Това не е нещо ново, а и много хора имат обичай да казват“ „Всичко е в главата!“.
Сякаш това последното е нещо лесно и може да реши съществуващия проблем.
Например, казват – желанието ти да пушиш тютюневи цигари е в главата ти!
Това „знание“ прави ли пушенето по-полезно, или по-приятно, или помага ли ти да се отървеш от своето обсесивно и неподлежащо на контрол влечение да си запалиш?
Именно – не помага! То е просто една констатация, целяща да омаловажи съществуването на даден проблем – пред самите нас.
Защото, именно ако нещо „ти е в главата“ – тогава то е опасно и трудно контролируемо. То, образно казано, се е превърнало в Теб, в самия Теб – заглушило е гласа на Теб Самия и То говори от свое име. То твърди, че „всичко е в главата“. Разбира се, държа да спомена, че тук няма да пиша за Читта, Манас и другите йогийски термини, свързани с Ума и Съзнанието, както и че неврозите най-често се получават, когато „биологичният ум“ е в несъответствие с „волевия“ – т.е. когато биологичният не е бил убеден от волевия, че нещо е добро за него. Това, в случая са излишни усложнявания – бих искала да изложа този проблем и евентуалното му решение на ежедневен, разбираем език. Надявам се да успея!
Но да премина по същество по отношение на храненето и „хранителната обсесия“, на натрапчивите мисли за храна и хранене, които се успокояват само временно, след непосредственото физическо поемане на съответната храна. Тази натрапчивост, тази обсесия не е по-различна от тютюневата. Умът се привързва към какво ли не – и има обичай да оцветява цялото ни ежедневие, прекарвайки го през съответния филтър. Дали това ще е филтърът на тютюна, на храната, на секса, на адреналина – няма значение. Между другото, установено е, че пристастените към пушене на тютюн, или към никотина – са пристрастени всъщност към епинефрина (адреналина), хормон и невротрансмитер, известен на всички, който ни кара да действаме активно, запалва страстта, засилва усещанията, изобщо – възбужда симпатиковата нервна система, тази, която отговаря за нашите действия и поведение в будно състояние. Разбира се, има адреналин и норадреналин – първият е наречен „хормон на заека“, защото при опасност те кара да бягаш, а вторият е „хормон на лъва“ – при опасност нападаш. Като се каже, че си пристрастен към адреналина – в това се подразбира и норадреналина.
И механизмът – възбуждайки все повече и повече нервната система, наподобявайки за себе си изпитването на луда страст – Умът вероятно цели, посредством активни действия, в един момент да стигне до умора, която да предизвика обратното действие на адреналина – т.е. да доведе до блаженство. Само че при такъв тип отношения с тютюна до блаженство рядко се достига – защото Умът, нетърпелив, постоянно иска да изпитва състоянието на луда страст – т.е. той постоянно „помпа“ системата с адренали–норадреналин, постоянно увеличавайки дозите им. Затова, често когато спрем цигарите, се наблюдават сериозни депресии – системата страда от липсата на тази „адреналинова помпа“.
Но да се върна към храненето. При него механизмът е същият. Не е случайно и това, че много хора, които престават да употребяват обсесивно тютюн, прехвърлят обсесията си към храната. Затова се наблюдава и това повишаване на теглото след спиране на злоупотребата с тютюн. От прекомерната употреба на тютюн няма как да повишиш теглото си – но от храната има.
И сега, един механизъм на възприятие и действие от страна на Ума. Разбира се, от йогийска гледна точка. Накрая на статията ще обясня защо Йога може да ни помогне да осъзнаем и осмислим за самите себе си тези процеси – дори без да имаме никаква престава за адреналин, симпатикова и парасимпатикова нервна система и прочие – а просто като добием знание за Ума и начините му на действие. Така да се каже – познаваш ли нещо, ти го владееш.
