Имало едно време… месокомбинат „Родопа” в Добрич

2
Добави коментар
dobrich24
dobrich24

Месокомбинат „Родопа” е бил част от възхода на Добрич като силна „империя” на производството на български стоки на Балканите в средата на миналия век. Мнозина помнят хубавите години от функционирането му, последвалата тежка съдба, пожара, който го досъсипа и обявяването му в несъстоятелност. За онези, които са твърде млади, за да знаят колко много е допринасял за развитието на града ще кажем само, че е бил мястото, от което цяла Варна и дори Румъния се надпреварваше да се запаси с месо. Оградената сграда на пъпа на града, която изглежда в окаяно състояние и заобикаляме много често без да я забелязваме, някога е била хотел „Москва”, а на първия му етаж се е разполагал фирмен магазин на месокомбината, винаги добре зареден с деликатеси и прясно месо. Оттам нашите родители, баби и дядовци са пазарували за сме сити и доволни от живота.
 
Както всяко фалирало предприятие в България и „Родопа” остави стотици семейства на произвола след закриването на работните места. След свършека му все още има мистерии и въпроси, на които така и никой не се наема да даде отговор – какво се случи с успешния бизнес на фирмата и как се стигна до нейния крах. Но нека се върнем назад в годините, за да проследим хронологията от събития, затрили месокомбината.
Животновъдството замира още в началото на т.нар. „преход” и това дава ясен сигнал, че скоро изкупуването на животни, преработката на месо и производството на месни продукти в Индустриална промишлена зона-север ще секне. Катаклизмите започват и предприятието преминава през няколко форми на управление.
През 1992 г. става ясно, че липсват 63 тона месни консерви. ЕООД „Месокомбинат – Добрич” се нагърбва с ангажимента да възстанови и да плати надбавки за причинената щета.
През 1994 г. Държавната агенция „Държавен резерв и военновремнни запаси” принуждава дружеството да деблокира и продаде около 78 тона месни консерви „русенско варено” и над 52 тона „свинско в собствен сос”. Печалбата от тях обаче така и не се влива по сметката на държавното ведомство, както е било договорено предварително.
Година по-късно агенцията завежда искова молба срещу ЕООД „Месокомбинат – Добрич” за обезщетение за неизпълнено от дружеството задължение по договор за съхраняване на различни видове месо и месни консерви, заделени като държавен резерв и военновременни запаси.
През 1997 г. тръгва делото за обявяване на ЕООД „Месокомбинат – Добрич” в несъстоятелност след иск на държавата по Закона за уреждане на несъбираемите кредити (ЗУНК). За да не се стигне до там  фирмените шефове предприемат оздравителна програма и продават десет имота, без да внесат нито една вноска по погасителния план за задълженията. Синдикът обявява, че някои от сделките за тези имоти ще бъдат атакувани в съда. Така и става.  
 
На 1-ви февруари 1999 г. вестник „Дневник” излиза със заглавие „Родопа Добрич спира работа”. От статията става ясно, че „фирмата не може да продължи производствената си дейност поради стагнацията на пазара и ниските цени на месните продукти”. Съобщава се, че 120 души ще бъдат съкратени. Тогава лидерът на КТ Подкрепа Трифон Кожухаров обещава, че ще се подпише споразумение между ръководството на Родопа Добрич ще подпише с КТ Подкрепа и КНСБ, което да гласи, че работодателят се задължава да върне работниците на работа, ако се появят по-добри времена и условия.
“Родопа”-Добрич се запали, опасност от изтичане на амоняк”, пише news.bg през септември 2002 г. Пожарът избухва в празно хале на бившия месокомбинат “Родопа” в Добрич. Индустриалната част на града бързо се покрита с облаци отровен дим. От противопожарната служба заявяват, че пожарът не е опасен, но димът е токсичен и има опасност огнеборците стоят на щрек заради вероятност от изтичане на амоняк към градската част. На място пристига подкрепление от съседните общини. След проверка се излиза със становището, че по всяка вероятност пожарът е причинен от искрата на газова горелка, използвана за рязане на метален скрап.

