Още по темата
Ние бяхме птиците, които се самообесваха на собствените си примки от илюзии
Интелигенцията се оттегли, този бой за власт и пари е недостоен за нея
Единствената следа, която оставят днешните политици, е слуз на охлюви
Ако тукашна България се провали и изчезне, емигриралите от нея ще основат някъде по света нова, или нови Българии, казва пред Faktor.bg поетът бунтар
Интервю на Стойко Стоянов
– Г-н Цанев, днешното време зловещо напомня за сюжета в едно ваше старо стихотворение – една лястовица си донесла отнякъде връв, зазидала единия й край в гнездото си, направила примка и се обесила! Какво става на тази наша земя, щом и птиците започват да се самообесват?
– Нещо лошо става. Това стихотворение („Странно“) съм писал през 1963 г., година след „размразяването“ през 1962, след тъй наречената десталинизация, когато бяха разкрити зверствата на комунизма, милионите избити в концентрационните лагери. Ние бяхме повярвали, че настъпва ново време, че комунизмът се очовечава, че настъпва свободата на словото… Уви, в края на 1962 бяха нанесени изтрезвителни удари по интелигенцията в СССР и в у нас, илюзиите ни бяха попарени, крилете ни бяха прекършени. 1963 беше годината на първото голямо разочарование. Ние бяхме птиците, които се самообесваха на собствените си примки от илюзии. В друга степен и в друг смисъл сега преживяваме същото разочарование – надеждите ни за истинска демокрация бяха излъгани. Затова може би това стихотворение сега ви звучи актуално.
– Защо мълчат поетите, къде се скри в тази тотална криза интелигенцията, изглежда купена, импотентна и дресирана, дори и при комунизма не е била такава?
– Не, не е така. Разбира се, продажна, купена и дресирана интелигенция е имало винаги, нея няма защо да я обсъждаме. Но ако говорим за истинската интелигенция – защо мълчи? – причината е друга. По време на комунизма съпротивата на интелигенцията беше в сферата на идеите, на илюзиите, на представите за свобода, за свобода на словото и т.н. – където ѝ е силата. Човек може да издържи всичко, ако има идеал, кауза, ако има вяра в нещо. Днешното време няма идеали, няма идеологии, няма вяра, няма илюзии, изпразнени са понятията за чест и идеализъм, над всичко върлува бесен прагматизъм и перверзна жажда за власт. Да се качиш на барикадата и да се пожертваш гордо за идеала си беше по-лесно (по време на комунизма), отколкото сега да нагазиш в клоаката и да се сражаваш там с мръсниците и подлеците. Затова, права или не, интелигенцията се оттегли, този бой за власт и пари е недостоен за нея.
– Внушават ни, че генът ни е прокълнат, но не е ли бедата по-скоро в провалените елити, каква е тяхната отговорност за тягостното усещане, че нацията няма перспектива и преживяваме сякаш дружно самоубийство?
– Да, това, което наричате красиво елити, са партийните върхушки, които организираха системата на избори, парламент, власт, съд и икономика така, че те да владеят всичко, те да определят правилата, те да властват безнаказано и безкрайно – именно това създава в народа тягостното чувство за безперспективност, за безизходица, за самоубийствено отчаяние. И наистина, нищо не може да се промени в обществото ни, докато тези партийни върхушки не бъдат игнорирани.
– Гневът и бунтът ли са единствената алтернатива на отчаянието?
– За съжаление, да. Протестите през миналата година дадоха добър знак за начало.
– Какво се промени в психологията ни, сякаш вместо бунтари за народни правдини се раждат само палачи и лакеи, и няма кой заради едната кауза и луда идея да отиде на разстрел или на бесило?
– За половин век тоталитаризъм народът ни отвикна сам да решава съдбата си, свикна друг да решава съдбата му. Ако забелязвате – и сега се юрва ту след един, ту след друг, ту след трети – с надежда, че той ще е спасителят. Народът ни се чувства изоставен, лишен от сносен живот, лишен от идеали, не вижда смисъл да се бори, да се съпротивлява. И намери най-лесния изход: бягството. Два милиона души избягаха от Отечеството си. Това е страшно.
– Ще бъдем ли прокълнати за това, че през последните 25 години оставихме децата ни да си тръгнат, че те правят сметки как да реализират поколенията си по други географски ширини и да оцелеят чрез други народи и култури?
– Не трябва да объркваме две неща: бягството със свободата. Свободата да отидеш, където поискаш, свободата да живееш, където пожелаеш. Това е велика свобода. Не знам дали помните как не ни даваха да подадем носа си навън от нашето любимо социалистическо Отечество. Голяма част от сегашната емиграция е закъсняла реакция на тогавашната забрана да пътуваш, забрана да бъдеш свободен гражданин на планетата.
– Ако продължите вашите Бълграски хроники какво ще напишите за днешните политици, които управляват държавата от една година насам, каква следа оставят?
– Следа от слуз на охлюви.
– Вие сте сред вечните бунтари, как воювате за свободата си, кой днес има страх от думите?
– Лошото е, че страх от думите днес няма никой. Понятията за чест, достойнство, идеализъм, свобода, справедливост и т.н. се изпразниха от съдържание, защото се употребяват най-много от тези, които нямат чест, нямат достойнство, нямат идеали, от хора, за които свободата е свобода да грабят, егоизмът им е мерило за справедливостта и т.н. За личната си свобода аз се боря, стеснявайки територията около себе си. Моята малка, но свободна държава е самотата, моите свободни граждани са думите.
– Какви нови идеали могат да доведат до възраждане, трябва ли да преосновем държавата си?
– Бог ни е дал всичко: земя, вода, небе, слънце. Идеалът ни го е завещал българският Исус – Дякона Левски: свята и чиста република. Ако решим – но ако мъжки решим! – за пет години можем да оправим Отечеството си.
– Има ли оптимистична теория за българския народ?
– Да, има. Надявам се, че и този път ще ни спаси неизтребимото ни българско самосъзнание, което е оцеляло и до днес, което ни е спасявало през вековете. За разлика от другите европейски държави, България никога не е сменяла името си и многото държави, които сме основавали по разни краища на света през 4 хилядната си история (те са най-малко 12 на брой), винаги и навсякъде са се казвали България. Ако днешната тукашна наша България, недай Боже, се провали и изчезне, емигриралите от нея българи ще основат някъде по света нова, или нови Българии – както е ставало и преди. Ако тази оптимистична теория за българския народ ви утешава – подарявам ви я.
