България е малка страна, но богата, както на природа, така и на история и културно-историческо наследство. Няма да е преувеличено ако кажем, че всяко кътче от страната ни може да разкаже история. В списъка на ЮНЕСКО, като част от защитеното Световно наследство, са включени 11 български културни паметника, част от националното ни историческо и духовно наследство – 7 културни, 2 природни и два нематериални.
Рилски манастир
Светата обител е снована от Свети Иван Рилски през 10 век. Аскетичната обител и гробницата на светеца се превръщат в свято място, преобразено по-късно в манастирски комплекс, което изиграва важна роля в религиозния и социален живот на средновековна България. През деветнадесети век, пожар разрушава комплекса, но бива изграден наново в периода между 1834 г. и 1862 г. Рилският манастир е символ на националната духовна идентичност на българина, място свято за целия православен свят. Включен е в защитения списък на ЮНЕСКО през 1983 г.
Мадарски конник
Изобразява фигура на триумфиращ рицар, победил в схватка с лъв. Композицията е издялана върху стръмна скала с височина от 100 метра и се намира в близост до село Мадара, Североизточна България. Преди България да приеме Християнството, по време на Първото българско царство, Мадара е главна сакрална местност и Надписите, поставени до скулптурата, описват събития, случили се между 705 г. пр. Хр. и 801 г. пр. Хр. Включен в списъка на ЮНЕСКО през 1979 г.
Природен резерват Сребърна
Е местност, в която се опазват растителни и животински видове, които са застрашени. Тук се размножават повече от 100 вида птици, предимно редки или изчезващи. Подвижните острови, обрасли с върби, са от съществено значение за размножаването на птиците. Над 80 други птичи видове мигрират и търсят убежище там всяка година. Там се срещат далматинският пеликан, голямата бяла чапла, нощната чапла, розовата чапла, блестящият ибис и бялата лопатарка. Заплашеният от изчезване по цял свят малък корморан, както и червеногушата гъска, прекарват зимите в местността, а зимните популации на малката белочела гъска, сивата гъска и хвойновия дрозд са със значителен брой.
Резерватът е обитаван от птици, чиято популация е от съществена важност за оцеляване на вида, което е основната причина за световната му известност. В Сребърна, на територия от над 600 хектара се намира сладководно езеро, разположено в съседство с река Дунав. Включен е в списъка на ЮНЕСКО през 1983 г.
(вижте снимки в нашата галерия)
Национален парк Пирин
се отличава с варовиков балкански пейзаж, езера, водопади, пещери и борови гори. Разположен е на територия от 27,400 хектара и височина от 1,008 – 2,914 м в Пирин планина, Югозападна България. Тук са разпръснати над 70 ледникови езера, а самият парк е обитаван от стотици ендемични и редки видове, които представят флората от плейстоцена. Природните планински пейзажи, които Пирин разкрива са уникални. Включен в списъка на ЮНЕСКО през 1983 г.
Тракийска гробница в Свещари
През 1982 г., до село Свещари е открита тракийска гробница, датирана приблизително към трети век пр. Хр. Тя има уникален архитектурен характер от рисувани пана и десет полихромни женски статуи, които представляват получовеци и полуживотни. Гробницата отразява фундаменталните структурни принципи на тракийското култово строителство. Женските фигури, изваяни по високия релеф на стените в централното помещение, както и декорацията на дъгата на арката при купола, са единствените примери за този вид архитектурни елементи по земите на траките. Смятат се за белег на културата на гетите – тракийски народ, който, по сведения на древни картографи, е поддържал контакт с елините и хиперборийците. Включена в списъка на ЮНЕСКО през 1985 г.
(вижте снимки в нашата галерия)
Боянска църква
Е Източноправославната църква, построена през десети век и разширена от севастократор Калоян в началото на тринадесети век, когато е пристроена втора църковна постройка. Фреските във втората църква са изографисани през 1259 г. и превръщат композицията в една от най-важните колекции от средновековни изображения. В началото на деветнадесети век се пристроява и трета църква, с което комплексът е завършен. Намира се край София.
Боянската църква е измежду най-цялостните и изкусно завършени монументи на източноевропейското средновековно изкуство. Включена е в списъка на Юнеско през 1979 г.
Ивановски скални църкви
В Долината на русенски Лом, в североизточна България, се намира комплекс от издълбани в скалите църкви, манастири и килии. В местността в близост до село Иваново, през дванадесети век, първите отшелници издълбават килиите си внаправо в скалите. Платна от четиринадесети век, които се намират в скалните обители, свидетелстват за изключителното майсторство на творците от Търновската школа . Включени са в списъка на ЮНЕСКО през 1979 г.
Казанлъшка тракийска гробница
Датира от елинския период, още от края на четвърти век пр. Хр. Намира се близо до Севастопол – столичният град на тракийския цар Севт III. Състои се от тесен коридор и кръгла гробна камера, като и двете му помещения са украсени с пана, изобразяващи тракийски гробни ритуали. Тези изображения са измежду най-добре съхранените произведения на изкуството в България от нейния елински период. Включена в списъка на ЮНЕСКО през 1979 г.
Стар град Несебър
Разположен на скален полуостров на Черно Море. Възниква преди близо три хилядолетия като тракийско селище на име Менембрия. В началото на шести век пр. Хр., градът е превърнат в елинска колония. Това е и причината останките от него да представят предимно елинския му период, като включват акрополис, храм на Аполон, агора и стена от тракийски укрепления. През Средновековието Несебър е един от най-важните византийски градове по западното крайбрежие на Черно море. Дървените къщи, построени през деветнадесети век, и голяма част от тях съхранени до наши дни, са типични за черноморската архитектура от този период. Включен в списъка на ЮНЕСКО през 1983 г.
Бистришките баби
Група бистришки жени, прочули се по целия свят с уникалните си изпълнения на архаичен шопски фолклор. Бистришките баби бяха включени в списъка на ЮНЕСКО през 2005 г. към шедьоврите на нематериалното културно наследство на човечеството.
Нестинарство
Уникалният ритуал е остатък от огнекладение при старовременните тракийци, имало го е в български и гръцки села от двете страни на границата. Преди около половин век, по тези места обичаят силом е унищожаван. Но въпреки това, местните са успяли да го съхранят и възродят отново. Нестинарството е вписано през 2009 г. към световното нематериално наследство.
