Всичко в него вреше. Два часа игра под това слънце и просто беше изцедил и последната капчица вода от тялото си. Усещаше потта по цялото си тяло. Боксерките му бяха подгизнали. Ще вземе един дълъг душ преди да го е изпреварила Марина.
Качи стълбите пеша – не можеше да си позволи лукса да пътува така в асансьора, а и адреналинът от играта още не беше спаднал. Бръкна в джоба си. Ключът. Беше го дал на сестра си. Натисна бравата. Заключено. Звънна и зачака. Постоя минута-две и опита звънеца още веднъж, после се сети, че тя му спомена нещо за момичето от третия етаж. И как по-точно ще се появи в този вид? Спускайки се надолу структурира простичък план – звънва, дръпва се два метра назад за да не отрови момичето с изпаренията си, пита за Марина, грабва ключа и изчезва. Гениалният план е простият план, но разликата между гениалният и простият план беше, че гениалният не се объркваше.
– Ами тя излезе за малко – момичето от третия го гледаше с любопитство явно все още не усетила аромата на баскетбол. Всъщност те се познаваха бегло. Тя беше идвала у тях и дори беше споменала името си. В този период обаче Марина му беше все още бясна и освен конфузната ситуация с Оля (Точно така!) не се опознаха. Шах с пешката – гениалният и простичък план се бе превърнал само в простичък. Андрей понечи да се върне назад, но Оля го спря.
– Тя каза ако дойдеш да влезеш да я изчакаш… – подкани го тя и явно свързала гледката на баскетболната топка в ръцете му, подгизналата тениска и посланието изпращано то обонянието й доста настоятелно натърти
– Можеш да се изкъпеш. Имам някакви дрехи. – и без да го чака да протестира отвори широко вратата, пресегна се и бутна вратата на банята и се запъти към дневната с явно намерение да търси дрехи за преобличане.
– Пусни дрехите на пода пред банята – провикна се Оля и продължи да нарежда нещо за указанията на сестра му в случай, че брат й се появи на вратата. „Защо просто не ми остави ключа“ – зачуди се Андрей и тъй като не искаше целият вход да чува как едно момиче го командори хлътна в апартамента на Оля и бутна вратата зад гърба си.
– Давай, давай – подкани го момичето с набръчен нос и Андрей нямаше голям избор освен да се подчини. Вмъкна се в банята и се съблече.
– Дай дрехите – извика отвън Оля. Андрей открехна вратата, мярна Оля да се мотае някъде в дневната и бързо пусна дрехите си на пода. Пъхна се под душа и с удоволствие се наслади на водата отмиваща потта и мръсотията от игрището.
В това време Марина се завърна от магазина мъкнейки торба с продукти за вечеря. Естествено Андрей не чу тъй като в момента се беше съсредоточил върху изплакването на косата си – само това му липсваше шампоан с оцветител. Беше хванал първия флакон, който му попадна пред очите и просто реши, че е шампоан. Сега се надяваше боята да не е хванала за толкова кратко време. Бойлерът почти свърши, когато най-после той реши, че ще обясни червеникавия нюанс на косата си със силното слънце. Спря душа преди водата изцяло да е охладняла и се огледа за хавлия.
Доста тъпо от негова страна. Хавлия нямаше ако не се брои някаква под кърпата за ръце. Той с мъка успя да я стегне около кръста си. После реши, че все пак е по-добре да се избърше за да не направи локвички навсякъде и след като попи тялото си отново с усилие успя да задържи хавлията на кръста. Приклекна леко за да изпита творението си. Хавлията се разтвори и показа хълбока му чак до задника но не се разтвори. Добре, поне за прикритие вършеше работа. Отвори вратата и се измъкна в коридора. Сестра му и Оля оживено обсъждаха някакви момичешки работи. Трябваше им минутка за да забележат почти голия му силует в рамката на вратата.
– Амммм, дрехите ми ги няма – смотолеви той за да наруши странната тишина.
– Ами, в пералнята са – живо отговори Оля – ей там ти извадих едни, които ще ти станат. Дано цветът не те притеснява.
Андрей мярна някаква тениска и шълти шорти на дивана. Грабна ги и се върна в коридора за да се облече. Нямаше боксерки, но тениската беше приятно дълга и прикриваше радващия се на приятната свобода в шортите пенис.
– Андрей, мама каза, че днес е на рожден ден у леля Ирма и ще закъснее. Разреши да спим у Оля.
„Да спим у Оля? Ти да, ама аз защо?“ – Андрей понечи да протестира, но със сестра му трудно се спореше. Не заради силни аргументи – когато беше щастлива просто не спираше да бърбори. Минути по-късно той вече активно участваше в приготвянето на вечерята. Сестра му се беше развихрила в кухнята и държеше под контрол всичко или поне тях двамата с Оля. Малкото й дупе постоянно подскачаше около печката стегнато в къси, дънкови панталонки. Трябваше да избие тези мисли от главата си!
