Една обикновена любовна история
17 October, 2014,
Posted in Разкази
Приятели, това е моята история. Срам, не срам – ще я разкажа. Това е от онези истории, в които очакваш, че накрая ще се случи нещо доста различно или необичайно, ама не се случва. Ей така, историята си върви, както си мислите, че ще стане… Така и завършва. Историята е като промяната в хората – мислиш, че ще се променят и до последният момент си в очакване жена ти да ти сготви нещо свястно и накрая пак получаваш риба от консерва и замразени зеленчуци. И си имал късмет с това – вчера нямаше нищо.
Не знам какво тръгвах да ви разправям за жени, като аз жена за последно имах в 6 клас, когато ходих с Мими от класа ми. Въпреки че това не означава, че не ги разбирам жените и то много. То е силно казано, че ми е било жена. Водехме се гаджета за 2 дни. Написах и бележка дали иска да сме гаджета, тя каза, че не знае и ще си помисли, което беше ясен знак, че ме иска. Жените винаги се правят на интересни и не искат да изглеждат лесни. Затова считах, че сме гаджета. След 2 дни ми каза, че е помислила и не ме иска. Ясен знак е, че искаше да я ухажвам и да и свалям звезди, но аз нямаше да се унижавам, само защото е луда по мен, но я е страх да не и излезе име на лесна, както казах преди малко. Затова връзката ни приключи преди да е започнала. Да е мислила навреме.
От тогава нямам гадже, а вече май ми е време. Станах преди месец на 32. Но и на мен ми се случи да се влюбя. То за влюбването и за едно друго място ред няма. Мисля, че и тя е влюбена в мен, но не сме заедно. Влюбих се преди 1 година и 23 дни. Точно се прибирах от пазар, когато се сблъсках на вратата с най-изящното същество на света. Толкова силно се сблъскахме, че тя падна на земята. Подадох и ръка да я вдигна, тя си подаде своята, но от бързане ми се беше изпотила и като я хванах и ръцете ни се хлъзнаха и тя отново се изтърси.
„Ти си страшен малоумник.“, каза тя, стана и излезе през входната врата. Усетих искрите. Първо съдбата ни срещна, второ ми подаде ръка и накрая ме заговори. Тя ме заговори, не аз нея!! На всичкото отгоре такива страсти има само в най-любовните филми. Абе любов от пръв поглед. Обаче от тогава стана много свенлива, стеснителна и адски се притеснява от мен. Засичаме се от време на време във входа, но тя си дава вид, че не и пука за мен, не ме заговаря, не ме поглежда дори, прави се, че не съществувам… Сигурно много я боли от случая, че и аз не я заговарям и затова се държи нарочно така. Женска психика… Но до кога така?
А знаете ли аз защо не я заговарям? Защото тази жена мина всякакви морални и други граници, като тръгна с друг мъж. Един с някакъв джип я взима почти всеки ден и то нарочно пред входа, защото знае, че ще я видя. Веднъж я видях да се оглежда пред входа. Сигурен съм, че ме търсеше дали я виждам, ама аз се бях скрил зад пердетата на стаята ми. Няма да и падна на нивото!
И ходи с този с джипа и се целуват всеки път пред входа. Колко позорно… Много добре знае, че ще я видя и го прави. Аз да не би да съм тръгнал да се целувам пред носа и? Когато я видях за първи път да се целува се заинатих и реших, че докато тя не направи първата крачка, няма да я заговарям.
Но както ви казах… Мина повече от година. Вече ме спохожда мисълта дали не е продължила живота си без мен? Дали е забравила за нашата страстна среща? Дали да не отида до апартамента и и да и искам сол? Не!
Реших да проуча този, с който ме е заменила. Оказа се, че е мениджър в някаква голяма фирма, живее в голяма къща и редовно ходят на екскурзии насам-натам… Опитва се да я купи – ясно ми е. И тя използва възможността, докато не сме заедно с нея, поне да попътува… Ясна ми е ситуацията.
Въпросът е друг. Какво мога да и предложа – безработен съм и единствените пари, които получавам, са от родителите ми, които продължават да ме издържат. Ясно е, че живея с тях. Иначе нямам кола – имам 1 колело, но едва ли мога да я кача на багажника, защото го махнах, че опираше в каплата. И все пак, колелото ми със сигурност е по-ново от колата на този. Само на година е. А тоя кара кола поне на 2-3 години – смешник! Превозното ми средство е много по-ново от превозното ти средство!