Всичките наши сетива са хем инструменти на Ума, хем неразделни негови части. Привързан към външната реалност – Умът я възприема постоянно, посредством петте чувства: зрението, слуха, вкуса, осезанието, обонянието. И не само я въприема, а я и преживява, и се привързва. Не ние сме привързани към каквото и да е – а нашият Ум. Казват – умът е добър слуга, но лош господар. Същото се отнася и за парите, между другото. И това не е случайно. Но да се върнем на Ума и неговите средства. Той има склонността да се привързва към дадена мисъл, образ, усещане, и пр. Усетил веднъж въздействието на дадено вещество, или на дадено ястие, той иска постоянно да изпитва това усещане. Започва да мисли постоянно за него – съответно и ние започваме да изпитваме един вечен, неуталожим и незадоволяем глад за това нещо. Гладът се задоволява, разбира се, когато погълнем съответното вещество – но това трае кратко. После Умът отново връща в съзнанието обсесивната мисъл – и ние отново трябва да повторим горния процес. Казват – някой си нямал воля да направи това и онова, да спре да пуши, или да пие, или да яде. Той воля си има – но тя е подчинена на Ума. При такъв вид хора – а почти всеки един от нас е бил в такава лична ситуация – умът е господар, образно казано.
Кое може да ни подскаже пряко, че се храним не с тяло, а с ум? Т.е. че всичките ни сетива се хранят и ни карат да изпитваме апетит и глад – а не само така нареченото „тяло“? Това е следната, доста комична, но за жалост или радост – напълно реална двуяка ситуация, ако мога така да я нарека. Ето я:
1. Виждаме пред себе си едно вкусно ястие, поднесено в хубава и чиста чиния. Привлечени сме от него и моментално започваме да изпитваме желание да го изядем. Кой действа тук? На първо място – зрението. После се включва обонянието. После вкусът. И после осезанието – да, точно осезание! Стомахът осезателно усеща храната, която постъпва в него. Ако ястието цвърчи – можем дори и слухово да се привлечем към него. Всичко това, както бе споменато по-горе, са инструментите на Ума. Привлечени от неговия инструмент „зрение“ – ние почти неотклонно се запътваме към крайната фаза – изпращане на ястието към стомаха, за да получим осезателното усещане от нея.
2. Виждаме пред себе си същото ястие, като в точка 1., но смляно, безформено, и поднесено ни в чиста, но неугледна кофа. Безспорно –Умът със своето обоняние ще усети хубавия му аромат – но това няма да ни накара да изядем ястието, защото „зрението“ – един от главните инструменти на Ума, ще го отвхърли безапелационно, независимо, че ще има осъзнаване, че това ястие е същото, като това от точка 1.
Какво излиза? С удоволствие ще изядем ястието от точка 1, и ще бъдем отблъснати и отвратени от ястието от точка 2. – макар те са са едно и също нещо като химичен състав. Ерго, излиза, че голям процент от нашето хранене и привличане към храна, се осъществява от зрението, от очите. Между другото – неслучайно има народна мъдрост, твърдяща, че очите нямат насищане.
С какво може да ни бъде от полза практикуването на Йога по отношение на привързаността към храненето или към други вещества? Именно с осъзнаването на механизмите на действие на Ума и с неговото подчиняване и усмиряване. Йога постига по естествен път контрол над Ума – което е и една от нейните главни цели. И този конкрол не е само за да ни води към някакви висши състояния на съзнанието – а е и за да ни помага да имаме по-пълноценно ежедневие. Изисква съвсем малко напрягане и дисциплина от наша страна – но за жалост много хора все още предпочитат да се напрягат по други линии и изкараното от това напрягане да го дават за храни, вещества и лекарства. (Порочен кръг – за тези, които осъзнават какво става).
В наше време, обществото е такова, че сме убедени, че е много по-лесно да глътнем хапчето, да изядем поредната вафла, или да изпушим цигарата – какво ще се занимаваме с медитации, дишания и упражнения – като вафлата ни дава същото усещане, при това много по-бързо!?! Последното изречение е иронично – защото, разбира се, само видимо е по-бързо удовлетворението – иначе си оставаш вечен роб на тези неща. На тях се крепят немалко индустрии… Няма нищо лошо в индустрията, както и в печеленето на средства – в крайна сметка, този вид наши зависимости дават хляб и препитание на много хора. Но, от друга страна – нищо не ни пречи да създадем в бъдещето индустрии, които да не зависят пряко от нашето доживотно заробване, а да подпомагат всячески освобождението ни…
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
…
