Страх

За много родители детските страхове са глупави. Въпреки това, за самите деца, ужасяващите чудовища и странните шумове през нощта са напълно реални.

Около втората си година детето може да започне да се страхува от неща, които не са го плашили преди това – кучето на съседа, тъмното, високите гласове, дори течащата вода в банята.

На тази възраст детето вече има изградена представа за формите и размерите, но тя не е достатъчна, за да му създаде сигурност, че няма опасност то да бъде „просмукано” в канализацията или да „потъне“ в тоалетната.

Децата често изпитват тревога при мисълта, че могат да бъдат изоставени от своите родители. Преди да навършат 2 години за тях е нормално да ви „забравят” малко след като излезете от полезрението им, затова те често остават тихи след като вие напуснете стаята или къщата.

За по-голямото дете вашето отсъствие е много по-болезнено. Ако се опитате да се измъкнете незабелязано, последствията ще бъдат по-тежки за него.

Страх от непознатото

Особено натоварващи за детето са моментите, свързани с преместване в друг апартамент, оставянето му при по-далечен роднина за цяла нощ или тръгването на училище.

Опитвайте се да туширате безпокойството му предварително – обяснете му какво му предстои и идете с него няколко пъти до новото училище преди началото на първия срок.

Страх от банята

Много деца се боят от ваната и от самата вода. Някои се ужасяват, че могат да „изтекат“ в канализацията. Не е нужно да се карате или да насилвате детето. Дайте му една кофичка с вода, за да поиграе, преди да го изкъпете. Напълнете ваната съвсем малко и донесете любимите му играчки, за да се изкъпят с него. И никога не го оставяйте само.

Страх от кучета

Кучетата често са шумни, бързоподвижни и непредвидими. Много деца се страхуват от тях. Уважавайте страха на детето си – понякога той може да е напълно оправдан. Опитайте първо заедно с детето да наблюдавате кучето, а след това заедно тръгнете към него.

Ако решите, можете да погалите кучето, но никога не насилвайте детето си да го прави. Ако то само пожелае – позволете му.

Страх от тъмното

Много деца искат да спят на запалена лампа. Това по никакъв начин няма да увреди здравето им, дори да продължи с години.

По-малките деца се боят от змии и чудовища, които излизат от сенките в стаята. По-големите се страхуват от крадци и разбойници.

Говорете с детето си. Когато усети, че е готово, то само ще пожелае да спи на тъмно. Ако стане на 10, а лампата в стаята му продължава да свети през нощта, не се притеснявайте – нормално е.

Страхове на учениците

Когато детето тръгне на училище, чудовищата изчезват, за да се появят новите страхове. Децата често се сблъскват с побойници, появява се страхът от отхвърляне или от изпадане в неудобни ситуации, понякога се боят да се приберат сами вкъщи.

Те също изпитват страх от новините по телевизията, които показват брутални убийства, отвличане на деца, кражби и наркосделки.

Някои от децата сами си изработват стратегии за справяне със страхове, които вече са изпитали. Една от тях е, когато се приберат вкъщи, да пускат телевизора, за да не чуват страшни звуци или шумове.

Друга стратегия е да се крият под леглата или в дрешника, да запалват всички лампи в къщата, да водят дълги разговори по телефон или скайп с техни приятели.

Ролята на родителите

Страховете на детето ви зависят от предишния му житейски опит, от въображението му и от степента му на тревожност.

Ако някои страхове станат устойчиви, дайте време на детето си да ги пребори и се опитвайте да избягвате ситуации, които да ги провокират. Може да се окаже, че детето ви е способно да се справи за няколко месеца с тях.

Избягвайте да поучавате. Излишно е да използвате логиката, да се присмивате, да неглижирате или да насилвате детето си да не се страхува. Спомнете си вашето собствено детство. Колко често сте чували реплики като „Няма чудовища”, „Не бъди бебе”, „Погали кучето, няма да те ухапе”, „Няма никой под леглото ти”. Тези твърдения карали ли са ви някога да се почувствате по-добре?

