Четох нещо за уличните музиканти и реших да разкажа това, което аз знам по въпроса. Най известния уличен музикант в нашия град ми е съсед и живее в съседния вход. Вярно е, че е странен, но е изключително симпатичен, точно, защото не си вписва в общоприетите норми за поведение. Свири с акордеона в студено и топло време и душата му се разнася, като свободна птичка в пространството. Когато минаваме през площада винаги ни поздравява със специална песен и няма как да не пуснеш някой стотинка. Ще си призная, че може би тайно съм му завиждала и знаете ли защо ? Защото е свободен. Не краде, не мами. Бог го е дарил с талант и той го раздава. Раздава го под жаркото слънце или в студа и не му трябва одобрението на шефа, не е скован от страх или тревоги, дали утре ще е на работа. Мисля си, че за това се изисква смелост и досег с това с което е надарен от бог.
Срещам го сутрин, когато ходех на работа и той ме пита:
– Къде отиваш Марианче ? / така ме нарича, когато е пийнал, а в редките случаи, когато е трезвен ме нарича с истинското ми име./
– Отивам на работа. – отвръщам
– Чудесно, а аз се връщам от кръчмата! – отговаря той
Друг път ме пита:
– Марианче, имаш ли пълнолетие?
– Нямам. – отговарям аз
– Е като навършиш 18 обади ми се. – казва той
Понякога ми казва,че жена му и аз сме най хубавите в блока, което си е самата истина, защото средната възраст на другите обитаващи тази социалистическа кооперация е 75 години.
И знаете ли ? Кара ме да се усмихвам. Мисля си, колко малко хора ме карат да се усмихвам искрено и Сашо е е един от тях. Замислям се,че залисани в ежедневието, в ангажиментите и тревогите си сме се отдалечели от най ценното – връзката ни с най обикновените и най ценните неща, които са ни дарени безплатно от връзката ни с природата и бога.
Сподели статията в
Тези бутончета са връзки към сайтове, в които можете да качите линк към тази статия.
