени моменти направо ни се иска да скокнем и да я ритнем като хората тая топка, че ония там ни скъсаха нервите. Но в крайна сметка има лек – караш жената да заложи една десетарка на Еврофутбол и да я видиш после как ще вика…
Дотук – толкова. Общо взето, има ли си ги тия принципи, ще ги има и мъжките времена. Слава богу, все още се държим. И за да съм мъж на място, що ли не ви тегля една майна, ами се разправям с вас…
Виж още:
10 съвета как да разнообразим сексуалния си живот
10 съвета как да станеш секссимвол в България
Мъжки времена или що е мъжки мозъкИ не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия!
За българските мъже и секса
Онлайн любов или неволите на КолюСиндромът „Накажи ме“ или защо добрите момичета си падат по лоши момчета
За момченцата, момиченцата и не само физиологичните им особености
За ефектната опаковка и под нея..при мъжете и жените

Всички заедно и с усмивка на уста (без студентите) се насочили към края на приказката, за да направят най-големият бум на читатели от 90-те насам (според статистика на Червената шапчица и баба й от Кърджали). А ако ти не си сред тях, читателю, то това е една приказка с отворен край. Отворен, защото имаш пълното право да си грабнеш шапката и да кажеш „Край, писна ми“. Пък аз ще се чудя – дали вината за това е моя или пък на държавата, в която живеем.

П.П: Приказката беше излъчена по 7 канал на ТВ-та, който категорично отказа в това време да се насочи към по-зрялата аудитория, предавайки пряко протеста на Вълците пред къщата на Червеношапчицови, а се задоволи с това да зарадва по-младите си зрители с един щастлив край.

1. Правете секс пред уеб-камерата в интернет

Преди това пуснете прес релийз за онлайн излъчването. За конспирация можете да наденете маска я на Бойко Борисов, я на Сергей Станишев, я на Ахмед Доган (третото е за тези с по-перверзни вкусове).

2. Пробвайте да го направите в някое такси
Водачът или ще ви пребие с колата или ще ви даде добри съвети. В крайна сметка, огледалото за задно виждане никога не бива да се подценява.
3. Сложете си пиърсинг и го включете в играта
Действа възбуждащо, но изрично не е ерогенна зона, не се дърпа и не се пита: това къде може да го сложа…
4. Включете в действие нестандартните пособия
Вържете я за леглото с белезници и вериги, но така, че да не оставя никаква свобода за действие. След това вземете едно кокоше перо и почнете да я гъделичкате по петите. Уверен съм, че ще е готова да правите секс за по-малко от минута, стига да спрете с предварителната игра…
5. Пробвайте тройка
Трудните неща тук ще са две: да навиете половинката да участва друга жена (а не друг мъж) и да намерите друга жена, която да се съгласи да спи и с вас, а не само с половинката ви. Изрично правило: Ако я намерите, пуснете адреса й на email – … 🙂
6. Опитайте групов секс
Действа много обновяващо на връзката. Преди това обаче изпийте солидна доза алкохол и намерете подходящи партньори. Изрично правило: Заемете се с жената, не с мъжа. И не го пребивайте, като го гледате как се опитва да оправи вашата половинка. В крайна сметка и вие правите същото с неговата.
7. Гледайте заедно порнофилми
Нека не са от много новите, щото тя ще почне да те пита: А твоите коремни плочки кога ще са като неговите или защо толкова симпатични момчета са се захванали с такава кариера (ми аз знам, ама как да й обясня.. А иначе тия напоследък наистина се поддържат във форма). Ако след това почне да те оглежда и твърди, че я боли глава, има цяр – пускаш й нещо с Рон Джереми. След него ще й се виждаш като Джош Хартнет.
8. Шопинг
Шопингът винаги действа много възбуждащо на една жена. Нищо не може да се сравни с полъха на кредитната ти карта пред магазина на Furla на Витошка например. След това ще е готова за секс, ама като си видиш извлечението, на теб вече няма да ти е до него…
9. Направете го на публично място
Може в парка на свободата, моста на влюбените или пред НДК, особено романтично е във фонтаните. Няма начин да не освежи връзката ви. След това не само ще я желаете повече, но и вероятно ще сте 1001-ият която ще иска да прави секс с нея. И повече не минавайте оттам, че току виж някой ден сте се изненадали…
10. Разменете си ролите
Облечете я с мъжки костюм, дайте й един вестник и й пуснете мача на Тотнъм по Диема. След това я накарайте да ви пляска по д-то, докато кълцате лук за чушките и скоро ще ви потекат сълзи от удоволствие… 
Виж още:
Мъжки времена или що е мъжки мозък
За БГ журналистиката и правим ли журналистите секс
Опознай ближния, за да го обикнеш
Кой ми сгреши математиката
Той каза, Тя каза…
Иронии на съдбата

