Под положение на плода се разбира неговото разположение в матката. А това има отношение и към самия процес на раждането.
За да се опише положението на плода, се налага да се определят няколко параметъра:
разположение на отделните части на тялото една спрямо друга (тяло, главичка, крайници);
съотношение на надлъжната ос на плода спрямо тази на таза; ориентация на гърба на бебето – ляво или дясно;
и най-често обсъжданата: коя част на плода е разположена най-ниско (предлежание).
Правилно-неправилно
Дали е правилно едно положение или не, се определя от това дали позволява нормално раждане през естествените родови пътища или не. Не трябва да се забравя, че някои от неправилните предлежания са временни и в хода на раждането плодът се ориентира „правилно” как да застане, за да протече раждането безпроблемно.
В около 96% предлежанието на плода в матката в края на бременността се обозначава като тилно предлежание. Това е и най-благоприятното за нормално раждане през естествените родови пътища. При него плодът е с главичката надолу, брадичка свита към гърдите и най-ниско е разположен тилът.
Разновидност на главичното предлежание са случаите, при които главата не е свита към гърдите, а е извита назад към гърба. Тогава най-ниско се разполага челото (челно предлежание) или лицето (лицево предлежание). Трябва да се отбележи, че в голям процент от тези случаи се касае за временно положение, което в хода на раждането се трансформира в много по-благоприятното тилно предлежание.
При 4-6% от бременните на термин, плодът е разположен със седалището надолу (седалищно предлежание). Това не е абсолютна пречка за нормално раждане, ако отсъстват данни за диспропорция между размерите на таза на майката и тези на плода.
Най-рядко се среща напречно и косо предлежание. При тях плодът е застанал напречно/косо спрямо оста на матката, с най-ниско разположена част гръб/корем или рамо. В тези случай нормалното раждане (ако се допусне поради несвоевременно диагностициране) е свързано с голям травматизъм за бебето и не се допуска.
Неправилно предлежание
Причини
1. Особености на матката – наличие на голям миомен възел може да попречи на плода да се разположи по най-добрия начин в матката. Същото се случва и при наличие на септум (вродена частична преграда) в кухината на матката. Броят на предходните бременности също е от значение – след три и повече бременности маточният мускул е по-отпуснат, което благоприятства неправилните предлежания.
2. Особености на таза – при някои разновидности на костния таз (андроиден, питекоиден) са налице намалени пространствени възможности в ниската му част и плодът остава високо над таза или при спускането си по хода на тазовата линия застава в някои от неправилните предлежания.
3. Плацента и пъпна връв – при наличие на къса пъпна връв, плодът е като „прикован” към нея и плацентата и не може свободно да се ориентира в маточната кухина.
4. Особености в анатомията на плода – някои вродени заболявания или туморни маси могат да попречат на плода да се разположи по най-благоприятния начин. Същото се случва и при по-големи размери на плода (макрозомия) – затруднено е нормалното пространствено ориентиране заради по-малкото свободно пространство.
5. При близнаци- обяснимо е, че всеки от близнаците има възможност да използва само половината от предоставеното пространство. В този случай разположението зависи и взаимната ориентация на близнаците, както и от мястото на плацентация на всеки от близнаците.
Белези
Такива са неправилното издуване на корема, растеж повече встрани, а не на горе. Движенията на бебето се усещат в различни посоки от обикновено (нормално крайниците на плода са в ляво или дясно). При неправилни предлежания, дори към края на бременността бебето остава подвижно над входа на таза и не се наблюдава нормалното за този срок „ангажиране” на предлежащата част в таза. Но всички белези са относителни и могат да са особености на бременността, а не признаци за неправилно предлежание.
Поради това е важно да се направи обстоен преглед от специалист, за да се установи своевременно точното разположение на плода преди раждането и съотношенията между плода и таза. Това е от значение за правилното поведение по време на раждането, както и за преценка за начина на раждане.
В настоящето ехографският преглед е незаменим помощник на акушер-гинеколога и с негова помощ може да се открият и най-малките детайли в позицията на плода, плацентата и пъпната връв.
Рискове
Всички ситуации, при които има риск от безопасно раждане крият опасности – за плода и за майката. Опитните акушер-гинеколози правят динамична оценка на предлежанието на плода и в хода на раждането. Така от една страна се намалява честотата на ненужните цезарови сечения (когато едно неправилно предлежание може да се превърне в правилно в хода на раждането), а от друга се предотвратяват травматични нормални раждания при предлежание на плода, при което безопасното му появяване на бял свят за съжаление не може да се осъществи през нормалните родови пътища. Тогава в интерес на здравето на плода е да се пристъпи към оперативно (цезарово) родоразрешение. Кои са тези неправилни предлежания: седалищно-краково, напречно или косо, повечето случаи с лицево и челно предлежание.
Седалищното предлежание през последните години в световен мащаб се превърна почти в синоним на цезарово сечение, основно заради съпътстващите го рискове по време на раждане на главата на бебето.
Възможни промени
Обикновено плодът застава в „изходна” за раждане позиция около 32-36. г.с., след което вероятността за обръщане намалява, но не изчезва напълно.
Оценката на предлежанието се извършва не едноактно, а в динамика. То може да се промени дори в хода на раждането – челното предлежание много често преминава в много по-благоприятното тилно предлежание, косото преминава в главично или седалищно и т.н. Важно е гинекологът нито да бърза (воден от страховете си), нито да не изчаква прекалено (воден от смелостта си) с преценката си за предлежанието и за начина на раждане. От значение за тази преценка са и размерите на таза, размерите на плода, силата на маточните контракции.
Майките често пъти се вълнуват дали могат по някакъв начин да повлияе за промяна в предлежанието на плода. Да, има описани методи за това с относителен, но не и абсолютен успех. За безопасното им прилагане обаче се изисква да се прилагат под контрола на специалисти- акушерки или акушер-гинеколози.
Нужно е да знаеш…
Най-благоприятното положение на плода за нормална родова дейност е главично предлежание. В този случай най-ниско се разполага най-голямата част (като диаметър) на плода-главичката. Тя като клин спомага за постепенното разширяване на маточната шийка. При седалищно предлежание ориентацията на плода е с по-тясното и меко седалище на долу. Седалището не може да доведе до максимална дилатация на маточната шийка, а от тук и целия родов процес се протрахира. При напречно и косо предлежание спонтанните контракции са доста по-слаби, нерегулярни, хаотични. Ако се установи в хода на раждането, че въпреки контракциите бебето остава в това предлежание, трябва да се премине към оперативно родоразрешение в интерес на плода.
Консултант: д-р Данаил Илиев, акушер-гинеколог, МБАЛ „Токуда болница София”