Същата година Добричкият окръжен съд уважава иска на Държавната агенция „Държавен резерв и военновремнни запаси”, но решението се обжалва. През 2004 г. Върховният касационен съд връща делото за ново разглеждане, заради недостатъци на първоначалната искова молба. Още тогава вестник „Новинар” пише, че „1200 предприятия цъкат като бомби”. Става ясно, че те развиват рискова дейност у нас, в които животът и здравето на служителите са застрашени. Според КНСБ сред тях е месокомбинат „Родопа“ в Добрич. „Да работиш в тях преди 15 г. беше проява на смелост, а сега – на безразсъдство или безизходица. В тези фирми не са правени нито ремонти, нито инвестиции от времето на Тато”, пише „Новинар”. „Причината, поради която това стана възможно, е липсата на реална власт у Главна инспекция по труда, която единствена у нас контролира условията на работа, следи дали работниците имат защитно облекло и договори, дали машините и съоръженията са изправни, дали всеки знае как да действа при авария. Тя трябва и да наказва неизправните фирми”, се посочва още в статията и се допълва, че законът, който е трябвало да даде тези правомощия на инспекцията се е бавил цели 6 години. След това започват да се налагат много мерки, които обаче предприятията определят като прекалено скъпи и невъзможни за изпълнение.
През лятото на 2005 г. вестник „Черно море” публикува „Продават „Месокомбинат – Добрич” на половин цена”. Обявява се, че фалиралата „Родопа“ се пуска на търг за 552 500 лв., след като на първото тайно наддаване не се явява нито един купувач и липсата на интерес става очевидна. Първоначално кредиторите искат 1 105 000 лв. за цялото държавно предприятие. Изданието пише, че „съдебната процедура по несъстоятелност се точи 8 години и много от имотите на фирмата са порутени или пък „влизат“ в съсобственост с трети лица. Започват процедури за продажбата на цеха за преработка на технически суровини, чийто покрив изгаря при пожар през 2002 г. Месокомбинатът се предлага „в комплект“ от 9 парцела заедно с производствени и инфраструктурни обекти – пречиствателна станция, водоеми, недовършено машинно отделение, транжорна, топилня, битова сграда, енергиен възел и лаборатория. Разнасят се слухове, че предстоят търгове за продажба на недвижимости и машини от частното дружество „Родопа – Добрич“, което се явява сред наследниците на някогашния промишлено-животновъден комплекс „Родопа”.
Още през есента се пусна обява на http://bankruptcy.justice.government.bg за разпродажба на „Месокомбинат Добрич“ ЕООД- гр.Добрич. На 12-ти септември стартира търг за земя и сгради, машини и съоръжения на стойност 552 522.50 лева.
През 2006 г. дружеството е заличено от търговския регистър.
През ноември 2008 г. Добричкият окръжен съд осъжда ЕООД „Месокомбинат – Добрич” за липсващи стоки от държавния резерв. Магистратите наказват дружеството, което е обявено в несъстоятелност да плати 2 197 713 лв. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” – София.
„Купувачи на фалиралия месокомбинат в Добрич замесени в „Недосегаемите”, гласи материал в национален седмичник „Десант” от юни 2011 г. Новината вещае поредната бомба със закъснител. Заговаря се, че 42-годишният Васил Иванов Лазаров е вписан като управляващ регистрираната в Добрич фирма „Месокомбинат-Диск” ЕООД. Собственик на капитала пък е софийското дружество „Соф строй 69”. То пък принадлежи на регистрираното в Панама „Анса констръкшънс инкорпорейшънс”. Справка в информационната система „Дакси” показва, че Васил Лазаров е собственик или управляващ в още поне 8 фирми.
Медията разкрива, че Васил Лазаров е един от задържаните в специализираната полицейска операция „Недосегаемите”, проведена в нощта на 14-ти срещу 15 юни 2005 г. Той купил фалиралия месокомбинат „Родопа” в Добрич от чеченци и се посочва,  че има данни за индиректни връзки на Лазаров с чеченския гражданин Арби Арабович. Задържаният контролирал различни фирми с предмет на дейност строителство и внос и износ на местни продукти и бутал на „Недосегаемите” процент от невнесения или източен ДДС.
Днес добричлии пак ядат месо, отново мръвката е неизменна част от менюто на трапезата им. Но в много случаи е внос, а не са рядкост и оплакванията от страна на потребители, че купуват лед и напомпани с хормони пилета, вместо „щастливи”.  
 
 

Снимка: www.business.bg