Снимка: Flickr

Написано от: MaiaСтрахът е голяма сила. Това съм чувала от много по-мъдри хора от мен. Не съм се замисляла много преди, но вече съм убедена в голямата истинност на тези думи. Наистина страхът е невероятна сила както в общочовешки, така и в личен план. Не са случайни изрази като ”робски страх”, „ужасен страх”, „На страха очите са големи”. Точно от това чувство много народи са търпели тиранията на диктатори и поробители. Пак от страх много хора са объркали живота си, не смеейки да вземат решение. Страхът е причина и много родители да пазят децата си от всичко в днешния живот и всъщност да подрязват крилата им, да ги правят непригодни за днешния динамичен, а понякога и опасен живот. Страхът, колкото и да е велика сила обаче, се сблъсква с една друга, още по-велика сила. Това е копнежът да си свободен, да имаш своя воля, да решаваш сам. Може и да си опърлиш крилата като пеперудата, която литва към огъня, към светлината, но нищо. Важно е да не ги изгориш. Няма начин да се научиш да си пазиш крилцата, ако поне не ги опариш.Този стремеж към свобода е вдигал цели народи на бунт, ставал е причина за смърт, тъга, болки. Но е ставал причина и за радост, за удовлетворение, за гордост, че страхът е преодолян, че смазващата му сила е победена.Някои твърдят, че хората се раждат страхливи или смели. Аз не съм напълно съгласна. Може би има генетични предопределености, но човекът е мислещо същество. Може да избира, да решава. Хората според мен стават страхливи или смели, като се учат от това, което ги обгражда. Семейството е един от най-важните фактори. Страхливи, свръхпредпазливи в живота родители отглеждат страхливи деца. Там царува поговорката „Преклонена главица сабя не я сече.” И детето се научава постепенно да прекланя главицата си. Докога? И защо? Толкова ли е страшно да си кажеш мнението, да вземеш решение, да се пребориш за него. Може и да сгрешиш, но малък човек, малки грешки. Ако не се научиш да летиш, на първата свещ не ще си опърлиш крилата, ами направо ще изгориш. И то без да си постигнал нещо в живота си.

В огъня на свободата са изгаряли велики хора като Ботев, Каблешков, Кочо Честименски, но са знаели в името на какво се жертват. Те са надмогнали страха за личния живот, за да покажат на другите, че страхът не е нещо непобедимо. А така, просто да изгориш без някаква значима цел, от неопитност, от неспособност да летиш, е просто глупаво.Страхът обаче е толкова сложно нещо, че има и положителен ефект върху хората. Все пак трябва да имаш страх, за да съхраниш живота си, добротата си, всичко хубаво у себе си. Получава се нещо много сложно в случая, но е така в този живот, които също си е сложно нещо. Пълната липса на страх също може да те запокити в огъня на безсмисленото изгаряне.Разсъждавам за страха толкова много, защото и мен сега ме е обхванал един страх. Страх пред неизвестното. Ще бъда студентка, това е сигурно. Влизам с оценките от матурата, достатъчно високи са. И отивам в големия град, а живея в малко градче. От онези, в чиито дворове кудкудякат кокошки, гонят се агънца и козленца, садят се чушки, домати. Знам, че някога на такива градчета са им казвали „град от селски тип”. Смешно, но си е такова нашето градче. Всеки всекиго познава, нищо не може да остане скрито. И като няма какво да се прави толкова в такива градчета, учех, ровех из интернета, успях на матурата. Ходих и на пробни изпити, справих се. Предстои ми живот в голям град – Варна или София. И ме обхваща понякога страх дали ще се справя. Никого не познавам, на чуждо място ще живея, приятелки нямам, въобще много промени. В нашият има поговорка: ”Който се страхува от мечки, не ходи в гората за дърва.” Мисля да не седя на студено, ще вървя, а с „мечките” ще се оправям все някак.Обсъди във форума.