Червената роза

Тя се олюля и загуби равновесие.
Със сигурност щеше да падне, ако не бяха ръцете, които я подхванаха. На мижавата светлина от уличното осветление успя само да види, че бе мъж и носеше черно кожено яке.
– Eй, добре ли сте – попита разтревожено той. Погледна лицето й. Беше съвсем бледо, без цвят, а очите й… Инстинктивно сложи ръка на челото й.
– Господи, цялата гориш – възкликна той, скъсявайки дистанцията помежду им – Ще повикам бърза помощ.
– Не, недей, моля те. Съвсем наблизо съм. Просто ми помогни да се прибера – премина и тя на „ти“. Сякаш с негласна уговорка я хвана през кръста, а тя наклони глава към рамото му. Както вървяха, в далечината приличаха на влюбена двойки и никой не би предположил, че са абсолютно непознати. За пет минути стигнаха до входа й.
– Сама ли живееш? – попита мъжът.
– На квартира.- отвърна плахо момичето.
Той поклати глава.
– Не мога да те оставя сама в това състояние. Дори не прозвуча като въпрос. Качиха се и тя се зарови в чантата си за ключовете. Въпреки, че си личеше, че в апартамента живее наемател, беше уютно. Явно се бе постарала да му придаде някакво усещане.
Мъжът я хвана и я повдигна в ръцете си, сякаш бе перце. Едва сега можа да се загледа в лицето му. Беше грубо и с насечени черти, като на човек, който е претърпял много в живота си. На носа му си личаха белези от скорошно счупване, а кожата му бе грапава. Ръцете бяха като на човек, който си изкарва прехраната с физически труд. Само очите бяха някак различни. Въпреки болката, която усещаше, от тях се излъчваше и топлина, която омекотяваше иначе грубия външен вид. „Привлекателен е“, помисли си тя.
Сякаш усетил мислите й, той се усмихна и я постави на леглото в спалнята.
– Не те ли е страх да пускаш непознати вкъщи?!, попита той, все още усмихнат.
– Принципно да. – главата й отново се замая. – Но теб те чувствам различно. Не се плаша.
Той не отговори. Излезе от стаята и отиде в банята, където наля в един леген студена вода. После измъкна от кухнята бутилка ябълков оцет.
– Къде мога да намеря парцал, някаква дреха, която не ти трябва – попита. Тя му посочи с ръка към раклата. Извади някаква бяла риза и я накъса на ивици, след което потопи парчетата във водата.
– Аууу – подскочи тя от неочаквания допир на студа. Гореше я и мокрият парцал на челото й почти веднага изсъхна. Той повтори процедурата, след което сложи останалите ивици на глезените и китките й. Повтори няколко пъти и тя усети, че й става по-добре.
– Мария. Аз съм Мария – промълви по някое време.
– А аз съм без име. Можеш да ме наричаш просто анонимния – отговори и мъжът. – Имаш ли някакви лекарства – фервекс, парацетамол или нещо от този сорт?
– Там – посочи отново тя.
