Всеки родител се вълнува от развитието и живота на детето си. През ранните години притесненията са от един сорт, през късните от друг, но през цялото време искаме да сме до детето си и да знаем какво му се случва.
Първите трепети и първото влюбване са неща, които трудно ще ни сподели. Въпреки това има семейства, в които децата с охота разказват на родителите си (по-специално на майките) за нещата, които ги вълнуват в личния живот.
Какви са възможните причини, поради които детето може да не ви споделя? Ако през всичките тези години, не ви е споделяло неща от личния си живот, трудно ще го предразположите изведнъж. Затова всеки родител трябва да е изключително внимателен с наследника си още от най-ранна детска възраст. Ако от тогава държите детето си на дистанция и се грижите само дали е нахранено и облечено, не очаквайте то да ви говори за друго, когато поотрасне. Дори, когато са малки, децата имат нужда да разказват и обясняват важните неща, които ги вълнуват. Ако сте казвали на детето си да на ви занимава и сте били твърде заети със своите ангажименти, това няма начин да не се отрази на поведението му след време. За да не се стигне до там, още от ранна възраст изслушвайте детето си за всичко, което му се случва и вълнува. Така то ще свикне и ще знае, че винаги ще ви е интересно, когато ви говори.
Теми „табу“. Децата са любопитни и се забавляват, когато видят разголена кака или двойка, която се целува. Колко повече пораства детето, толкова повече трябва да му обяснявате за любовта и отношенията на възрастните. Не в прекалени подробности, разбира се. Въпросът е детето да свикне, че подобни теми не са табу и не е срамно да се говори за тях. Има родители, които превключват телевизионния канал, когато някой се целува или винаги променят темата, когато детето се опитва да я започне. Остане ли с такъв спомен от детството си, детето никога няма да се обърне към вас за нещо от личния си живот. Даже ще се стреми да не разбирате нищо и може дори да ви лъже, когато си хване гадже. Затворен характер. Има деца, които от малки си растат затворен. Наречете го гени, наречете го хормони, просто има деца, които не обичат да споделят, растат по-самостоятелни от останалите и не обичат да говорят много за личния си живот. Много е вероятно обаче в по-специални моменти и умело предразполагане от страна на родителите да разкажат това, което им се върти в главата. Това обаче ще се случва само то време на време, защото те нямат необходимост от прекалено споделяне.
Дали детето ви ще ви споделя или не зависи почти изцяло от вас. Грижовност, умерена критичност и огромна доза разбирателство са нужни, за да създадете здрава връзка помежду си. Важното е всеки родител да осъзнае, че освен от храна, пари и образование, детето има нужда и от опора, която да му вдъхва сила през трудния преход от детството към света на големите.
16.06.2008/Деси Великова