И все пак, реших, че мога да и предложа нещо, което този не може да и предложи. Мога да и предложа Нищо! Бих отишъл при нея и бих и казал: „Ей, всеки може да ти предложи нещо, ама кой може да ти предложи Нищо? Аз съм твоя човек, защото съм различен!“ Различните мъже винаги са впечатлявали жените. Пък и нямам какво да губя… освен достойнството си, ама то не е голямо, така че реших да действам.
Денят протече нервно и притеснително. Реших да действам вечерта, когато този с джипа я прибере до тях. Изпих 1 бира за да отпусна нервите. Въпреки че много ги разбирах жените, сега бях притеснен. За първи път не и знаех реакцията, нито какво ще стане. Може би вече не е влюбена в мен и не иска съвместно бъдеще…Дори започнах да се съмнявам дали някога е искала… Представяте ли си? Стигнах до лудост!
Този отново я остави пред входа, целунаха се (отврат – въпреки че го правеше от 1 година, все още не бях свикнал с това маниерничене) и тя си влезе във входа… Сърцето ми щеше да изскочи… Бях направил всичко по план. През деня бях развалил асансьора, за да се качи по стълбите и аз загадъчно да се покажа в тъмнината из между етажите и да я питам каквото исках да знам.
Така и стана. Хванах я между 3-тият и 4-тият етаж леко задъхана… Слизах отгоре, за да покажа, че съм над нея по всякакъв начин и я попитах:
„Искаш ли да ти дам това, което никой мъже не може да ти даде, а именно – нищо?!“
„Какво?!“ – седеше тя и ме гледаше като полезно изкопаемо. Тогава реших да удрям директно. Няма смисъл от заобикалки.
„До кога ще продължаваме така?“
„Моля? – тя стоеше и се взираше в мен, все едно не разбира за какво и говоря.
„До кога ще играем на котка и мишка? Не виждаш ли, че се нараняваме взаимно и вървим срещу себе си?“ – говорех аз драматично и и светех в лицето с 1 фенер, който взех от на баща ми инструментите.
„Ти си се побъркал. Тотален перко. И ме плашиш с тоя фенер. Махай ми се от пътя.“ Започна да нервничи тя и да върви нагоре, но аз застанах пред нея. Гледахме се… и се целунахме!
Ще ви спестя останалата част на вечерта, защото има филми с такава насоченост. Ще ви разкажа само за нейната история. Оказа се, че познавам жените по-добре от себе си. Това всичко, което ви разказах, е вярно, макар че сигурно поне 1 от вас ме е помислил за луд… А то тя е била лудата… по мен. Влюбила се в мен веднага, като се сблъскахме. Грубите и думи по мои адрес били, за да запази достойнството си и да не я помисля за лека жена, която веднага скача в прегръдки на друг… Чакала известно време, за да я заговоря и решила, че ще действа типично по женски, защото се разкъсвала от любов по мен. Тръгнала с първият срещнат мъж в бара, като нарочно го молила да я изпраща до тях, за да я видя, че е с друг, да подивея и да направя първата крачка, защото тя била жена и не било редно. Така я учили в семейството и, което било патриархално. Винаги мъжете правели първата крачка. Затова правила това-онова с другия, а мен не ме заговаряла дори, защото била патриархално възпитана и трябвало стъпките да са от страна на мъжа.
Всеки път, като я карал до тях, тя нарочно го целувала, за да изревнувам и да се побъркам от ревност. И накрая, както виждате, планът и проработи. Много лукава работа. Жените винаги постигат целите си, това го доказва.
Пък и екскурзиите и не и харесвали… Не обичала да пътува. Искала да си седи вкъщи. И джипът не бил нищо особено. Ще се редуваме на колелото. Пък и може да купя багажник. Нека се опира в каплата. То във всяка връзка има проблеми.
И така приятели… Сега живеем при родителите ми и няма нищо невъзможно… Винаги можете да срещнете любовта си във входа. Въпросът е да знаете как да действате. Аз много добре познавам жените и тяхното мислене, защото съм изгледал всичките 6 сезона на „Сексът и градът“ и това ми се отплати. Щастлив съм. Казах ви, че тази история си има обичайната развръзка. Мерси за вниманието.
