Личното пътешествие на един учен, занимаващ се с човешкия мозък.
Джил Болти Тейлър, доктор на науките, е невроанатом, сътрудник във факултета по медицина в университета на Индиана, град Индианополис.
Тя е национален говорител на хората с умствени увреждания в ресурсния център за мозъчна тъкан в Харвард (Мозъчната банка) и консултант по невроанатомия в Института по протонова радиотерапия в Средния запад (MPR).
Джил е посочена като една от 100-те най-влиятелни личности в света през 2008г. от списание “Тайм”.
В „Ударът на моето прозрение“ Тейлър споделя своята уникална гледна точка по въпроси, свързани с мозъка и способността му да се възстановява, с многопосочните познания, които придобива по време на това необичайно и вълнуващо връщане от бездната, в която я изпраща раненият й мозък.
Днес Тейлър е убедена, че ударът е най-доброто, което е можело да й се случи. Благодарение на него тя осъзнава, че от усещането за нирвана никога не ни дели нищо повече от една единствена мисъл.
В книгата “Ударът на моето прозрение” Джил Болти Тейлър пише и за Четиридесет неща, от които е имала нужда най-много. Ето ги и тях:
1. Аз не съм глупава. Моля, проявете уважение към мен.
2. Приближете се, говорете бавно и произнасяйте думите членоразделно.
3. Повторете казаното – представете си, че не знам нищо и започнете отначало, и пак, и пак.
4. Прочвете търпение и на двадесетия път, когато ме учите на нещо, точно така, както и по време на първия път.
5. Елате при мен с отворено сърце и намалете енергията. Не бързайте.
6. Замислете се какво ми говори езикът на тялото ви и изражението на лицето ви.
7. Гледайте ме в очите. Някъде дълбоко навътре съм си същата аз. Намерете ме. Окуражете ме.
8. Моля не повишавайте глас. Не съм глуха. Ранена съм.
9. Докосвайте ме, както подобава, и осъществете контакт с мен.
10. Уважавайте лечебната сила на съня.
11. Щадете енергията ми. Не ми пускайте разговори по радиото, по телевизията или пък притеснени посетители! Ограничавайте посещенията до пет минути.
12. Стимулирайте мозъка ми, когато имам сили да науча нещо ново, но имайте предвид, че и от най-малкото се изморявам много бързо.
13. Използвайте подходящи за възрастта /току-що проходили дете/ образователни играчки и книжки, за да ме научите.
14. Представете ми света по кинестетичен път. Давайте ми да докосвам всичко. /Аз отново съм бебе/.
15. Научете ме като ме карате да ви имитирам.
16. Повярвайте ми – аз се старая много, само дето не е на вашето ниво на сръчност и не с вашите срокове.
17. Задавайте ми въпроси, предполагащи избор от няколко възможности за отговор. Избягвайте въпроси, на които отговорът е “ДА” или “НЕ”.
18. Задавайте ми въпроси, на които има конкретен отговор. Дайте ми време да потърся отговора.
19. Не оценявайте познавателните ми способности на базата на бързината на мисълта ми.
20. Дръжте се с мен нежно и внимателно, като с новородено.
21. Говорете направо на мен, а не на другите присъстващи за мен.
22. Развеселявайте ме. Очаквайте пълното ми възстановяване, макар и то да настъпъ след двадесет години.
23. Имайте вяра, че мозъкът ми винаги може да научи нещо ново.
24. Всички дейности разделяйте на по-елементарни стъпки по пътя на извършването им.
25. Потърсете пречките, поради които не мога да се справя с дадената задача.
26. Разяснете ми коя е следващата крачка и следващото ниво, за да съм наясно към какво се стремя.
27. Запомнете, че за да премина на по-високо ниво, трябва да съм усвоила до съвършенство предходното.
28. Празнувайте с мен по повод всички мои малки успехи.
29. Моля, не ми довършвайте изреченията, и не ми подсказвайте думите, които не мога да намеря. Мозъкът ми трябва да се разработва.
30. Ако не мога да открия стара папка в главата си, помогнете ми да създам нова.
31. Може да искам да си мислите, че разбирам много повече, отколкото всъщност съм в състояние да разбера.
32. Насочете вниманието си върху нещата, които мога да върша, а не към онези, които не мога.
33. Запознайте ме с предишния ми живот. Не решавайте, че след като не мога да свиря както преди, не ми харесва музиката или свиренето на инструмент и т.н
34. Помнете, че поради отсъствието на някои функции, аз съм придобила други способности.
35. Припомняйте ми за семейството, роднините и приятелите. Направете колаж от снимки и го окачете на стената така, че да мога да го виждам. Напишете имената им, за да мога да си ги повтарям.
36. Бийте тревога! Съберете войската на моето изцеление. Кажете на всички да ми изпращат обич. Дръжте ги в течение за състоянието ми и ги накарайте да направят нещо конкретно за мен – като например да си ме представят как мога да преглъщам или със засилка да сядам в леглото.
37. Обичайте ме такава, каквато съм днес. Не ме задържайте да бъда, каквато бях преди. Сега вече имам друг мозък.
38. Закриляйте ме, но не заставайте на пътя на напредъка ми.
39. Показвайте ми видео материали, където се вижда как съм говорела, ходела и жестикулирала преди това.
40. Помнете, че е много вероятно лекарствата да ме изтощават и да объркват понятията ми какво означава да бъда аз.
_____
Източници:
Удърът на моето прозрение Джил Болти Тейлър
С обич Севи
Споделете, моля!
Related
