Родопис, чието име означава – розовобузестата, била момиче от Тракия заловенo и отвлеченo от пирати, продаденo като робиня на остров Самос още като малка. Историята е записана главно от гръцкия историк Страбон.
Господарят който я купил от пиратите, бил някой си на име Ядмон. Предполага се, че Ядмон е бивш роб на баснописеца и също бивш роб Езоп. Бил образован и толерантен човек който давал голяма свобода на робите си. Когато Родопис станала тинейджърка тя била продадена на някой си Ксантес, търговец който имал алъш-вериш с древен Египет.
Младо момиче в компанията на господаря си
Не е ясно дали тя е работила като хетера още при Ядмон или после е започнала при Ксантес, но получва образование, може да чете, пише, танцува и въобще е приятна компания, а не само красива. Родопис е всъщност професионалното име на момичето с което се прочува по-късно, а родното и вероятно е било Дорича или поне така казват легендите. Ксантес води момичето в град Навкратис в делтата на Нил, където гърците са основали своя колония. Родопис бързо става изключително популярна в града. Тя не работила дълго като херера, защото в нея се влюбил големият брат на божествената Сафо, същата оная поетесата, който бил богат търговец от остров Лесбос. Той не видял, а чул за пръв път Родопис, която пеела. Привлечен от божествения глас на тракийката търговецът поискал да я види, а при вида и ахнал „Такова красиво момиче заслужава хубаво име!” казал търговецът и променил името и на Родопис което значи Розовите бузки. Той купил свободата на Родопис за много висока цена, заради която дори се скарал със сестра си, с която си разменяли писмени реплики в стихотворна форма. Сафо била толкова бясна, че обвинявала Родопис, в това, че приела свободата си като подарък, вместо да е благодарна на човекът който я купил.
Новият приятел на Родопис в чиито дом се настанила бил мил чичко, но вече доста възрастен и прекарвал повечето си време в мързел и сън. Много харесвал новата си придобивка и в знак на възхищение към уменията и на танцьорка, подарил на момичето много скъпи розово-червени чехли, украсени със злато. От това Родопис станала още по-непопулярна сред останалите роби и слуги в дома, които и без това я мразили, намирали за странна, завиждали на момичето, защото била красива, с розово-бяла кожа, руса коса, светли очи (зелени) и се отличавала като бяла врана сред тях, а вероятно и се е надувала малко, предид положението си на любимка. В къщата погаждали всякакви номера на новото момиче щом господарят се обърнел. „Отидете на реката и изпери дрехите“, „Гони гъските от градината“, “Печи хляб” крещели след нея другите кокошки в къщата, когато шефът бил зает или дремел сладко, сънувайки младините си. Само животните били нейни приятели – птиците кълвели от ръцете на Родопос, маймунките се качвали на рамото на момичето, а хипопотамите по Нил идвали до брега да я зърнат. По това време в град Мемфис тогавашна столица на Египет се провеждал голям фестивал на който и Родопис искала да отиде, като всяко младо момиче привлечена от шума и тълпата. Другите роби и слуги обаче попречили на младото момиче, дали и дълъг списък с домашния задължения и я пратили да пере дрехи в Нил. Докато пере, Родопис намокрила чехлите си, събула ги и ги оставила на изсъхнат. Един сокол-клептоман, привлечен от чехлите на момичето грабнал единия и го отнесъл за да го пусне не къде да е, а в скута на тогавашния фараон, небезизвестния Ахмос II.
Египетски танцьорки
Въпреки наличието на толкова красиви египтянки около себе си Ахмос се замислил чия ли е притежателката на тия така скъпи и красиви чехли, а и приел чехъла като послание от боговете. Според гръцкия историк Херодот Ахмос бил египтянин с нисък произход, който се издигнал в армията. През 570 г. пр.н.е. Ахмос който бил вече командир на наемниците извършил държавен преврат срещу законния фараон Априс. Като причината за преврата е използвано следното събитие. На една церемония пред народа, гърчеещият се законен фараон Априс се появил облечен с гръцки доспехи, което подразнило националните чувства на египтяните и без това ядосани на фараона заради слабата му външна и вътрешна политика. Египетските войски се вдигнали на въстание към което се включили гръцките, сирийските и либийски наемници заради които уж египтяните се вдигнали на бунт (демагогията не е днешно изобретение). Априс бил пленен и бил сключено примирие, като престола си поделили стария фараон Априс и новия фараон Ахмос II. На двамата обаче им било тясно на него и скоро се скарали. Априс потърсил помощ от вавилонците които нахлули в страната и 5 месеца плячкосвали по поречието на Нил, след което се отеглили. Априс загинал при това отстъпление, а новият фараон Ахмос II го погребал с почести и в знак на приемственост се оженил за дъщеря му.
