Всяка дама, която поне веднъж е започвала диета, знае колко изнервящо е чувството за глад, което ни преследва непрекъснато. Вършите си примерно рутинната работа, пишете имейл или ровите в социалните мрежи, а половината ви акъл е в хладилника – какво има там, какво сладичко да си вземете? Учените твърдят, че е възможно да се отървем от такива странични ефекти. Как ли – със силата на мисълта!
Идеята Ако успеем да управляваме мислите си, ще можем да се заситим само с представата за нещо вкусно. Изследователи от Университета Карнеги Мелън в Питсбург – щата Пенсилвания, твърдят, че засищащо действа дори мисълта за вкусна храна. При това за определено време човек е в състояние да забрави за глада и да си върши спокойно работата. Резултатът от подобни системни сеанси скоро ще бъде налице – минус няколко килограма. Както обясняват диетолозите, този феномен е много елементарен – и при физически действия (хранене) и при въображаеми такива се задействат едни и същи неврони в мозъка.
Експериментът В експеримента са участвали 51 доброволци. Те трябвало да си представят определени действия, извършени 33 пъти: част от изследваните си представяли как пускат 33 монети в автоматична перална машина, а останалите мислено давали 30 монети в автомата и изяждали 3 кифли. Третата част от доброволците пък мислено трябвало да изяде 30 бонбона и да пусне 3 монетки. След приключването на този етап от експеримента на всички участници предложили купа с бонбони. И о, чудо! Тези доброволци, които вече се намечтали как ядат сладко, изяли много по-малко бонбони от останалите.
Но това не е всичко. Учените усложнили изпитанието – при същите начални условия, на финала вместо бонбони на участниците предлагали сирене. Всички доброволци хапнали от това сирене с еднакъв апетит. Всичко обаче се изменило, когато на една от групите задали задание да си представя, че яде сирене. След като достатъчно време яли сирене във фантазиите си, тези участници отказвали да го хапнат след края на експеримента.
Изводите Изследователите стигнали до извода, че трябва да си мечтаете именно за лакомството, което предстои да ядете по-късно. Ясно да си представяте как го вземате, оглеждате го с удоволствие и го изяждате. Мислено, не на живо!
По този начин, въображението ви задейства неврони в мозъка, които го карат да смята, че вече сте хапнали любимата храна. Нервният импулс съответно дава сигнал, че сте яли достатъчно. Ако мъничко се вслушате в това, което ви казва тялото, няма да се насилвате да ядете, ако не сте гладни.
Послепис: Този метод със сигурност помага, ако отделим малко време – първо да помечтаем, да пофантазираме, а след това да ядем. А не, както повечето от нас правят – да посягаме машинално към сладкото в момент на стрес или просто докато гледаме телевизия.
