Живея сам. Родителите ми, щом се пенсионираха, заминаха на село и апартаментът остана на мое разположение. Организирал съм си всичко, както на мен ми харесва. Изхвърлих повечето от мебелите на майка ми и баща ми. Едната стая превърнах в спортна зала – сложил съм си всякакви уреди и в свободното време се грижа за формата си. За спалнята купих голямо модерно легло и си направих дрешник по мярка – харесва ми да се грижа за дрехите си. В хола поставих най-голямата плазма, която намерих, абонирах се за програмите, които ме интересуват, сложих един удобен диван. Съборих стената между кухнята и хола и се получи едно голямо отворено пространство. Декорирах всичко по мой вкус и вкъщи се чувствам чудесно. Имам много приятели, но повечето са женени или сгодени.
Зададоха се Коледните и Новогодишните празници. Коледа изкарах на село с родителите ми – те се суетяха да ми угодят и изкарахме един спокоен семеен празник. За Нова година бях решил да съм си вкъщи – щях да работя до късно последните дни на отиващата си година и имах желание да се прибера, да си сипя едно питие, да пусна плазмата и да разпускам. Говорихме с колегите кой къде ще кара Нова година и аз имах неблагоразумието да споделя, че ще съм сам вкъщи.
Един от тях ме покани да му гостувам – щял да е вкъщи с младата си жена и наскоро родената им дъщеря. Отказах. Той настоя. Звънна на жена си и тя също ме покани. Нямаше начин – приех поканата. Не бяхме особено близки с тези хора, но реших, че всеки опит за сближаване с колега е за добро. Минах през къщи, изкъпах се, сложих костюм и риза, обух скъпи обувки, поставих на ръката си любимия часовник, парфюмирах се, взех бутилка отлежало вино и един поднос с деликатеси от специализирания магазин и се представих в къщата на колегата. Отвориха ми и ме поканиха да вляза. И двамата бяха по домашни дрехи, а аз с моя скъп костюм се почувствах не на място.
Оставиха ме да гледам бебето, а те отидоха да приготвят трапезата. Чудех се къде ми беше акълът като приех поканата да празнуваме заедно. Бебето започна да плаче. Взех го на ръце и го подхвърлих няколко пъти във въздуха, след което то повърна върху сакото и панталона ми. Пристигна майката на малкото същество и ме успокои, че нямало нищо, да съм се почистел в банята. Горкият ми костюм – не заслужаваше да бъде третиран по този начин. Оставиха ме сам в стаята и отидоха да приспиват бебето. Сигурно съм бил луд да пренебрегна удобния си апартамент и да хукна по хората. Най-накрая приспаха бебето и седнахме на масата.
Храната беше под всякаква критика. Пиенето също. Нещата, които донесох, не се сервираха въобще. По едно време жената на колегата донесе една опърпана баница. Откъсна едно парче, подаде го на мъжа си и, виж ти изненада, парата се падна на него! Подаде едно парче и на мен. Предполагаше се, че баницата е с късмети, но в моето парче нямаше нищо. Казаха, че съм си бил изял късмета, без да видя, а аз още не бях отхапал ни залък. От техните парчета излязоха още късмети. Стана ми смешно. Започнах да се смея като луд. Станах и си тръгнах. Колегата и жена му се суетяха около мен и питаха защо не остана, че още не сме посрещнали Нова година, но аз само се смеех. По пътя към къщи почти тичах. Втурнах се в апартамента си, хвърлих изцапания костюм, облякох си чисти дрехи, налях си питие и се отпуснах на дивана. По-странно посрещане на Нова година не бях правил. Заклех се никога повече да не сменям плановете си заради хората. Някой звънна на звънеца ми. Доста се поколебах, но любопитството ми надделя и станах да отворя вратата. На прага стоеше красивата дъщеря на съседите с баница в ръце. Реших да проверя дали си у вас, каза, искаш ли да си изтеглиш късметче от баницата? Поканих я да влезе. Отдавна подозирах, че ме харесва, а и аз бях заинтригуван от нея. Пихме по питие. Танцувахме. Докосвахме се нежно. Хранихме се един друг с баница и четяхме на кого какъв късмет се пада. Тази нощ на мен се падна най-хубавият късмет- любовта. Автор: Александър Алексиев
