Отглеждането на зеленчуци и на цветя в лехи, които са повдигнати от нивото на земята, става все по-широко разпространено в нашите градини. То се практикува в много европейски страни отдавна заради десетките предимства, с които се отличава. Достойнствата на метода са, че се постига ефективно използване на земята и богата реколта, та макар и на по-малки площи.
Нека да разгледаме основните предимства на повдигната леха и как да намерим място в градинското пространство.
За термина Има различни термини, които се използват твърде свободно за обяснение на този начин на градинско отглеждане. Често се описва като зеленчуков контейнер, повдигната леха с бордюр или ограда, модулна леха, а наскоро се заговори и за пермакултурна повдигната леха. Както и да я наречем, принципът е един – оградено място за засаждане на зеленчукови култури или цветя, повдигнато от нивото на земята и оградено с някакъв вид материал.
Модерно в големите градове Особено модерно е да се отглежда в пренаселените градове по покривите на високите блокове, както и в места, специално определени в парковете или жилищните райони. Тенденцията отговаря на съвременното екологично мислене и поведение, а също и на желанието на хората да имат на масата си екологични продукти. Появяват се нови и нови групи от хора, които искат да използват всеки сантиметър площ за създаването на нещо полезно и интересно.
Организация в градината Да се отглежда по този начин е истинско удоволствие, защото няма нужда да копаем и поддържаме големи площи в градината. Почвата не ерозира, не се разпилява, а оградата, която избираме и правим, придава стегнатост и ред. Имаме възможност да контролираме растежа на зеленчуковите култури по лесен и ефективен начин, както и да планираме поливането и плевенето.
Предимства Удобно е за работа, няма нужда да се навеждаме, почвата се поддържа чиста от плевели и се обработва без напрежение. Поливането е качествено, не се разпилява ненужно вода, а самата почва е рохкава и приятна за сеене. Торенето е също качествено, може да се следи през целия сезон, особено полезно е да обогатяваме не само с тор, но и с почва от компоста. Повдигнатите лехи са красиви, естетично издържани и разнообразяват планировката и интериора на градината.
Планиране Първо трябва да определим границите и формата на лехите, разположението в градината и броя. Можем да направим една или няколко успоредни една на друга правоъгълни лехи, кръгла леха или да изберем друга форма, която ни харесва. За ограждане на мястото използваме материал, който подхожда на градинския интериор или ни харесва: дърво, камък, плетена върбова оградка, керемиди, тухли или каквото ви роди фантазията, Предварително можем да направим рамка или контейнер от дървени летви. Почистваме мястото от плевели и започваме самото изграждане на лехата.
Тук са възможни два варианта – да покрием дъното със защитна мрежа срещу плевели или да изградим дъно от няколко пласта материал.
Размери на лехите Ако сме решили да правим дървен контейнер или леха с рамка, то трябва да помислим за височината, която искаме да постигнем. Има лехи, които са високи около 30 – 40 см, има и такива, които са като контейнери, високи около метър. За да е удобно за работа, трябва да можем да обхождаме лехата от всички страни, да можем да се присягаме при саденето без да влизаме в лехата. Между лехите е хубаво да направим по-широки пътечки, които покриваме със стърготини или дребен чакъл. Така ограничаваме още веднъж достъпа на плевели до лехата, а и даваме красив вид и завършек на проекта.
Леха със защитна мрежа Тя е много предпочитана и изработката е лесна. Върху почистената от тревата земя разстиламе защитна мрежа. Тя може да се намери в специализираните градински магазини и центрове. Удобството е, че издържа с години, има малки дупчици за отичане на водата при поливане или дъждове, но защитава много ефективно срещу проникване на плевели. Върху мрежата поставяме готовата рамка и запълваме с почва и оборска тор. Ако за ограда използваме камъни или друг материал, трябва да бъдем внимателни при застъпването им със защитната мрежа и да не оставяме пролуки за агресивните корени на плевелите.
Пермакултурна леха Разликата с предходната леха е, че нямаме дъно, което да е защитено с изкуствен материал. Ограничаването на плевелите става чрез натрупване на различни пластове, като се започва с хартиена основа, обикновено картон. След това слагаме дървеното ниво – клонки, малки парчета греди, което се прави, за да се получи добра въздушна циркулация. Напластяването продължава със слама, окосена прясна или суха трева, шума, но не и материал от иглолистни дървета. И накрая се слага почва от компоста, която съдържа и хранителни остатъци или пръст и оборска тор.
