Криминалният профил на Гърция напълно съвпада с нейния средиземноморски темперамент – гореща кръв, бурни страсти и наранена чест. Съвременна Гърция дори не съществува до края на 19-и век. Много малко данни са останали от ранните дни на независимата държава що се отнася до правораздаването, а оскъдните запазени факти са преплетени с гъста мрежа от митове, преувеличения и героизъм. Едно е ясно – почти нищо не се е променило от тогава до сега в начина, по който скандалните престъпления впечатляват обществото. Подобно на древната гръцка драма, хората неизменно се повлияват емоционално от разплитащия се в общественото пространство сюжет на престъплението. Идентифицират се с жертвите, а понякога и с извършителите – и ги обвиняват или защитават с жар. Народното творчество запечатва човешката природа, дори в нейната най-тъмна форма, чрез песни, филми и поучителни приказки.
Злата тъща
Артемис Кастро
Едно от най-ранните документирани престъпления, успяло да грабне въображението на обществото в Гърция, е убийството на Деметриос Атанасопулос през 1931 година. Сравнително заможният строителен предприемач Атанасопулос бил женен за ослепителната 25-годишна красавица Фула. Около момичето кръжели безброй ухажори, но тя се подчинила на желанието на майка си и се омъжила за Атанасопулос. Деметриос се оказал съвсем не идеален съпруг и продължил да търси компанията на проститутки, за да задоволява своите ненаситни и донякъде извратени сексуални апетити. Той бил разочарован от отказа на съпругата му да прави анален секс, и то при положение, че неговите любовници никога не му отказвали тази привилегия; включително и собствената му тъща.
Четиридесет и пет годишната Артемис Кастро била безскрупулна жена. Тя започнала връзка със зет си още преди женитбата му с дъщеря й и продължила да спи с него от време на време дори след брака им. В нощта между 3 и 4 януари Атанасопулос напада и многократно изнасилва съпругата си анално. Действията му били толкова брутални, че Фула едва се измъкнала жива от лапите му. Ужасеното момиче избягало при майка си да търси защита. Това бил последният път, в който съпругът й щял да я докосне – на следващия ден Атанасопулос щял да бъде мъртъв.
Кастро вече била решила. Зетят й трябвало да умре. Тя планирала убийството, привличайки за помощник умствено изостаналия си братовчед Москио. Москио бил един от многото млади мъже безнадеждно влюбени в прелестната Фула и Кастро го убедила, че ако премахне съпруга й нищо няма да седи на пътя му до щастието с дъщеря й. На 5 януари Москио влиза в семейната къща и застрелва Атанасопулос в съня му, докато Фула гледа апатично отстрани. Тя не направила нищо, за да предотврати или да помогне в убийството. С помощта на дъщеря си, Москио и прислужницата, Артемис Кастро подпалва тялото на мъртвеца. Но ужасната смрад и гъстият пушек ги стресват и те изгасят огъня. Атанасопулос бил нарязан на парчета, достатъчно малки, че да се поберат в средни по големина торби, които били изхвърлени в близката река. За нещастие на семейството убийци, торбите не потънали и били открити от минувач, което довело до сравнително бързото разкриване на случая.
Последвалото дело се превръща в една от най-големите сензации в Гърция.
Последвалото дело се превръща в една от най-големите сензации в Гърция. Процесът продължава няколко месеци. В крайна сметка Кастро и нейната дъщеря получават смъртни присъди, а Моски – благодарение на очевидната му умствена изостаналост – е осъден на 20 години затвор. Момчето било едва на 18 години. Но историята на майка и дъщеря убийци не свършва дотук. Дори зад решетките красотата на Фула се оказва ценно предимство. Скоро директорът на затвора се влюбва лудо в нея. Майката наблюдавала зорко ситуацията и също използвала чаровете си за своя изгода. Въпреки смъртната им присъда, майката и дъщерята в крайна сметка били помилвани, което предизвикало нов скандал. Фула най-сетне била свободна да се омъжи за директора, но вместо това станала съпруга на някакъв полковник. Този път бракът й продължил щастливо чак до смъртта й от сърдечен удар през 1971 година. Това е едно престъпление, което гръцкият народ не бърза да забрави. Фолклорната песен „Злата тъща„, описваща мрачната съдба на Атанасопулос, до ден днешен се изпълнява по фолк фестивали из цялата страна.
