Трифон Зарезан

3
Добави коментар
todorova_nina
todorova_nina

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“ Царят отговаря на благословията „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.

Колкото до празничната трапеза на Трифон Зарезан, тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 килограм бращно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да го посолите и да замесите от него тесто, като прибавите 2 чаени чаши хладка вода. Месете тестото докато започне да образува шупли. След това направете пита, която изпечете в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, покрийте я с памучна кърпа, за да не изсъхне кората й.

Освен питката и пълнената кокошка на празника на Трифон Зарезан можете да предложите печени ядки от орехи, лешници, фъстъци или сушени плодове. Добре е да знаете, че ядките могат да бъдат и захаросани. За целта трябва да прибавите малко захар върху тях и да ги изпечете в умерена фурна. Сушените плодове пък се предлагат поръсени с пудра захар и ром. Виното също е задължително за този празник. През зимата и в студените дни се препоръчва червено вино, а през летните топли дни – бяло. Червеното вино се сервира със стайна температура. Обикновено в малките градове и села то се съхранява в изба или мазе. Затова е добре да го извадите малко преди да дойдат гостите ви и да седнете на трапезата. „Напитката на боговете“ се сервира с основното ястие, но можете да я сервирате и с десерта. Казват, че каквото вино има на трапезата на Трифон Зарезан, такова вино ще дадат лозите през годините. Затова почерпете гостите си с най-хубавото вино – ще го познаете по синджира, който се образува в горната част на чашата, когато наливате от бутилката.

На следващия ден е добре да предложите лека храна, защото празникът на Трифон Зарезан е известен с изобилието на масата. Подходящи продукти са печените на фурна картофи, предложени с масло и сирене, омлети или бъркани яйца, туршии и варени зеленчуци. Добре е да предвидите и плодови сокове или сиропи от компоти за мъжете, които са препили на предишния ден. Това ще подобри състоянието им и ще избистри ума им.

Именници: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Секул, Маламка и всички лозари.

48
Добави коментар
VladimirYosifov
VladimirYosifov

Традиционалистка съм, признавам си! Но не в смисъл, че следвам сляпо някакви традиции – всички знаем, че традициите не са това, което бяха – а в смисъл, че обичам да създавам нови.

Новата ни традиция сe казва „Трифон Зарезан”, но не онзи с виното и лозята, а един друг. „Трифон Зарезан” е името на гостоприемницата (умишлено не го наричам „хотел”), в която отсядаме втора поредна година. Миналата година бяхме там за две нощи, тази отидохме за шест. Догодина може и за повече.

Миналата година само споменах за това райско местенце, но тази определено ще му обърна вниманието, което заслужава.

Та, както вече съм споменавала, местенцето се намира на брега на язовир Кърджали, в село Главатарци. Хотелът е построен на височинка, така че евентуални бъдещи строежи няма да отнемат гледката, а пък и язовира няма да влезе в двора му. Като се отпуснете на терасата с коктейл в ръка, погледът ви спира в отсрещния бряг. Комбинацията „вода+гора” има особено успокояващо действие върху претоварените ни глави.

За мен, като професионална глезла, има няколко условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се чувствам наистина добре:

1. Чистота! В „Трифон Зарезан” това е едно от нещата, които са безупречни.

2. Обслужване! „Качество на обслужването” е нещо, за което напоследък е модерно да се говори. Всички разчитат на него, като на панацеята, която ще ги измъкне от кризата, ама май никой не знае що е то. Е, ако не знаете – там е мястото. Сервитьорите и персонала са винаги точно там, където ви трябват, но никога не ги забелязвате и не ви досаждат. Бързи, пъргави и приветливи. Радват се, че си там и им намираш работа. Сервират каквото пожелаеш, където го пожелаеш. Винаги са наоколо и винаги си намират работа – подреждат шезлонги, настаняват гости, сервират…

(без ние да ги видим, те са забелязали, че шумът от разтоварването на бира от камиончето смущава следобедния ни мързел и дойдоха да ни се извинят за неудобството! Повече няма нужда да разказвам за обслужването!)

3. Атмосфера! Слагам я на трето място, не защото е най-малко важна, а защото без предните две няма да се получи. А това е място със собствена специфична атмосфера. Пет минути след пристигането ни, вече имах чувството, че не сме си тръгвали.

 

Този факт е показателен, защото аз рядко се чувствам като у дома си на чуждо място. Това място е едно от тези, които задоволяват всички претенции на взискателния ми и педантичен мозък:

Комбинацията от камък и дърво, от които е построена сградата, е добре преценена и балансирана, така че камъкът да внася прохлада в стаите, а дървото – уют. Тревата е зелена и подравнена, детелинките са пораснали „случайно” на две точно определени места, храстчета, орехова сянка, пейки от ковано желязо и дърво, цветя, саксии, небрежно преобърнати на една страна… Всяко нещо е помислено и си е на мястото. Нищо не липсва – басейнът си има даже мостче. По-важното обаче е, че няма какво да махнеш!

 

Като отседнете там, сте в центъра на един доста интересен район – в радиус от 100 км има природни забележителности (за които тепърва ще ви разказвам), пещери, Перперикон (където продължават да копаят), язовир…

Нивото на язовира тази година е с десет метра по-високо. Гледката на мост, легнал върху водата, е уникална.

Миналата година минавахме с лодката под моста:

Сега, знам, че ще ме попитате за цени. Цените са повече от прилични, за това, което получавате. За по-конкретна цифра обаче, попитайте лично собственика, на телефон 0888 44 36 18 или наминете през сайта.  Сега
и …приятна почивка

Posted by LeeAnn in Пътепис

10 Comments »

This entry was posted

on Monday, August 10th, 2009 at 22:40 and is filed under Пътепис.
You can follow any responses to this entry through the comments RSS 2.0 feed.

You can leave a response, or trackback from your own site.