Една невъзможна любов
Здравейте читатели на Розали!
Пиша моята история и чакам не толкова съвет, колкото…не знам, просто искам да излея мъката си, искам да споделя с някой, а няма с кой. Няма кой да ме разбере, а и не искам никой познат да го прави, понеже ще бъда обвинена. Толкова се страхувам, толкова съм объркана.
На 27г. съм, живея в провинцията, в малък град, всички се познаваме.
Омъжих се на 22г. след 4годишна връзка. Бракът ми беше перфектен. Е, имали сме обикновени семейни спречквания, но бях луда по съпруга си, той също-и до днес ми сваля звезди.
Преди една година срещнах едно момче, момче в буквалния смисъл на думата-тогава беше на 19, сега е на 20г. И тук повечето хора ще си кажат: ооооо това са пълни глупости. Само че ние с него се влюбихме.
Любов страшна, необикновена, изпепеляваща. Този човек ме разби, една година вече не мога да се събера. Той не е като другите момчета на неговата възраст, не излиза постоянно по дискотеки и заведения, стои си в къщи и си пишем по скайп по цели нощи. Не търси момичета, иска мен. Иска ме, а знае, че не може да ме има.
С никой друг не съм се чувствала така добре. В негово лице открих моята полвина. Той ми вдъхва невероятно спокойствие. С него се чувствам страшно щастлива, влюбена и обичана. Преди 7-8 месеца имахме допирни точни, работата ми беше свързана с него. Сега почти не се виждаме, въпреки че живеем толкова близо един до друг. Единствената ни връзка сега е компютъра и телефона. Страхувам се, че ако започнем да се срещаме все някой ще ни види и ще се разчуе.
Страхувам се от съпруга си, а и ми е жал за него, не искам да го лъжа. Няма как да го напусна, поради безброй причини: няма къде да отида, финансово не мога да се спраям сама, имам дете на 4г, което не искам да живее без баща си,мъжът ми е хубав, добър, уважаван човек, който не заслужава жена му да му изневерява и да го прави на глупак и още много други причини. И въпреки всичко умирам от любов по другия. Тук пък има безброй причини, поради които няма как да сме заедно, но не мога да спра да го обичам. Такава страст, такава любов не съм изпитвала към никой друг мъж до сега. Но не искам да съсипвам и неговия живот. Много добре знам, че той трябва да си намери момиче на неговите години, с което да е щастлив и да не се крие.
Смазана съм психически. Не мога и няма как да променя нещата, вече съм избрала своя път, късно е да тръгвам по друг. Но пък не съжалявам за това, което преживях, защото изпитах истинската, разтърсващата, неземната любов, която се среща веднъж в живота и която може да те отведе в рая или да те изпепели в ада. Сигурна съм, че друга такава няма да има, а и не искам. Тази ми беше достатъчна.
Плача много често. Плача за невъзможната си любов. Но знам, че трябва да продължавам да живея сегашния си живот, заради дъщеря ми. Заради нея трябва да се боря, за нейния по-добър живот с истинско семейство. Не искам да рискувам нейното щастие, заради моето.
Благодаря Ви, че отделихте време и прочетохте моята история!
