Август 1945г. Хирошима и Нагасаки са синоним на ужас, но днес – след 69 години от разрушаването им от атомната бомба, цял свят ги възприема като паметник на надеждата. Разрушенията, които трудно биха могли да се преувеличат, днес не съществуват, Хирошима е нараснала няколко пъти не само по население, но и по обема на строителството си – голяма физическа промяна, която с нищо не може да заличи психологическата.
Веднага след експлозията на бомбата в Хирошима омразата, която съществува между Япония и Щатите, се превръща в съжаление. Как изведнъж една бомба може да превърне омраза в съжаление? Бомбата разруши всичката омраза. Нещо повече, светът живее днес под непрекъсната атомна заплаха, създава един нов вид общество. То обединява всички, които омраза беше разделила. Тъй като съществуването на цялото човечеството с поставено на карта и всички хора са поставени под един знаменател, което ще рече, че след ядрена война няма да има нито победители, нито победени, за пръв път в историята на света се създава истинско световно общество с една обща цел: да се предотврати масовото изтребление на човечеството. Трябва да открием в себе си повече сили и средства, и да предотвратим този световен катаклизъм.
,,мирни“ атомни електрически централи (генератори и централи) работят къртовски за производството на ядрени оръжия. По всичко личи, че Израел и Южна Африка ги притежават вече, но още го пазят в тайна.
Световното внимание е фокусирано в ядрения капацитет на Съветския съюз на САЩ. Почти никой не обръща внимание на ядрените възможности на по-малките страни като Англия, Франция, Китай и Индия, които официално членуват в Ядрения клуб. А какво да мислим за другите още по-малки сили като Бразилия, Аржентина, Израел, Южна Африка, Южна Корея, Тайван, Ирак, Пакистан, Либия и др., които под формата на
Единствените, които би трябвало да бъдат упрекнати за обучение и разпространение на теорията за производство на атомна бомба, това са САЩ, Франция и Германия. Те се надпреварват кой пръв да продаде ядрената технология за ,,мирни цели“, без значение на коя страна. В това отношение Съветският съюз прави изключение и не дава, нито продава атомна технология абсолютно на никого, дори и на най-близките си държави. Те са напълно прави. Представете си, че такива атомни оръжия попаднат в ръцете на терористи, които държат и заплашват цял град срещу откуп. В едно съм сигурен – атомната война няма да започне от великите сили. Независимо от политическите си различия, Съветският съюз и Съединените американски щати са наясно и много добре разбират, че една такава война ще унищожи и двата народа.
Учените, които започнаха проекта ,,Манхатън“ преди 43 години, не можаха да предвидят, че атомното оръжие ще се развие толкова много за сравнително кратко време. както и че ще се стигне до положение да не може да се контролира. Много от тези учени, които започнаха този проект и в момента са още живи, се борят за пълен контрол над атомните оръжия и то с пълно право, тъй като бомбата над Хирошима е нищожна в сравнение с това, което имаме днес. Само американската подводница ,,Трайдънт“ има разрушителна сила надхвърляща 25 пъти Втората световна война. Само СССР и САЩ в момента притежават повече от 15 000 мегатона ядрено оръжие, докато ,,Бюлетинът на атомните учени“ от 1985г. изчислява, че от 5000 до 10 000 мегатона са в състояние да убият 1 милиард хора, както и да наранят още 1 милиард от пожари и радиация. Ето защо създаването на нещо истински ефективно е крайно наложително.
Многобройните атомни централи, пръснати днес по света, ще остареят и ще издържат не повече от 50 години, след което ще се наложи да се реконструират или разрушат. Къде ще се съхранят всички тези отпадъци от радиоактивни горива, желязно, цимент и всички материали от обекти, вече замърсени и излъчващи радиация? Някои от тези радиоактивни материали е възможно да бъдат опасни в следващите един милион години.
Поставя се въпросът: честно ли е да оставим на следващите поколения един такъв проблем, с който самите ние не можем да се справим?
Кой причинява войните? каква дяволска сила или група хора успяват периодично да потопят света в кръвни конфликти?
Отговорът е много прост. Който контролира паричната система в света, той също контролира световната политика и нейните насоки. През 1780г., когато Ротшилд поставя пълен контрол на английските банки, прави следното изявление:
Не ме интересува кой ръководи политиката на дадена държава, дайте ми възможност да управлявам паричната система и аз ще ръководя политиката.
Атомен военен потенциал
Интересно е да се подчертае, че с напредването на цивилизацията войните стават все по-жестоки и по-скъпи. Според един холандски професор стойността на един убит противников войник през различните епохи от историята е била следната. По времето на Цезар да се убие един войник е струвало по-малко от един долар. По времето на Наполеон се увеличава до 2000 долара. В края на Първата световна война – 17 000 долара . През Втората световна война – около 40 000 долара, а по време на Виетнамската война убийството на един противников войник е струвало на САЩ рекордната цифра от 200 000 долара.
Така, както аз се замислям често за тези фантастично големи цифри, убеден съм, че ще си зададе въпроса: как тези разходи са нараснали така неимоверно много? И кой ги определя? Отговорът е един: разбира се, тези, които извличат облаги от войните! Това се доказва и от обстоятелството, че Виетнам спечели войната със стоици пъти по-малко средства, отколкото САЩ.
Мир и свобода! Не е ли ирония и парадокс! Не са ли това само празни думи, с които милиони от всички националности са загивали? Къде са мирът и свободата, за които те умряха?
Човечеството не може да се поучи от историята и да разбере, че войната не е тази, която разрешава проблемите, никога не ги е решавала и няма да ги реши. Войните само разрушават, а не съграждат.
Американският генерал Уилям Шерман (1820-1891) казва следното:
Война – това е най-големият варваризъм… Само тези ,които никога не са стреляли, нито пък тези, които не са чули писъците и стенанията на ранените, викат високо за кръв, за повече отмъщение и повече опустошения. Войната е ад.
Предполагаеми убити, вследствие на 14-те настоящи войни
Знакът + означава ,, и малко повече“
Една птица се обажда… Някой се е родил! Една камбана бие… някой умира!
Загинали през по-големите войни на ХХ-то стлетие:
1914 – 1918 – 10 000 000 души
1939 – 1945 – 50 000 000 души
1945 до днес – 16 000 000 души
Сподели тази статия с приятели
