На вратата се позвъни

На вратата се позвъни

Опитният българин знае - позвъни ли се на вратата... Но да карам подред.

Седяхме с комшията в кухнята, пиехме мармаладовица, замезвахме с кисели краставички и домашни курабийки и обсъждахме хода на дигитализацията в селското стопанство. И на вратата се позвъни.

Комшията доля, аз само мръднах дясната си вежда. Отпихме, замезихме.

Пак се позвъни.

- На онези за водата не отворих онзи ден, надали са те - каза комшията.

Кимнах. Позамислихме се. На вратата пак се позвъни.

- Да не са онези, тримата? - казах аз.

- Тримата глупаци? - оживи се той.

- Другите - посочих с пръст тавана. - Дето се срещаха с медиите онзи ден. Забравили са нещо да съобщят, пък медиите разпилеят ли се, върви ги събирай, та се е наложило да обикалят от врата на врата.

Отпихме. На вратата пак се позвъни. Комшията каза:

- Аз мисля, че това са руснаците. От балкона на спалнята има чудесна гледка на изток. Сложат ли снайперист, могат да държат под контрол не само...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност