1000 години от смъртта на цар Самуил

3
Добави коментар
biserkostadinov
biserkostadinov

Националните чествания включват филми, книги, изложби, заупокойна молитва, полагането на основите за паметник в София, тържествена заря-проверка

Документалния филм „1014 – последната година на Самуил“ излъчва БНТ2 довечера от 22 ч. Сценарият е базиран върху хрониките на византийските летописци Йоан Скилица, Михаил Псел, Йоан Цецес, френският пътешественик и историк д-р Гюстав Шльомберже, както и трилогията на Димитър Талев „Самуил, цар български“. Сценаристи са Красимир Кушев и Валери Яков, а консултант – д-р Янко Христов.

Филмът връща зрителите към 34-те години от царуването на владетеля. Сюжетът възкресява и историческата битка при Ключ през 1014 г., когато неговите войници са ослепени.

Танци от ранните векове на българската държава са пресъздадени от мъжки фолклорни формации от Симитли, Първомай и Благоевград по хореография на проф. Николай Цветков и доц. Георги Гаров. Лентата показва и възстановка на българо-ромейската битка под Беласица, с участието на ученици от НХГ „Кирил и Методий“.

Филмът на РТВЦ-Русе е включен в програмата на националните чествания „1000 години Самуилова България“, като ще бъде представен в общините Благоевград и Петрич на 9 и 10 октомври със специални гости са акад. Васил Гюзелев и проф. Михаил Неделчев, съобщават от БНТ.

Магистър Григорий Таронит загива в битка с българите – миниатюра от
Мадридския илюстрован ръкопис на хрониката на Йоан Скилица

Част от честванията е и изложбата „Цар Самуил (†1014) в битка за България“, която се открива този вторник, 7 октомври, в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. Тя може да се разгледа до 11 януари 2015 г. в Залата за временни експозиции.

Целта на експозицията е да представи основни моменти от епохата на цар Самуил, като разкаже за него и семейството му, войните с Византия и други важни политически личности от онова време чрез мултимедия, каталог, фотоалбуми и детска книжка.

Кой е Самуил?

Самуил е един от синовете на комит Никола, когото съдбата избира да застане начело на своята държава в труден за нея период. Близо половин век той и неговите наследници се борят за независимостта на България срещу Византийската империя. В годините на тежките битки Самуил показва лоялност към българската държавна традиция, когато въпреки силата и авторитета си не се провъзгласява за цар, докато е жив и последният законен наследник на цар Петър.

Освен победи, пълководецът е познал и горчилката на провала, а най-тежкият от тях – безпрецедентното осакатяване на неговата армия, го поразява смъртоносно на 6 октомври 1014 г.

Пет са основните теми, около които е изградена експозицията. Падането на Североизточна България под византийска власт е показано при витрината с два кръста от гробове, открити във и около църква №2 в Дръстър от края на Х и началото на XI в., когато храмът е била преустроен във връзка с превръщането му в патриаршески. (Дръстър е резиденцията на българския патриарх в навечерието на падането на България под византийска власт и духовна столица на българите).

Акцент е нагръдният кръст от планински кристал, от гроб 98, открит пред олтара на църквата, принадлежал на духовник от най-висш ранг. Предполага се, че това е гробът на патриарх Дамян. Тази теза намира и критици, но е факт, че пътят на българския патриарх на запад, към консолидация на силите в борбата срещу Византия е започнал от Дръстър.

Втората тема в изложбата е родът на цар Самуил, а източник на информация е надписът от с. Герман на Преспанското езеро, където се четат имената на неговите родители и брат му. На лицевата страна са издълбани три кръста, в чиито легла някога е бил инкрустиран метал. Кирилският надпис е от 11 реда и е вместен в ъгъла на плочата.

„†В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб Божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб Божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт 6.“

Учените свързват оцелелите данни от надписа с историческите извори и по-специално с добавките от Виенския препис на Хрониката на Скилица, където се споменава, че цар Самуил и братята му са синове на комит Никола и Рипсимия.