– Само упсарин – намръщи се той, след като безуспешно се ровичка няколко минути. После без да каже нищо, взе ключовете и излезе през входната врата. Минаха пет минути, десет. Мария започна да се заслушва. След половин час чу тракането на ключовете и той най-сетне се появи. Влезе в кухнята и тя дочу шума от удрящи се една в друга чаши.
– Изпий го – мъжът дойде и седна на леглото до нея.
– Какво е? – попита Мария, опитвайки се да установи съдържанието на сместа.
– Нали ми имаш доверие, няма да те отровя, разсмя се той. – Ще ти стане по-добре.
Тя покорно надигна чашата. После се уви отново, а той продължи да слага компреси на челото й. Постепенно се унесе. В просъница виждаше само, че той е до нея в тъмнината и я наблюдава.
„Хубаво е“, помисли си тя. Това бе и последната й мисъл, преди да заспи.
Светлината се процеди през пердето и лъчът загъделичка очите й. Отвори очи и спомените от предишната нощ моментално нахлуха в съзнанието й. Него обаче го нямаше. Нахлузи пантофите и пеньоара и отиде в хола. Не бе и там. Нищо не издаваше, че някога някой е бил там, освен нея самата. Легенът си бе на мястото, парцалите не се виждаха. Едва като влезе в кухнята, застина. На масата стоеше една червена роза, сякаш да й напомня, че това не е било сън. Усмихна се, установявайки и че вече е далеч по-добре. Лошото бе минало.
Минаха два, три дни. Едва сега Мария започна да усеща разочарованието от факта, че той може и да не я потърси. Нямаше никакви негови координати, дори не знаеше и името му. За човек, който бе ваксиниран към думата „любов“, учудващо често мислеше за него. Бе единственият, който бе успял да пробие бронята й до момента. Минаха месеци. И тя постепенно се върна към ежедневието си. Но един ден, както пиеше кафето си в близкото барче, погледът й попадна на страница от вестника на съседа. Криминалната хроника. Тя едва не изпусна чашата.
„Полицията залови опасен престъпник, избягал преди 6 месеца от затвора“. Нямаше никакво съмнение, това на снимката бе той. Беше физиономист и нямаше как да го сбърка. Още на другия ден отиде в затвора и поиска свиждане.
Той се появи в стаичката и по лицето му се разля усмивка, показвайки, че я е познал. Топлината в очите му отново се появи, грубите черти изчезнаха и за момент заприлича на малко момченце. Тя седна и се загледа в него. Гледа го няколко минути, без да каже нищо. После му подаде ръка. След кратко колебания той я пое. Стана му тъжно.
– Ще те чакам, промълви тя. – Не ме интересува кой си и какво си направил, аз знам кой си в действителност. Ще те чакам…
Явно осъзнавайки смисъла на казаното, той се сви в гримаса. И съвсем изненадващо по бузата му се отрони една сълза, която си запробива път надолу по лицето му. Едва сега Мария установи колко много болка имаше насъбрана в него. Минаха още няколко минути. Накрая устата му се отвори и думите излязоха на повърхността.
– Сашо… Казвам се Сашо.
Анонимният вече си имаше име. За първи път от много години насам…
П.П: Във всеки човек, колкото и да е лош, се крие поне капчица доброта…

