Ще започна с това, че съм лаик и ще помоля за извинение, ако се изразявам терминологично неправилно или нямам нужната научна аргументация. Всичко, което е изложено долу е резултат от мой личен опит на базата на споделен чужд такъв. Държа да отбележа, че този метод е нетрадиционен и не бива да бъде считан за някаква панацея – решавайки да го изпробвате, поемате осъзнат риск. И както се казва – проучванията продължават, надявам се и с вашето активно участие.
Основните стъпки накратко:
растение с проблемни корени или дехидратирано, със забавен растеж;
изважда се от субстрата, корените се почистват максимално от полепнали парчета. Ако има мъртви или изгнили се премахват. Измиват се добре на топла течаща вода. Оставя се на въздух за няколко часа;
прозрачен стъклен съд с подходящ за растението размер се напълва с обикновена чешмяна вода, нито топла, нито студена – хладка;
растението се поставя по начин такъв в съда, че да е закрепено стабилно и ако има корен/и, те да не опират в дъното. Шийката /основата/ризомата НЕ трябва да е покрита с вода, тъй като това може да доведе до загниване;
Орхидеята се поставя на обичайното й място и първата седмица се наблюдава за изменения – в цвета и вида на корените, вид и тургор на листата, булбите и тн. При най-малкия тревожен признак растението се изважда от водата и се търси други начини за реанимация.
Досегашните опити сочат, че водната култура е най-подходяща за моноподиални орхидеи (фаленопсиси, вандови, ангрекумни). При симподиалните видове успеваемостта е по-ниска – времето за израстване и развитие на нови псевдобулби и корени се удължава значително, новите растежи са податливи на загниване и са значително по-дребни, отколкото в нормална среда (традиционни субстрати).
Скоро след поставяне във вода листата постепенно възвръщат свежия си цвят и твърдост. Съществуващите корени постепенно стават яркозелени и започват да нарастват. Допустимо е и част от тях, а дори и повечето да отмрат изцяло или донякъде – причината за това е смяната на средата, в която отглеждаме растението. Две седмици след поставянето във вода можете да започнете да прибавяте по кафена лъжичка от разтворения тор за орхидеи или по 1-2 капки Superthrive, като това подхранване е не по-често от един или два пъти месечно. Междувременно доливайте в съда вода (обикновена чешмяна) и наблюдавайте за появата на неприятна миризма. Ако се появи такава, орхидеята се изважда, корените й се измиват добре, съдът също, налива се чиста вода и се поставя отново в нея.
Няма определено време, за което да израснат достатъчно като бройка и дължина нови корени – зависи от самото растение, като дори орхидеи от един и същи вид (примерно фаленопсиси) могат да се развиват коренно различно, т.е. не очаквайте някакви свръх бързи резултати и не губете търпение. По време на водната терапия водата в съда придобива мътнозелен цвят, наблюдава се също така и наличието на алги по стените и дъното, както и по корените. Това не е опасно за орхидеята, както не е опасна и помътнялата вода, дори напротив – смята се, че образуващите се по корените и стените на съда водорасли подпомагат газовата обмяна, която протича в принципно застоялата вода в съда. Не е необходимо да се сменя водата – само доливайте периодично.
Когато новите (или порасналите стари) корени станат 3-5 броя с дължина не по-малка от 5 см., е настъпил моментът реанимираното растение да се прехвърли в субстрат. Поливането на орхидеята след прехвърляне е малко по-специфично, а именно – в продължение на месец поливайте на течаща вода, без да торите. След като се уверите, че растението се вкоренява успешно, можете да подновите режима на подхранване на реанимираната орхидея.
