Оркестър Диван. Паднах като го видях. Едно време имаше един оркестър Кристал с Тони Дачева. Ма туй преди 20 години. И идваха да пеят на ресторанта в Куртово Конаре. А майкини имаха тогава магазин, продаваха дрехи. Ей тъй флизаше са през гаража и фмалката кухня напраен магазин.
И Тонито Дачева дойдоха следобеда да видят на магазина какво продаваме. Туй е истенска история, не си измислям. Флиза Тонито, ама са качила на едни високи кокили, чак едвам пристъпя. Татю опънал едни маркучи на двора и пълни една каца с вода, де да знам що. И Тонито флиза през пътната врата и фръц фръц, нали е от голямото добрутро, киска са нещо и вика „нали нямате куче, че много май страх от кучета“.
И докат изприказва, понеже не си гледа фкраката каде върви, ами блей нещо с майка ми, какво са случва. Спъва са на маркуча, дърпа го, той са вади от кацата, фърчи вода, омива й мусурата, тя са стряска, виква и са хлъзга на кокилите… Панаир. Само я видях как полита надолу с главата. Че като обели колената, като шурна една кръв… Тонито става кат мъж и казва – „Щях да пея довечера с къса пола, ма ша пея с панталон“. Викам добре че нямахме куче, че не знам кво щеше да й са случи.