– Леле!!! – влетя в офиса колега номер едно – Разбрахте ли бе, момчета?Момчетата, които на вид бяха доста разнообразни и можеха да впечатлят всеки със собствена и неповторима индивидуалност (като се почне от леко оплешивящия, мине се през пълничкия и се стигне до плейбоя) наостриха уши.

Задаваше се клюка. Сочна, леко запечена и пикантна клюка.

– В съседния офис имат колежка. Жена. Петрова. Ще работи и при нас. – през дъх изпелтечи номер едно. Не идваше от особено далеч, но такава новинка трябва да си се каже по най-бързия възможен начин и той бе дал всичко от себе си, за да оправдае очакванията на глутницата.

Тук може да се каже, че напрежението във въздуха взе да си личи осезаемо. Хормоните се блъскаха с кислородните частици в стаята и бавно, но сигурно започнаха да взимат превес. Стана горещо, много горещо и мъжкарите заразхлабваха вратовръзките.

– Жена? – пръв се окопити колега номер две (плейбоят. Ако не ви харесва номерирането, сами си ги подреждайте). – Ама всичко ли й е наред. Има ли си… тъй де, всичко…

– Чудна мацка е, бе, какво да ти обяснявам, поклати утвърдително глава номер едно – Русичка. С голямо балконче. С дупенце като барабанче… цял ден да го потупваш… ох, мали….

Тримата останали в офиса в един тон усетиха зараждащото се напрежение в тях. Глутницата отметна глави и нададе пронизителен вой – Ауууууууууууууууу!!! Задаваше се лов. Имаха си лисичка.

Колега номер четири не участваше в процеса, тъй като отдавна вече не бе в стаята. Беше се прилепил до стъклото на съседния офис и се опитваше да различи нежните очертания през запотеното стъкло. То така повече си личаха неговите очертания, отколкото сам да виждаше нещо, но това едва ли е от значение.

Горкичките.. бяха само мъжко вече повече от година. В цялата сграда не срещаха друга жена освен баба Гида, която чистеше стълбището. Преди време номер три бе дотолкова насъбрал, че направо бе пощръклял – искаше да кани баба Гида на кафе. Трябваше да го заключат, дорде се освести. Пък и баба Гида си имаше дядо. Едва ли бе Гидо, но пък, дето се вика, имаше с кой да си пие кафенцето…

Номер две изключи екрана на монитора и извади гребенче. След това седна и започна прегледно да си реше непослушната косица. Позализа я и се усмихна чаровно на компютъра си. Той пък така се впечатли, че взе че се рестартира от само себе си. Четворката (плешивичкият) пък погледна тъжно към гребенчето, след което си сложи каскетчето. Не вървеше да се представя от първия път с голото теме. Взеха лъковете със стрелите и дружно се понесоха към съседния офис.

Вратата се отвори и колежката Петрова засия с пълния си блясък, докато надигаше чашата с кафе. Сияйна, омайна и красива, светлото й излъчване контрастираше с черната течност в ръката й. Ооооо, колко бе прекрасна.. Картината взе да губи сигнал на излъчване и действията на Петрова ставаха все по-бавни и бавни..

В главите на нашите герои започна да се оформя типичен мъжки процес:

Мозък номер едно – Нежният (колега едно -женственият) – Поднасяше й червената роза.. и й шептеше нежни думи в ушето, докато поднасяха взаимно чашите с вино един към друг. Тя сияеше, неговата принцеса, щяха да бъдат завинаги заедно… дори и на Острова на изкушението… заобиколени от изкусители и изкусителки.

Мозък номер две – Бруталният (колега две – плейбоят) – колежката Петрова можеше спокойно да почне да се черви. Тук антракт нямаше, действието започваше директно от финала, а героинята ни извършваше действия, заради които спокойно можеше да се задави с кафето.. Виж ги ти, тихите води…

Мозък номер три – Срамежливият (колега три – пълничкия) – „Ауу, какъв си ми сладък мечо“, шептеше тя. Толкова си хубав така, като си пухкав. Толкова си мъжествен с това коремче, я ела да си хапнем заедно едно сладоледче….

Мозък номер четири – Стойностният (колега четири – плешивичкия) – Чувала ли си какво казват за мъжете с голо теме… къде наваксват… Ако не си, сега ще разбереш – и той пренебрежително дръпна презрамките й, след което я побутна към дивана с желание да разкрие кой какво и как..

– Момчета – усмихна се чаровно колежката Петрова, изваждайки ги от унеса им. – Благодаря ви, че дойдохте. И след като изхвърли вече празната чашка в кошчето, ги погледна състрадателно. – Аз съм новата шефка. И със съжаление трябва да ви кажа, че сменяме екипа. Тоест, съкратени сте.

Ловът бе свършил. Петрова се обърна се и подвикна към вратата: Момичетаааа, нанасяйте се…

Момичетата бяха доста разнообразни на вид. Можеха да впечатлят всеки със собствена и неповторима индивидуалност. Като се почне от…
Виж още:
Не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия!
Младите да са живи, те, младите
Данчо и реклами? Да, да…
Мъжки времена или що е туй мъжки мозък