13.02.2014
Темперамент: Американският кокер шпаньол е добър компаньон, предан и внимателен любимец. Той е добър приятел в игрите и обожава компанията и на най-малките, защото не се свени от внимание. Този вид кокер е послушен и податлив на обучение.
Данни за породата: Тегло: 9-11,5 кг; височина при холката: 38-39,5 см
Тегло: 9-11,5 кг; височина при холката: 35,5-37 см
Външни белези: Черепът е овален. Очите са тъмни на цвят, поставени фронтално. Муцуната е силно скъсена, стопът е ясно изразен, завършващ с черна носна гъба. Ушите се спуснат странично на лицето, поставени са ниско и са силно окосмени. Вратът е дълъг и добре замускулен. Холката е висока. Тялото е късо. Гърдите са дълбоки. Опашката е поставена високо, носи се на линията на гърба или малко по-високо. Гръдните крайници са прави и успоредни, добре окосмени. Ходилата на тазовите крайници са ниско поставени. Лапите са кръгли и компактни. Космената покривка на главата е сравнително къса с изключение на ушите, а по тялото е по-дълга. Това се забелязва особено по корема и долната част на крайниците. Косъмът е леко вълнист, н не къдрав или на масури. Цветът на космената покривка е едно-, дву- или трицветен, а основните цветове са черно, кафяво и бяло, което оформя петна в някои части
Здравословни проблеми: Както всички породи с по-дълги уши, американският кокер шпаньол е предразположен към възпаление на ушите (отит) вследствие на инфекции или попадане на паразити. Поради своеобразната постановка на очите, те също са слабо място при тази порода и е желателно да бъдат преглеждани редовно за наличие на заболяване (например катаракта). Коленете на американския кокер шпаниол са друга област, предразположена към болести. Средната продължителност на живот на американския кокер шпаньол е между 12 и 15 години.
История, произход и предназначение: Смята се, че породата е възникнала в Испания, откъдето по-късно по море достига Новия свят. Американският кокер шпаньол е започнал да се отделя като порода от своя английски братовчед през далечния 19 век, но бива признат едва хилядолетие по-късно през 40-те години на 20 век. Американският кокер е ловец по природа и душа, и, макар и в наши дни да се предпочита като куче-компаньон, той винаги ще носи онази слабост към дивите (а и домашните пернати), която може да се окаже смъртоносна за тях.
