Репортер на „ШОУ” потърси първата соцмис Бранимира Антонова за интервю, но срещна сериозен отказ с думите: „Моля ви, помолена съм от дъщеря ми Мария да престана с интервютата, защото с името на баща й злоупотребяват всеки път! Никой не ме пита за моето творчество, а все за Владо ме питат! И майка ми редовно ми се сърди: „Ти пак ли си давала интервю?! Мария те помоли да се спреш!”. Разговаряла съм с вас назад във времето, казала съм истини – тях можете да ползвате”. С тази уговорка вадим на бял свят непубликувани до днес разговори с Бранимира Антонова, правени около нейната 60-годишнина.
Очевидно болезнената тема във всички интервюта наистина е бил покойният Владо Грашнов – първият съпруг на Бранимира Антонова и баща на дъщеря й Мария, която отдавна живее в чужбина. От време на време и други жени на Грашнов бъркат в раната с интервюта. Наскоро пред „ШОУ” говори екссъпругата Вили Ватева. Когато веднъж стана въпрос за нея, Бранимира каза следното: „В интервютата на Вили не откривам почти нищо вярно и затова намирам говоренето й като умишлено. Владо го няма – не може да се защити, и всеки, който чете, без да знае фактите, възприема всичко казано за чиста монета. А в много случаи в него няма капка истина! И така се получава чиста злоупотреба. Що се отнася до Вили, какво лошо има да каже, че го е обичала и че няма нищо срамно в това, че са се разделили?! Да, била дълбоко наранена от раздялата му. Не е срамно и това да признаеш. Такъв е животът!
Но да се говорят измислици от първо лице, някак не върви!… Оставям настрани това, че Вили си слага някакви титли, образования, каквито няма и т.н. Но когато твърди, че моята дъщеря е била при баща си в Либия, докато той и Вили са живели там, това не е вярно! През тези 5 години, в които Владо беше женен за Вили Ватева, дъщеря ми не е ходила при тях! Изобщо не е викана да ходи!
Другата лъжа на Вили – че имала най-дълъг брак с Владо. Ами Владо живя с Вили 5 години, с мен – 8, а с Лора – 11. И беше изключително щастлив с Лора. Няма как да не се признае това. Жените сме ревниви, често пъти – себични, но няма нужда да си затваряме очите пред истината. Например аз с ръка на сърцето мога да кажа, че Вили има един прекрасен син – Пепи, от предишния й съпруг, който отдавна напусна България. Момчето е прекрасно, наистина. Та именно Пепи беше с майка си и Владо в Либия и Владо го наричаше „сина ми”. Не съм изпитала ни най-малко огорчение от това, защото и аз харесвах това дете. Но когато Вили взе да приказва… Цялата работа е, че тя много страдаше за Владо, след като той заживя с Лора,
и това я нарани дълбоко. До степен, че я разболя
В началото тя дотолкова не можа да понесе раздялата си с Владо, че даже влезе за известно време в болница – вдигаше 220-240 кръвно. Не можеше да си представи живота си занапред без него! Разбирам я донякъде, но какво да се прави – това е животът!… Казвам всичко това, защото според мен истината е лесна за казване, ако човек има силен характер. Но всички тези спекулации през медиите и с моите думи някак вече ми омръзнаха! В миналото говорих пред вестници, говорих пред списания, обходих телевизии – голямо приказване беше! Лора Крумова много хитро ме издебна в манастира „Св. Мина” – на такова място не можеш да лъжеш, и аз си казах всичко, което мисля, много откровено /смях – б.а./. После Карбовски ми взе интервю, но там екипът му нещо накрая изкривиха с монтаж нещата, та едва ли не ми „преведоха” думите. Той по едно време каза: „Видяхте ли, тя каза еди-какво си!…”. Все едно хората не могат да разберат сами какво съм казала, та той трябва да им го „преведе”!… След това един приятел на Иван Славков ми се обади и ми каза: „Брани, кой разбрал – разбрал, е..и им майката на тия, които не са разбрали!..”. Ами не се прави така! Никой не ме пита за работата ми, за мои познанства с личности на нашето съвремие, ами все въртят-сучат – и за Владо Грашнов.
Примерно, искало ми се е да разкажа за Невена Коканова – с нея бях много близка, с Аня Пенчева си останахме много близки… С много актьори, с които съм играла в киното. С една много талантлива режисьорка Анна Петкова открихме Кирчо Варийски още като студент – имаше уникално излъчване това момче! Отидоха си от тоя свят много ценни хора, с които съм била близка. Веднъж с Владо Пенев и Иван Казийски си говорехме, че е лошо това, че те си отидоха, но това е съдба, а онова, което е по-лошо и зависи от нас, живите, е, че не правим нищо, за да остане жива паметта за тия хора – да не ги забравяме. Когато се разбра за болестта на Стефан Данаилов, пак почнаха едни приказки – обвинения, самообвинения… За Стефан заставам на страната на житейската истина. Това за неговия Владко беше една тайна, която така или иначе излезе наяве. Но когато човек крие една такава тайна, все си мисля, че трябва да е готов тя да се разкрие
и по-мъжествено да си понесе „позора”
защото да си създал дете не е никакъв позор. Мисля, че там – между Стефан и Ирен, от самото начало е било една драма. Тя е била младо момиче, помня я, че беше много красива… Имало е любов. Ами понеси си отговорността! Навремето Павел Вежинов постави този морален въпрос в един филм: кой трябва да учи на морал – младият или старият? Моето мнение е, че по-възрастният трябва да дава пример. Стефан Данаилов според мен трябваше по-твърдо да застане зад всичко това – и като мъж, и като по-зрял човек. А и друго – все пак това момче Владо му е единственият биологичен син! И то е много симпатично момче. Това, че Стефан държи на Мария, е чудесно, тя заслужава, но трябва да поеме и другата отговорност. Мария, навремето – нямаше такава красавица като нея!…
Тя е родена грандама! Аз не знам дали знаете историята им – тя е била бременна със сина си Росен от Вили Цанков, когато се влюбва в неговия ученик Стефан! И пак казвам: виновни няма, такъв е животът! Много е сложно и е много просто всичко! Ако човек има куража. Не обвинявам никого, наистина, просто споделям, че не разбирам как някой може да се чувства „съсипан” от това, че е създал дете и в един момент този факт става публично достояние. Аз имам три развода – не четири, както пишат, но и три не са малко, нали?! Така или иначе, три пъти съм се женила и развеждала.
