Едно от най-сериозните проклятия в Древен Китай било „да живееш в интересни времена“. Това означавало да бъдеш съвременник на време, в което се случват бурни промени, вдигат се революции, а властта наднича притеснено през прозорците на своя доскоро сигурен дворец. На другата страна на света древните гърци направо са си умирали да живеят в такива времена, защото интересните времена са те дарявали с безсмъртие – когато приключи земния ти път, животът ти продължава в учебниците по история, заедно със събитията, в които си участвал или на които си бил свидетел. След едно скучно 16-годишно междучасие, звънецът на демокрацията отново заби. За разлика от часовете в училище, часовете по демокрация се водят на открито.
Те приличат на междучасията в училище, защото са шумни и често хаотични, но са си учебни часове, защото именно така се научава учебния материал по този сложен предмет. По този начин са усвоили уроците си страните в Западна Европа, много от които вече имат и магистратура по демокрация. Засега ние все още сме в гимназията и въпреки че 23 години повтаряхме класа, сега, макар и твърде мъгливо, се вижда някаква надежда да завършим поне средно, а оптимистите сред нас вярват, че може и да кандидатстваме в университет и даже да ни приемат. Но понеже преди кандидатстудентския изпит има матура, не е зле да си припомним материала и да осъзнаем, че вземането на изпитите зависи само от нас. Но стига учене!
Тъй като вярваме, че напук на дългия демократичен преход, има шанс да завършим, може още отсега (понеже сега ни е ударила музата) да си направим един с 10 от „откровенията незабравени“, както се пееше в една любима абитуриентска песен, които крещяхме на двора през дългото ни и все още продължаващо гимназиално мъчение. Казано по-накратко, ще си спомним за 10 от най-емблематичните лозунги, които стърчаха над площадите от 1989 г. насам.
1. Времето е наше!
Това е най-емблематичният и познат лозунг и неслучайно е на първо място. Ражда се във великата 1989 г., когато редиците протестиращи се простираха „от Ректората на СУ до Пазарджик“. Тук политическите анализатори със засукан език могат да кажат, че произхожда от знаменитата сентенция „Времето е в нас и ние сме във времето“ или че това е първият опит за приватизация на времето. Каквато и да е истината, фактът, че присъства и на сегашните протести, доказва, че този кратък рефрен в бъдеще вероятно ще бъде определян като символ на нашето време.
2. Работа, хляб, демокрация за всеки!
Популярен лозунг от зимата на 1997 г., към която често ни връщат медиите напоследък, търсейки сравнение със събитията, довели до предсрочните избори – нещо като играта „Открий приликите и разликите“, която стои на страницата със судокуто в някои вестници. Краткият ни 23-годишен демократичен опит показва, че това е лозунг-убиец на правителства.
3. Комунизмът си отива!
Според една група анализатори, това е лозунгът, с който през 1989 г. беше изпратена старата 45-годишна система. Според други, това е песен на Васко Кръпката.
4. Гласност, свобода, демокрация, плурализъм!
Лозунг от 1989-1990 г. 4 думи, които илюстрират стремленията към цивилизования свят.
5. 45 години стигат!
Този лозунг до голяма степен е част от първия, но си струва да се разгледа отделно. В последните месеци се появи перифразираната му версия „68 години стигат!“
6. Бог е цар на България.
Един от лозунгите на паметната 1997-а. Тук може да се впуснем в дълги и скучни интерпретации, но няма да го сторим, за да прочетете статията докрай. И все пак, че Господ има български произход е ясно още от „Парк де Пренс“ през 1993 г.
7. Щом не искате с добро, ще си идете с дърво!
Лозунг, израз на народната любов към провалилите се политически избраници.
8. Върнете нашата България!
И все пак коя е нашата България? Много хора биха казали „Тази на Симеон Велики“, „…на Левски“, или „…на Стамболов“. Фактът, че славната ни история така рязко контрастира с мизерното настояще обикновено ни кара да мечтаем в миналото.
9. Зле, по-зле, най-зле, учител!
Протестен лозунг срещу ниското заплащане в сектора на образованието.
10. Ако спечелим, печели цял народ. Аз не съм роб. А вие?
Януари-февруари 1997 г.
Николай Николов
Коментари
коментар(а)
Подобни: промяна, протести
