Обратно към: [Веселин Ханчев][СЛОВОТО] ПръстенЗа твойто тихо идване, коетовсе още в мен отеква като гръм,за даденото и назад невзето,за прошката, че с теб съм и не съм,за думите, понякога спестени,за ласките, които не спести,за силата, която вля у мене,когато беше най-безсилна ти,за туй, че бе на мое име кръстени твоя лош, и твоя хубав час, на твоя малък пръст наместо пръстенгорещите си устни слагам аз.
Обратно към: [Веселин Ханчев][СЛОВОТО]
© 1999-2015, Словото. WEB програмиране – © Пламен Барух
