Празникът на буквите

24 май е ден благословен – празник,
на Солунските двама братя посветен.

Те запалиха фитила на познанието в мрака.
Буквите са малки кандила във тъмнината,
сплотени, пламъкът им силно избуява
и бездната от неграмотност осветява.

Първолачета със мънички ръчички
изписват кирилицата във звучна броеница,
изричат бавно българските срички
и ги подреждат кат мъниста в огърлица.

Родна реч – богата, сладкодумна
написала писмото на не един народ,
трийсет букви, от теб няма по-свидна,
във целия славянски род.

Да помним вечно Кирил и Методий!
Да се гордеем българи, това е моят зов!
А празникът на нашата просвета
да славим и да пребъде во веки веков!

Близо 300 000 000 души на Земята пишат на кирилица.

Това са славяни от Югоизточна Европа – руснаци, украинци, беларуси. Представители на десетки неславянски етноси в Русия – кавказки, сибирски, далекоизточни, както и в бившите централноазиатски съветски републики и Монголия. Към тях трябва да добави и южните славянин, от които тръгва разпространението на кирилицата – българи, сърби и македонци. 

Това е грубата сметка на водещи славянски филолози, тъй като е невъзможно да се изчисли точният брой на емигрантите от тези страни. 

Поне 50 езика по света използват или поне някога са използвали кирилицата. Тя официално е писменост дори на чукчите (от 1936 г.).

България все още единствена представлява кирилицата в Евросъюза. Културният ни принос с 30-те ни букви е безспорен, тъй като до 2007 г. в елитния клуб имаше само две азбуки -латинската и гръцката.

Кирилицата върви веднага след латиницата в класацията на азбуките. Това е така, защото нито арабската писменост, нито китайската, нито индийската спадат към строгото определение на лингвистите за азбука – набор от знаци, които представят отделни фонеми.