При управлението на Ахмос II започва период на политическа стабилизация и икономическо възстановяване в Египетското царство, което било опустошено от наемнически бунтове, граждански войни и вражески набези
Ахмос обаче явно скучаел щом един чехъл го заинтригувал толкова, а може и да е бил фетишист. Когато паднал чехълът тъкмо Ахмос бил извършил едно добро дело. Били довели пред него вързан селянин, а фараонският бирник казал “Тоя човек не си плати данъците, затова ви го водя за наказание!” Селянинът разказал пред фараона за лошата си реколта нея година “Червеите изгризаха корените на зърното, плъховете и птиците изядоха останалото, а когато дойдоха твоите бирници, аз вече нямах нищо и те оковаха моята жена и децата ми! Правосъдие, Царю! Правосъдие!” Фараонът се обърнал към бирника “Ти си извършил беззаконие, щом си оковал жената и децата на тоя човек и аз те изгонвам от служба при мен!” Обърнал се към стражите да освободят селянина и му се извинил. Да се върнем на русата Родопис, която пере в Нил и лее сълзи защото не е на фестивала в Мемфис, като всички останали. Според друго сказание пък, момичето не проявило интерес към купона където се замъкнали всички останали скарани с нея роби и слуги, а останала в къщата, където се топнала в басейна, а соколът-кпептоман краднал чехъла докато тя се къпела. Когато крадливия сокол (който според египтяните е скрилия се в негов образ бох Хор) изпуска червено-златния чехъл в скута на фараона, Ахмос II намира това за странно, знак знак свише да потърси притежателката на чехъла. Започва прословутото мерене на чехъл на всички хубавици от околовръстното на Нил. Стигат до къщата където живее момичето. Останалите слугини не казват нищо на Родопис, която пак се къпе в това време. Чехълът обаче не става на никоя от тях и нито една не може да извади другия. Фараонът е разочарован за пореден път когато съзира Родопис в басейна на къщата, според едната легенда, а според другата, чува шум в тръстиките и пита “Какво е това?” Останалите слугини и робини отговарят, че „Шумът е от мишки“, но фараонът е любопитен и отива да види лично.
“Руса мацка аз видях и по нея полудях…” в египетски вариант
Смаян е от нейната хубост. Няма съмнение, че тя е собственичка на чехъла, защото другият е в нея. Фараонът иска да я вземе, но висички са възмутени „Тя не е египтянка!“ Тогава Ахмос казва „Тя е най-египетска на всички момичета… защото очите и са толкова зелен – колкото са водите на Нил, косата и е светла – като папирус, а кожата – като лотосов цвят.“ Ахмос II плаща на господаря и торба със златен прах (При условие, че едно сирийско момиче робиня е струвала около 1480 грама сребро по него време – около 1110 лева в днешни пари, а за красавици цената скачала над тази цифра 5-10-20 пъти, то за Родопис вероятно е платено много повече, като екзотична и красива блондинка) и отвежда момичето в своята “Къща на жените” – тоест, харема си, където Родопис заживява щастливо, като една от метресите на фараона, с което и се издига съвсем по социалната стълбица, от проста тракийска селянка, тичаща като босоного хлапе след овцете, до фараонския дворец.
Родопис рисувана около 1880 г.
Според една от легендите, момичето никъде не отива, а остава да живее в Навкратис, била вече богата, по-късно станала религиозно-благочестива и притежавала голяма къща с басейн. Когато храмът в Делфи изгорял при пожар и трябвало да бъде възстановен, фараонът дарил 1000 таланта злато като жест на приятелство към гърците. Големите дарители за храма били отбелязан и почетени с железни пръчки на които били гравирани техните имена. Според Херодот (който живял един век по-късно) той изброява 10 такива изписани с нейното име, в храма, което дава някаква представа за богатството на Родопис и че е била от богатите дарители на божествената обител. Следите и обаче се губят в историята. Според друга легенда, тя става съпруга на фараона, но тъй като се знаят имената на жените му, то това не е вярно, а по-скоро не е! Тази история има за основа исторически факт. Имало е наистина Родопис по време на царуването на Ахмос и тя е била истинска куртизанка, станала много богата и известна. Къде обаче се преплитат истината, историята на Страбон и легендите е трудно да се каже. Магическата романтика обаче, как царят се влюбва в обикновено момиче от народа, остава и въз основа на историята около изгубения чехъл и русата красавица пък била тя и момиче на повикване, се завъртат легенди, приказки и филми.