За някои може да е много, да имат лошо мнение по този въпрос, но аз не се срамувам – това е моят живот, аз така съм си го направила и няма защо да си трия биографията! Това съм аз! Хората не могат да съдят никого по този въпрос. Аз държа на моята си биография. Видях Стефан и Мария последно на панихида на Боян Иванов – тя и сега е много красива Мария! Стефан каза хубави думи за Боян, Катето Евро разказа смешки… Тъжно ми стана за Боян – той беше много сладък човек! И горд – никога не е просил за помощ, макар че в един период и песни не са му давали, и безпаричие е имало, и огорчения, и много неща… Тъжно си замина той, но всеки със съдбата си – това мога да кажа. Затова да не се огорчаваме с непремерени думи, а да ставаме мъдри, като си говорим истината. Иначе няма смисъл. Да се надлъгваме и да оставяме спомени след себе си, които изкривяват живота, който сме живели – не намирам, че е почтено това. В този живот се иска малко смелост. И хъс. Аз съм била малко момиче, когато излъгах за възрастта си, само и само да участвам в оня конкурс /”Мис Слънчев бряг” – б.а./. И ето, че оттам тръгна целият ми живот! Не се срамувам от нищо в него! Ако човек следва собствените си правила, без да вреди на другите, няма нищо опасно в това да бъде, какъвто е. Всичко е било трупане на опит. Животът не е толкова дълъг, че да го пропиляваме или да пропускаме ценни мигове в него, към които ни е водило повече сърцето, не разумът!…”, сподели преди време пред наш репортер култовата красавица Бранимира Антонова.
………………………………………
Досие
Била влюбена в Черкелов, с Грашнов се развели… прегърнати
Бранимира Антонова става известна като първата Мис България (1967 г.), а година по-късно и Мис Фестивал на Световния младежки фестивал в София през 1968 година. Има над 20 участия в игрални филми и тв новели: филмите „Мъже в командировка“ (1969), „Бягство в Ропотамо“ (1973), „Приключенията на Авакум Захов“ (1980) и др.
Първият й съпруг е Владимир Грашнов – покойният шеф на „Мобилтел”, с когото се запознават твърде млади – той е още студент. Самата Бранимира вече има кариера: от 5-годишна играе балет, учи в Хореографското училище в София. Още дете участва във филма „Етюд”. Ненавършила 15 години, първо става Мис Слънчев бряг, след това Мис София и накрая Мис България. Това открива за нея пътя към игралното кино. Три пъти е избирана за Жена на годината. Във филма „Процесът” играе с големия Иван Кондов. За „Лятото, което си отива” я забелязва самият Павел Вежинов. „Ето го момичето, за което съм писал ролята!“, възкликва той.
Бранимира още няма 15, а трябва да изиграе 22-годишната героиня Бистра. Справя се така, че на кинофестивала „Златна роза“ във Варна през 1968 г. получава „Поощрение за актьорски дебют“. Веднага след това идва нова покана – да играе заедно с Невена Коканова, Петър Слабаков и Григор Вачков във филма „Танго”. С „Танго“ България участва на Международния кинофестивал в Москва през 1969 г., а в делегацията е включена и Бранимира Антонова. В руската столица се запознава със знаменитости на световното кино: София Лорен, Марчело Мастрояни, Мелина Меркури, големия френски актьор Мишел Симон, сръбкинята Неда Арнерич, култовия индиец от „Бродяга“ Ражд Капур и др. Свири и пее с Владимир Висоцки, танцува сиртаки с Мелина Меркури. А в София вече я чака поредната роля – Снежка в „Мъже в командировка“, в който си партнира със самия Георги Черкелов. След години, когато двамата са на един „Филм фест“ в Белград, той й признава, че е бил влюбен в нея по време на снимките, но се „засрамил” заради възрастта си. „Ама май и аз бях влюбена в него!”, признава самата Бранимира. Никога дотогава не се бях влюбвала така истински в мъж, както тогава в него!“, допълва тя. Следва роля в партньорство със Стоянка Мутафова и Григор Вачков – във филма „Бягство в Ропотамо“ на Рангел Вълчанов. В киносредите вече познават красавицата.
Когато се запознава с Грашнов, той е млад и красив студент първи курс във ВМЕИ. Връзката им трае 2 месеца – на 15 юни 1972 г., двамата се женят. По време на брака си ще разберат, че са били родени един за друг, защото се раждат в един и същи родилен дом, а майките им са ги кърмили в две съседни стаи. И това ако не е съдба!… В бракоразводната зала с Владимир Грашнов отиват прегърнати, и… остават приятели до края му.
Подготви: Еми МАРИЯНСКА