Битката за България е третата основна тема в експозицията. Тя е представена чрез експонати в три изложбени витрини и показва византийски монети на императорите Йоан Цимисхий и Василий II, печати на важни политически фигури в българо-византийските отношения 971-1018 г. и характерното за епохата оръжие, подредено по групи в зависимост от предназначението му: нападателно въоръжение, оръжие за далечен бой, оръжие за близък бой, защитно въоръжение и конско снаряжение.

Изложени са редки и ценни експонати на българско средновековно въоръжение от колекциите на 13 български музея, които са съорганизатори – в Преслав, Шумен, Варна, Добрич, Разград, Перник, Враца,
Монтана, Панагюрище, Сливен и Бургас, както и Националният исторически музей (НИМ).

Темата за наследниците на Самуил е представена чрез копието на Битолския надпис на цар Йоан Владислав.

Надписът дава информация за възстановяването на крепостта на град Битоля от новия български цар Йоан Владислав. В 1018 г. градът се предал на византийския император и останал в пределите на империята в следващите векове. Изложбата показва и печати на Йоан Аарон и Самуил Алусиан, наследници на Йоан Владислав, които получили постове и титли в служба на империята.

Базиликата „Св. Ахилий“ е последната тема в експозицията, представена чрез изобразяването на архитектурни елементи от нейния градеж по стените на залата. Построена от цар Самуил на о. Св. Ахил в Преспанското езеро, за определен период от време базиликата „Св. Ахил“ е била седалище на българския духовен глава. Именно тук са положени тленните останки на владетеля след смъртта му на 6 октомври 1014 г.

За значението, което имала фигурата на Самуил в паметта на народа ни, можем да съдим от съчинението на византийски автор от XIII век: „оня прочут Самуил, който и досега е в устата на българите…“

Константин Иречек, автор на първата научна история на българския народ, пък го описва като „енергичен, мъжествен и хуманен господар, който успял с победи да издигне Българското царство отново на онази висота, която то достигнало при Симеон“.

Гръцкият византолог Йоанис Караянопулос пък допълва: „По своята същност държавата на Самуил е била чисто българска и българските съпротивителни изяви срещу Византия можели да се поддържат преди всичко и най-продължително в области, които били подчертано български.“

На всички достъпни исторически извори – български, византийски и западноевропейски, – се позовава проф. д-р Пламен Павлов в изследването си „Векът на цар Самуил“ (ИК „Изток-Запад“), публикувано в навечерието на годишнината. С него историкът си поставя за цел да припомни „най-важните акценти на епохата, нейните признати, но и забравени герои и събития“, т.е. да проследи детайлно и задълбочено събитията от последните десетилетия на Първото българско царство.

Книгата започва с управлението на царете Петър и Борис II. Акценти са отслабването на държавата, отношенията с унгарците и византийците, както и нападенията на киевския княз Светослав. Отделени са страници за управлението на комитопулите и заставането им начело на българската държава. В детайли е разгледан периодът, когато на трона е Самуил, и сблъсъкът с Византия по времето на Василий II. Авторът обръща внимание и върху наследниците на Самуил и настъпването на края на Първото българско царство.

След като положи венец пред тленните останки на цар Самуил в Музея на византийската култура в Солун и разгледа експозицията, част от която е плащеницата на средновековния български владетел, президентът Росен Плевнелиев се завръща в столицата ни за полагането на основния камък за паметника му край храма „Света София“ в 17,30.

Заупокойната молитва в памет на Самуил е от 18,30 ч. в катедралния храм „Св. Александър Невски“.

На 9 октомври държавният глава ще участва в заключителните прояви от официалните чествания: историческия спектакъл „Неослепена памет“ на територията на Националния парк-музей „Самуилова крепост“ край село Ключ и тържествената заря-проверка, на която ще произнесе слово, посветено на делото на цар Самуил.