Феромоните….

1
Добави коментар
chriss850
chriss850

Феромоните са неголеми органични молекули, които действат като форма на химическа връзка между две личности. Те се отделят от жлези, които се намират в подмишничната ямка, около гениталиите. Попадайки във въздуха, феромоните се възприемат от чувствителните рецептори на органите на обонянието, които предават възбуждащ сигнал в кората на големите полукълба. Половите феромони се явяват важно средство за сексуално привличане и комуникация у всички животни, и човека. Те до голяма степен определят сексуалната привлекателност на жената и мъжа. Отделяйки се във външната среда, те подсъзнателно влияят на човека, възбуждайки в него сексуалното влечение и желание.Тези феромони практически не притежават миризма, но действат в много малки количества на рецепторите на вомероназалния орган (който се намира в носната кухина), а чрез него и на функциите, които се контролират от хипоталамуса (половото желание, половата готовност, дълбоките емоции, нивото на хормоните, зрелостта, агресивността или покорството и др.)

Около 10% от мъжете имат в своята пот феромони, които ги правят особено привлекателни за жените. Това мистично, сексуално вещество се нарича андростерон. Той се съдържа в кожата и косите на мъжете и когато се излъчва, сякаш изпраща към жените някакъв несъзнателно възприеман от тях сексуален призив. Когато жените казват, че не знаят защо те предпочитат един или друг мъж, това вероятно се дължи на “зова” на феромоните

Впрочем, андростерон произвеждат надбъбречните жлези, както на мъжете, така и на жените (при тях той се нарича андростенил). Женският феромон се нарича копулин и основно присъства във вагиналната течност. В по-големи количества той се отделя от жените по време на овулация. Мъжете от своя страна пък предпочитат именно този феромон. Половите феромони играят важна роля в любовта от пръв поглед, която може би трябва да се нарича любов от пръв мирис.

Защо по-рано никой не говореше за феромони?

Защото това е сравнително ново откритие. До 1995 година се смяташе, че човекът не изработва вече феромони. Учените не бяха ги изолирали и отделили. Преразглеждането на отношението към феромоните започва през ХІХ, когато френският натуралист Жан Анри Фабер открил, че женската пеперуда може да привлече в стаята, в която се намира десетки мъжки пеперуди. Той предположил, че пеперудата изпраща някакви химически сигнали, неуловими за човека, но никой по това време не успял да провери това предположение. Едва в края на 50-те години на ХХ век група немски учени успели да изолират секрет от жлезите на пеперуда и да докажат, че на едно от веществата в този секрет самецът реагира също както на присъствие на истинска пеперуда. През 1959 ентомолозите Питър Карлсон и Мартин Лушер предложили тези вещества да бъдат наречени феромони (от гръцки phero – нося и hormao) веществата, които животните отделят около себе си и които предизвикват определени поведенчески или невроендокринни реакции у друго животно от същия вид. Терминът скоро се разпространява не само в научната но и в популярната литература.

За да разберем какво е това феромони,

можем да си спомним за хормоните. Хормоните са химически вещества, които буквално свързват в едно цяло организма, осигуряват бърз обмен на информация между неговите части. Същата роля играят и феромоните, но тяхната задача е да свързват индивидите, принадлежащи към определен животински вид, в двойки, семейства и съобщества. Напоследък се наблюдава тенденция към разширяване на възгледа за феромоните и към тяхното семейство нерядко се причисляват всякакви вещества, действащи в “химическото” общуване на животните. Колко добре действа тази химическа сигнализация, управляваща любовното поведение на животните, можем да се убедим, наблюдавайки мъжкото куче, което се втурва по “горещата следи на любовта”, без да се съобразява с опитите на своя стопанин да го върне обратно. Но нито един експериментатор не успява да получи такава реакция при човек. Защо?

Преди всичко човекът умее да се контролира и да избира мястото, където да се поддаде на сигналите на страстта. Освен това не всички миризми за него носят приятни спомени. Учените днес знаят много повече за животинските феромони, отколкото за човешките. Никой засега не знае кой е “главният” феромон на любовта, но независимо от това андростенонът и андростенилът вече влизат в състава на редица парфюми и козметични препарати.

Откритието на копулина, феромон от вагиналния секрет на самки става сензация. Експериментите показват, че само миризмата на този феромон довежда самците до неописуема възбуда. Твърде скоро се появиха и първите парфюми, съдържащи копулин, на който се приписва вълшебна сила.
Един от най-известните парфюми с феромони за мъже е Magnetic Pheromone.