Дракон в предградията
Едва ли има друг толкова спорен случай в историята на гръцкото правосъдие, като този на серийния убиец и изнасилвач от Тесалоники, (сполучливо наречен от пресата „Дракона от Сеих Су“), който действал през 60-те години на 20-и век не само в града, където търсел жертви, но и в цялата страна. Десетилетия след серията от брутални нападения, изнасилвания и убийства на потайни двойки, търсещи усамотение в гъстите гори на Националния парк Сеих Су, конспиративните теории по случая все още продължават. Всъщност, протестите, свързани с правилната самоличност на „звяра“, не само не заглъхват с времето, но наскоро се възобновяват, благодарение на епизод в сериал, чийто сюжет твърди онова, което „защитниците на Дракона“ винаги са твърдели, а именно че човекът, задържан, осъден и екзекутиран за престъпленията, в действителност е бил невинна изкупителна жертва, а истинският „Дракон“, потомък на заможно градско семейство – който остава анонимен до ден днешен – е успял да се измъкне невредим.
Аристеидис Пагратидис
Аристеидис Пагратидис е човекът, арестуван за нападенията. Той е задържан след като прониква в дом за сираци и се гаври сексуално с 11-годишно момиче. До този момент цялата страна вече се тресяла от ужас. Жертвите на първото нападение оцеляват, но само защото студът забавя изтичането на кръвта им. Втората двойка нямала подобен късмет. Последвало убийството на медицинска сестра. Всички случаи си приличали. Настъпва паника. Вестниците описвали престъпленията с емоционално зареден патос. Младите жени не смеели да ходят никъде сами, но въпреки това продължавали да се случват нови инциденти.
Преди ареста на Пагратидис властите търпели тежки критики за неспособността им да заловят извършителя. Нищо не помагало, дори и паричната награда, обявена от държавата. Пагратидис бил задържан въз основа на сходствата в опита му за изнасилване и метода на действие на Дракона. Той съвпадал с профила: пияница и аутсайдер, очевиден социопат.
Пагратидис си признава незабавно. Но впоследствие оттегля показанията си и настоява до последния миг от живота си – пред дулата на екзекуторския отряд – че е невинна жертва на конспирация и че признанията му са били изтръгнати насила. Дори прокуратурата предлага доживотен затвор, вместо смърт, в случай че се появят нови доказателства, но съдиите не се съгласяват и му дават четири смъртни присъди. Той е екзекутиран на 6 февруари 1968 година.
По случая са написани доста книги. Мненията на разследващите журналисти все още са разделени на две. Криминалистиката била на почти несъществуващо ниво в Гърция през 60-те години и макар да съществували някои доста солидни доказателства, повечето били косвени. Моментът на задържането на Пагратидис също се струва подозрителен за мнозина, тъй като съвпада с политическия хаос, настъпил с убийството на левия политик Грегори Ламбракис в град Тесалоники.
Друг „Дракон“ върлува в северна Гърция
Кириакос Папахронис
Псевдонимът „Дракон“ се превръща в синоним на сериен убиец/изнасилвач и все още се използва широко в медиите. Двайсет години по-късно друг един прочут „Дракон“ се появява в малкото, тихо градче Драма – младия и храбър кадет Кириакос Папахронис. “Продадох душата си на Дявола“, казва той в съда. „Всички са си я продали. Точно като Фауст“. Абсолютният ужас, последвал неговите нападения, би могъл да се отдаде на спомена за оригиналния „Дракон“, но онова, което правело нещата още по-лоши е, че извършителят – изтъкнат войник – в един момент бил въвлечен в разследването, опитващо се разкрие собствената му самоличност.
В крайна сметка Папахронис е арестуван и обвинен в изнасилването и убийството на проститутка през 1981-а, опита за убийство на М. Постиаду в Драма през същата година, опита за убийство и изнасилване на студентката Е. Пападополу в Драма през 1982-а, изнасилването и брутално убийство на А. Александриу в Тесалоники през 1982-а, още два опита за изнасилване и убийство на медицинските сестри А. Теза и В. Лазариду в Драма, два други опита за изнасилване и убийство на проститутки в Драма, палеж на летището в Кавала и пет бомбени атаки срещу различни банки и армията. Неговото извинение: подиграван бил от проститутката, с която спал за първи път. Тя се надсмяла над мъжеството му и така посяла дълбока ненавист към жените у него.
