„Разкаянието на Диего“ – Боряна Дукова

3
Добави коментар
vestitel
vestitel

Боряна Дукова е преподавала испански език в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Понастящем сътрудничи на Испанския културен център „Институт Сервантес“.

Романът „Разкаянието на Диего“, който е на българския книжен пазар от 30 октомври 2014г. е одобрен по програмата „Помощ за книгата“ на Министерство на културата. Това е третият й роман след „Кървава Малага“ и „Опасна монета“.

„С нюх и умение Боряна Дукова ни предлага още една историческа загадка на бързи обороти“

                                                                                       Асен Блатечки

Почивката на красивата Ирина е прекъсната заради внезапно изникнал служебен ангажимент – наета е да превежда на испанеца Диего при обиколката му из Рилския манастир. Преди да се отправи натам, е повикана от стар познат, на когото дължи услуга. Той й дава инструкции да се свърже с управителя на манастира – Кръстьо Димитров и да следи внимателно разговора му с чужденеца.

Постепенно Ирина разбира, че е въвлечена в убийствена игра, но е решена да узнае истината на всяка цена. Сюжетът ни потопява в тайните на откраднатото съкровище на династията Асеневци, чието местонахождение и до днес остава неизвестно. По следите му са учени, авантюристи и ченгета от Испания и България. Действието ни пренася в Рилския манастир, Банско и други родни забележителности, връща ни в далечни векове на добре платени пирати и безмилостни бойци.

Любов и смърт, алчност и лъжи, търсене на съкровище са съставките на новия завладяващ роман на Боряна Дукова, който грабва от началото, за да не разочарова до края.

„Боряна Дукова задълбочено е проучила историческата епоха и дава много интересни хипотези. Събитията в най-новия й роман се развиват в наши дни, но са задействани от реални исторически факти и процеси, развили се през Средновековието и свързани с деспот Хрельо,  краткотрайния български владетел Иван Асен ІІІ и испанските наемници – алмогавари – действали и на Балканите през ХІІІ в. Този тип повествования, актуални в последно време, са рядкост в българската литература и тъкмо затова името на Боряна Дукова се откроява още по-ярко.“

                                                                               Проф. дфн Николай Аретов