Сестра му можеше да готви само спагети и пица. Поне от онова злополучно пиле с ориз преди години не беше опитвала друго освен пица и спагети. Естествено според нея само спагетите бяха поне под десет различни наименования и се получаваха минимум стотина различни ястия но за Андрей тънки, дебели, плоски или кръгли макароните си бяха макарони. Не можеше да отрече обаче, че както и да ги направи винаги й се получаваха.
Два часа по-късно бяха изпънати на дивана, привършвайки втората от бутилките вино, които Оля измъкна дупейки се пред очите му. Андрей лениво разсъждаваше къде точно ще спи. Ясно му беше, че ще спи някъде сам, но изобщо не му беше ясно къде точно. Досадната мелодия на Нокия го изтръгна от мислите му. Оля се надигна и с вдигнат във въздуха пръст призоваващ към тишина вдигна и се понесе към стаята си.
– Сигурно някой клиент, нали ти казах че има магазин – Андрей разбиращо кимна въпреки, че тази подробност ако изобщо някога бе достигала до съзнанието му беше заровена някъде при случайно попадналата „полезна“ информация като указанията на баба му за правилното приготвяне на туршия например. Андрей вяло гледаше в телевизора, не толкова от интерес към филма колкото да не се изкушава да гледа краката на сестра си.
– … в Тайланд, точно този модел е произведен в Тайланд… – Оля прелетя през стаята и отвори гардероба. Наведе се откривайки гледка към стегнатото си дупе и зарови по рафтовете – … не няма в Германия… не никъде не пише, че е произведено в Германия…
Блуждаещият му поглед изпращаше епизодични картини от обкръжаващата го среда към полуспящите центрове на мозъка му. Почти излязлото от фокус съзнание на Андрей изведнъж бе сръчкано от твърде познати профили на един от рафтовете. „Пениси?“ озадачено се запита то и изпрати информацията за допълнителна обработка. След части от секундата вече функциониращите похотливи части на мозъка му върнаха безпогрешен резултат „Именно – това са профили на пениси“. Андрей усети странен прилив на енергия.
– Сис? – сестра му беше в същото летаргично състояние като него миг по-рано. Просто изглеждаше по-красива.
– Сис! – настоя той побутвайки сестра си по коляното. Момичето по-скоро регистрира отколкото обърна внимание на опитите му да я заговори. – Какво е това?
Марина бавно завъртя глава и фиксира разчекнатия гардероб. Въпреки, че дупето на Оля определено можеше да привлече внимание в момента фонът беше далеч по любопитен. В това време Оля отново се върна в спалнята си с една кутия небрежно захлопвайки вратата на гардероба. Въпросителният поглед на брат й прекъсна приятното замайване, което я унасяше допреди малко.
– Нали ти казах, че има магазин – Андрей я гледаше подчертано тъпо. – има еротичен магазин. Какво толкова?
Оля завари гостите си в странно положение – Марина гледаше злобно брат си, а той гледаше в една точка пред себе си и почти се виждаше как мозъкът му усилено асимилира голямо количество трудна за смилане информация. Полуразтворената врата на гардероба за стока изясняваше иначе объркващата картина. „Е, поне стана по бързият начин“ стрелна се през главата й и тя без особено колебание върна кутията, която носеше в гардероба и затвори вратата му. Настана неловко мълчание.
– Винаги съм се чудел кой продава тия неща – и преди Оля или Марина да успеят да изтълкуват фразата по определено неподходящ начин, Андрей продължи – не съм си и представял, че това може да е едно красиво момиче. – и преди да успее да спре вече плещещата си уста Андрей изръси – определено можеш да бъдеш модел на тия неща.
Миг по-късно осъзна каква глупост беше изръсил и се опита да замаже положението преди момичетата да се нахвърлят отгоре му. Естествено езикът му окъпан в повече от половин бутилка вино изобщо не успяваше да смогне на темпото на вече включилата в режим на оцеляване мисъл. В резултат той просто плещеше някакви извинителни глупости. Странно. Вместо да предизвика очакваната реакция репликата му накара момичетата да го гледат втренчено. Той просто млъкна в объркване.
– Оля ние хубаво пробваме ама ти наясно ли си, че повечето ти клиенти са мъже.
– Мхммммм – замислено потвърди Оля.
– Андрей, ама няма да се смееш щото много ще ти се разсърдя – „За какво говори сестра ми?“ – искам ти мнението за два костюма. Става ли?