След ареста му, привлекателният Папахронис е засипван от любовни писма, пращани от жени от цялата страна. Когато смъртното наказание в Гърция е отменено през декември 1993 година, смъртната му присъда е заменена с доживотна и през 2004 година Папахронис е пуснат в пробация. Наскоро той се сгодява и отново се появява в новините.
Без никаква причина
Някои от най-страшните трагедии в гръцката криминална история са изключително трудни за разбиране, без съществен мотив, с изключение на прекомерна жестокост или умствена болест. В този дух, две от най-смущаващите кланета в историята на страната биха могли да бъдат обяснени единствено като безсмислени.
Теофилос Секидис
Една от тези трагедии се случва на остров Тасос. Извършителят е чудатият особняк и студент по право Теофилос Секидис. Жертвите: цялото му семейство – майка, баща, сестра, чичо и баба. Макар Секидис да бил очевидно умствено болен, той все пак някак си успява да вземе всички предпазни мерки, за да прикрие престъплението си и да избегне залавяне в продължение на няколко месеца. Когато роднина на семейството изразява загриженост за близките си, Секидис я уверява, че са добре и измисля сложно алиби, с което да я заблуди. Но, щом полицията започва разследване, той бързо се превръща в основен заподозрян, давайки многократно противоречиви показания. В крайна сметка признава, че в нощта между 19 и 20 май 1998 година е заклал цялото си семейство (с изключение на баба си, която убива малко по-късно), след което разчленил телата им и ги изхвърил на различни места.
“Бяха болни и исках да ги спася“, казал той, „Наговаряха се да се отърват от мен, защото не съм истински потомък на семейството. Трябваше да се отърва от тях, преди те да ме премахнат”. Твърдял, че е бил тормозен. За баба си, която също убил, казал: „Вече бях убил четирима. Защо да не станат петима?“. Оставайки сам с мъртвите тела на семейството си в продължение на ден, Секидис решава да отстрани мозъците им и да ги сложи във фризера. На въпроса защо го е направил, той отговаря: „Защо не?“.
Жертвите на Теофилос Секидис
През 2006 година Гърция е разтърсена от поредното на вид безсмислено престъпление. Петима млади ловци, на възраст от 17 до 33 години, са застреляни от фермера Дионисис Фукас в провинциалния град Агринио. Докато медиите се опитвали да разберат какъв е мотивът зад убийствата, бащата на фермера признава за престъплението в опит да спаси сина си. Никой не му повярвал. И двамата са арестувани. Причина за убийствата: “Стъпваха по карамфилите и плашеха животните“.
Престъпление от страст
Панайотис Франци
Може би най-известното престъпление от страст е убийството на Зоуи Франци. Вечерта на 24 юни 1987 година бездомник се натъква на ужасяваща находка. Намерил накълцаните останки на млада жена, впоследствие идентифицирана като 18-годишната Зоуи Фанци, злощастна съпруга на патологичния ревнивец Панайотис Франци. Случаят е известен най-вече със смущаващите снимки на разчленената млада жена, все още циркулиращи из интернет. Нейният съпруг-убиец настоява, че е невинен, твърдейки че смъртта й е вследствие на нелеп нещастен случай, настъпил по време на един от техните грандиозни скандали. Съдебната експертиза, обаче, открива следи от удушаване около шията на жертвата и заключава, че „на експертното разчленяване би завидял и професионален касапин”, оставяйки малко съмнение във вината на Панайотис Францис.
Зоуи Франци
През 2007 година съдебен състав отхвърля молбата за предсрочно освобождаване на Панайотис Францис за втори пореден път. Неговият случай е най-добре известен в Гърция, показвайки колко далече би могла да стигне ревността без основателна причина. За съжаление тревожен процент от убийствата на жени се дължат на подобни мотиви и показват сходни характеристики.
Икономът го направи!
