Най-обичам у дома
вечер да се прибера.
Вредом спуска се тъма,
няма вече вън игра.
Няма хора, няма звън,
няма птичи гласове.
По дворовете без сън
само вятърът снове.
А пък в къщи огън грей.
Топла пита се пече.
Татко влиза и се смей.
Щипе ме: „Здравей, момче!“
Сяда и рисува с мен
къщички и зверове,
плет с един петел червен
и висо-оки върхове…
Вън навред лежи тъма.
Няма вече вън игра…
Най-обичам у дома
вечер да се прибера.
Най-обичам у дома
