2014 г. надали може да се определи като годината на wearable хардуера, макар мнозина (вероятно и самият аз в някои случаи) да я виждат като такава. Обикновено годината, в която виждаме първата голяма вълна от анонси в даден продуктов клас, не е тази, в която виждаме първите наистина добри устройства. Най-добрите умни часовници, които може да си купите днес, са Pebble и всички устройства с Android Wear, но вярвам, че класът ще започне да става масов едва с втория голям ъпдейт на Android Wear и анонса на първия или дори втория модел iWatch.
Pebble със сигурност си отива, но успя да се превърне в първия масов (в гийк средите) умен часовник. Google Glass, от своя страна, привлича наистина много медийно внимание и всяка история, свързана с очилата, попада в новините на деня. Длъжен съм да заявя, че тезата, изказана в долния текст, е напълно лична. Не мисля, че Google Glass някога ще се превърне в масов продукт. Поне не в този вид. Бъдещето принадлежи на умните часовници.
Проблемите на Glass
Очилата на Google са едно от най-футуристичните устройства, с които (не) може да се сдобиете днес. Glass изглежда като реквизит от снимачната площадка на Star Trek и, дори в дизайнерските си версии, които го доближават до визията на обикновените диоптрични очила, е, меко казано, странен аксесоар. Това се харесва особено много на някои по-крайни технологични ентусиасти, които не намират социалния аспект на живота си за особено важен. Накратко, хората с Glass изглеждат странно и неслучайно интернет обществото бързо създаде термина „glassholes“ (Glass и asshole, задник от английски).
Основният проблем не е, че потребителите на Glass може да ви снимат постоянно, нито че вероятно преглеждат нотификациите си, докато разговарят с вас. Откровено, основният проблем е, че изглеждат странно. Докато Google не успее да скрие всички ключови компоненти на Glass, най-вече полупрозрачния дисплей, очилата нямат шанс да се откъснат от ултранърд територията, в която се намират и в момента.
Статията продължава на следващата страница.