Прасер Сертуанса
Богатият бизнесмен Михалис Хрисафидис и цялото му семейство – 43-годишната му съпруга Елизабет и двете им деца, на възраст 16 и 18 години – са намерени заклани в луксозния им дом на 24 юни 1991 година. Тайландският имигрант Прасер Сертуанса, който работел като иконом при тях, убива цялото семейство с брадва. Аутопсиите показват, че жертвите не само са били изтезавани жестоко преди смъртта им, но не са били убити по едно и също време, а постепенно, започвайки с мъжете и завършвайки с жените.
Дали Сертуанса е действал сам или с помощта на тайнствен съучастник никога не е установено. Мотивът за престъплението също остава загадка. Нищо не било взето от луксозната вила на 48-годишния Михалис Хрисафидис, освен куфарчето му. Икономът останал във вилата дни след престъплението, опитвайки се да прикрие следите си. Той хладнокръвно отговарял на загрижени телефонни обаждания от приятели и роднини, казвайки им че семейството, което току-що бил убил, е на почивка в чужбина. Той успява да избяга, заедно с жена си и тъща си, и в момента е един от най-издирваните индивиди в списъка на Интерпол.
В името на Сатаната
Описвани са като „симпатична група, купуваща аудиокасети и мотаещи се заедно“. По онова време били на възраст между 18 и 21 години, деца на нормални семейства от средната класа. Асимакис Кацулас 21 г., Емануил Димитрокалис 19 г. и Димитра Маргети 18 г. В навечерието на Новата 1994 година, най-голямата криминална сензация щяла да помете Гърция. Тя включвала елементи като ритуално убийство, изнасилване, сатанизъм и възможността тъмни общества да контролират иначе уважаваната и невинна младеж.
Асимакис Кацулас, Емануил Димитрокалис и Димитра Маргети
Известно време преди първите им убийства, двете момчета, замесени в случая, вече били започнали да организират сатанистки ритуални церемонии, приобщавайки наивни момичета (основно заради сексуалните им нужди и оргии, или в името на Сатаната). Една от тях е Димитра Маргети, която, въпреки крехката си възраст, страстно прегръща злите влияния, на които е изложена. На 27 август 1992 година групата примамва 14-годишната Дора Сирополу под претекст, че ще я запознае с бялата магия. Те отвеждат Дора на усамотено място, където й слагат белезници, събличат я гола и я заставят да коленичи, държаща свещ, преди да й размажат главата с дъска, но тъй като това не успява да я довърши, я удушават. Едно от момчетата изнасилва трупа на момичето преди да го подпалят, за да заличат доказателствата.
Набирайки дързост, когато не ги залавят цели осем месеца, тримата смъртоносни младежи решават да ударят отново. Този път решават да изберат произволна жертва за следващото си ритуално убийство. През април 1993-а 28-годишната Гаруфалия Гиорга, камериерка в един от най-престижните хотели в Атина, се прибирала от работа, чакайки сама на автобусната спирка. Двамата младежи я убеждават да се качи в колата им под претекст, че са полицаи. Откарват я в изоставена местност, слагат й белезници, събличат я и я изнасилват. Когато приключват, А. Кацулас й разбива главата с камък.
Но семейството на Дора Сирополу не се отказва да търси изчезналата си дъщеря. Точно тяхната решимост прекъсва зловещите престъпления на сатанисткото трио. Тримата са арестувани в новогодишната вечер, точно преди края на 1993 година, когато частният детектив, нает от семейството на Дора Сирополу, предава уличаващия си доклад на полицията за по-нататъшно разследване. Последвалият процес и появилите се подробности били основна тема на разговорите в продължение на месеци. Двамата младежи получават доживотни присъди. Димитра Маргети е осъдена на 17 години затвор. Днес тя е свободна жена. Двамата мъже излежават присъдите си в различни затвори. А. Кацулас, мозъкът зад убийствата, не показва признаци на разкаяние и е допълнително обвинен в сексуален тормоз на момичета на възраст от 11 до 12 години по телефона и опит за изнасилване на 23-годишна жена по време на кратък отпуск от затвора. И този път се бил представил за полицейски служител.
——————————————————————————————————————————————
Източници: crimemagazine.com, newsbeast.gr, tovima.gr, wikipedia.gr
