Тази рубрика е насочена към любители и няма претенцията на специализирана публицистика. Тя е за хора, които обичат да слушат класическа музика и ще им помага да се ориентират по-добре в безкрайното море от автори, произведения и най-вече изпълнения. Чрез нея ще се опитваме да ви предлагаме най-доброто, както и да ви препоръчваме записи, които си струва да прибавите към колекцията си. Също така ще обръщаме внимание на значими годишнини, както и на малко познати, но любопитни факти от живота на композитори и изпълнители. Авторът Томислав Вичев вече има опит в тази сфера. Той е съавтор заедно с Николай Бахъров на кратък пътеводител за класическа музика на CD и DVD, издаден от собственика на дюкян “Меломан” Явор Ганчев. Томи Вичев е пианист на свободна практика. В последните 10 години свири в лоби баровете на петзвездни хотели в Южна Корея, Китай и Япония. Има изследователски интерес към история на интерпретацията, както и към биографията на великите диригенти.
Започвам моята нова рубрика със събитието на 2014 година в света на класическата музика – честването на може би най-великия композитор на ХХ век – Рихард Щраус.
В Германия вече анонсираха фестивала в негова чест – http://www.richard-strauss-festival.de/festival-2014/programm-2014.pdf Той ще бъде в курорта Гармиш от 11 до 19 юни тази година и билетите са вече разграбени. Излиза и нов документален филм за великия баварец – Richard Strauss and his Heroines, Германия, 2014, 52 мин. SRF, Arthaus Режисьор: Thomas von Steinaecker, ето и трейлъра:
Рихард Щраус би трябвало да е познат на онези, които се интересуват от класическа музика, но ето само някои щрихи към биографията му. Макар и аполитичен, през 1933 г. Щраус е назначен за директор на Държавното музикално бюро по време на Третия райх, което слага петно върху биографията му. От една страна, официално сътрудничи на режима, поне за известно време в началото, дори негов химн е използван за откриването на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година – вижте едно много рядко видео от онова време:
От друга страна обаче, през онези години той пише и говори за негативното си отношение към режима, а от трета – използва всичките си връзки във висшите нацистки среди, за да отърве доведената си дъщеря от концлагер. Интересно, нали?
Може би най-великата опера на ХХ век е негова – „Кавалерът на розата” – творба, дирижирана от почти всички знаменити диригенти до ден днешен. Разбира се, има записи, които ще останат крайъгълен камък дори и в следващия век. Ерих и Карлос Клайбер са еталони за интерпретацията на тази творба. През 1954 година великият Ерих Клайбер дирижира Виенската опера с първокласни солисти и прави записа на живота си за Decca – това е всъщност първият запис на цялата опера в историята на звукозаписа. 40 години по-късно синът му Карлос Клайбер отново във Виенската опера, но този път за Deutche Gramophone, остава ненадминат интерпретатор вече 20 години! Ето първо действие от това гениално видео:
Рихард Щраус е работил като диригент в различни оперни театри и е дирижирал огромен брой концерти. Той е смятан за един от най-великите диригенти на своето време и за най-големия представител на немското музикално творчество след Рихард Вагнер. Изкуството на Рихард Щраус може да се окачестви като последната проява на късния романтизъм в европейската музика, а цялото му творчество е изградено върху най-добрите традиции на немското изкуство. Още през 1899 г. Ромен Ролан окачествява музиката на Щраус като последното велико събитие в западноевропейската музика.
Лично аз обожавам неговите симфонични поеми – това са едни от най-големите шедьоври на оркестровата музика въобще. Трябва да чуете задължително „Дон Жуан“, „Веселите шеги на Тил Ойленшпигел“, „Смърт и просветление“, „Дон Кихот“, „Животът на героя“, както и двете му симфонии – „Домашна“ и „Алпийска“ . Ето едно еталонно изпълнение на поемата „Дон Жуан” – късният Караян с Берлинска филхармония, запис от турнето му в Япония преди 30 години:
В заключение искам да ви дам един подробен линк – описание на всички значими произведения на Рихард Щраус, като вярвам, че неговото честване ще се отрази подобаващо и в България:
http://www.richardstrauss.at/html_e/18_pdfs/03_werke.pdf
