Умиращата след минути Амбър- към Уилсън, който плаче неудържимо:
– Всичко е наред.
– О, стига! Защо винаги така приемаш нещата?! Не си ли ядосана?!
– Не това е последното чувство, което искам да изпитам.
„Д-р Хаус“
Всяка нощ затваряме очи. Сбогуваме се завинаги с Деня преживял неотлъчно времето си с нас и вътре в нас. Какво ще му кажем в последните минути от „живота“ му? Какво ще изберем да почувстваме отново от умиращия Ден, затваряйки очи?
Каквото и да е чувството, Новият Ден ще го прочете в току що отворените ни, все още сънени очи. В тази секунда, сценарият е вече написан.