Марина скокна с неочаквана пъргавина и измъкна две парцалки от долния рафт на гардероба. Гордо ги простря на дивана и с очакване го загледа. В общи линии кой знае какво за гледане нямаше – просто две сбръчкани дантелени парчета плат жалко лежаха на дамаската.
еротичен костюм – полицайка
– Е? Кое е по-… – за миг тя затърси подходящата дума – … доброто?
Той погледна сестра си доста озадачено в опит да разбере дали тя наистина очаква някакъв смислен отговор от него.
– Така няма да стане – каза Оля – ще трябва да ги облечем.
Андрей усещаше познатото доволно потриване на ръце на похотливото му подсъзнание – „голи момичета в еротично бельо“ – мазно се подхилваше то. Срита го мислено и се опита да се държи максимално сериозно. Докато се занимаваше с него двете момичета с кикотене се пренесоха в спалнята и затвориха вратата зад себе си. Приказките и хиленето не спряха няколко минути. Андрей се озърна осъзнавайки, че ако изтърве контрола нищо не може да скрие ерекцията му под свободните шорти. Сграбчи онова плюшено мече-куче и го просна върху себе си.
Първа влезе Оля. Беше с черен, плътно прилепнал костюм с полицейска фуражка. Панталонът отстрани беше разрязан и хванат с кожени нишки. Отпред се виждаше цип продължаващ от дълбокото деколте някъде надолу, определено под пъпа. Оля свенливо въртеше чифт белезници в ръце. Беше навила косата си под фуражката и дългият й тънък врат подчертаваше източената й фигура. Андрей преглътна с мъка. Добре, че беше взел кученцето. През дълбокото деколте ясно се загатваха формите на гърдите й. Андрей забеляза зърната под плата. момичето беше абсолютно голо отдолу. Това го възбуди.
еротично дантелено бельо
В този миг влезе сестра му. Днес на игрището някой беше казал, че е „изкъртващо“ красива. Това бяха глупости – тя беше просто поразителна. Дългата и права коса се спускаше по раменете й. Нежната й шия беше обхваната с дълъг гердан от вишнави перли. Погледът му се спусна по голите й рамене и дъхът му просто спря. Тя наистина беше покъртително красива. Нежна, крехка и умопомрачително женствена. Черната дантела очертаваше формите на тялото й. Високите обувки подчертаваха изумително дългите й крака. Марина приседна и не спираше да го гледа. Как бе възможно тя да му бъде сестра? Защо тя му беше сестра? Той просто мълчеше и не можеше да откъсне очи от Марина.
– Май все пак дантелите печелят… – Оля тревожно подхвана Марина под ръка и я повлече към спалнята.
Този път нямаше кикотене. След малко Оля излезе, повъртя се малко в стаята докато разтреби и се върна в спалнята. Марина се подаде само колкото да каже лека нощ. Андрей се опита да се държи адекватно и започна да отсервира.
Час по-късно момичетата се бяха укротили в спалнята а той гледаше някакъв филм със субтитри без звук. Сянката на Оля се плъзна в коридора и се вмъкна в дневната.
– Не мога да спя. Какво гледаш? – прошепна тя
– Аммм… не видях как се казва – идея си нямаше какво гледа, очите му просто следяха сменящите се кадри без изобщо да регистрират съдържанието. Разменяха безсмислени реплики за филма и за героите. Разговорът вървеше бавно сякаш нещо чакаше на края и никой не бързаше да стигне дотам. В друг момент Андрей би обърнал внимание на хубавите гърди на Оля нежно очертани под леката лятна нощница, със сигурност би забелязал дългите й голи крака не й сега. В един момент усети, че макар и бавно разговорът върви някак си естествено. Нямаше го напрежението като при разговорите с момичетата от неговия клас. За миг се замисли и разбра причината – Оля не кокетничеше с него. Нито грам, колкото да отбележи факта, че двамата лежат полуголи посред нощ в едно легло. Беше й благодарен, че не го правеше – в момента не желаеше да флиртува с друго момиче. Трябваше да преодолее острото, болезнено чувство на осъзнаване отпреди два часа.
– Сестра ти е страхотен човек, знаеш ли? – без да откъсва очи от телевизора, каза Оля. Погледна я сепнато, сякаш тя ровеше в мислите му. Сякаш виждаше спомените му – ретроспекцията на живота му с Марина, всички онези моменти, които лека по лека бяха превърнали представата му за разглезеното малко момиченце домъкнало се с майка си от Русе в … в какво? В най-страхотното момиче, което познаваше? В момичето, в което искаше да се влюби но не можеше, защото … защото му беше сестра.
Оля завъртя очи към него. Блестяха. Сякаш бяха се налели със сълзи, а може би беше просто от светлината на телевизора. Оля го докосна по ръката и стана. После бавно се отдалечи към спалнята.
