Така я правеше баба ми и до сега на който кажа, че само по този начин си пека тиквата, все ме гледа странно и му се струва, че се шегувам.
Когато ми предложат да хапна у приятели просто нарязана на големи парчета, печена тиква винаги приемам с ентусиазъм, защото очаквам да изпитам удоволствието от вкуса на този хубав плодов зеленчук. Ала, като опитам веднага си правя съпоставка с тази, която аз си правя и честно оставам разочарована. Може би просто съм закърмена с този вкус от дете и съзнанието ми не допуска други варианти на приготвяне и поднасяне на тиква, но вкусът на моята все пак също не е за пренебрегване
Рецептата е простичка.
Обелете и нарежете на еднородни по размер парчета тиквата и я разпределете равномерно в дълбока тава.
В моя случай аз почистих половинката на една средно голяма бяла тиква и на това количество прибавих десет лъжици захар и половин чаена чаша олио.
Разбърквате хубаво парчетата в тавата за да се разпредели захарта и олиото помежду тях и ги разпръснете така, че да са разпределени равномерно.
Налейте после една чаена чаша вода и сложете тиквата да се пече на 180° докато се изпари водичката и остане само на мазнина.
На места може, ако не се е разпределила захарта равномерно и се е наслоила по някое парче да се карамелизира бързо при печенето и парченцето да изглежда като прегоряло, но не спирайте печенето докато не си проличи, че е останало печивото само на мазнина. Не разбърквайте по време на печене, защото накрая ще имате пюре от тиква в тавата си
След като се опече трябва да се охлади хубаво и през това време мазнината се попива в парченцата тиква, което прави всяка хапка от нея много размазваща
Не съм се сещала да пробвам изпитаната бабина рецепта вместо с олио с чисто краве масло, което разбира се ще даде друг вкус, но нищо следващият път
Най-обичам накрая да си сложа в чинийка от тази сладост и да си поръся отгоре сурови орехи.
Да ви е сладко!
