Днес почитаме обичая Баба Марта, който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция – най-вероятно езически.
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор.
Според обичая на този празник подаряваме на близките си специален амулет, който е наречен мартеница. Мартеницата се подарява за здраве и сила през следващата година.
Мартениците се изработват само за 1 март. С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет.
Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на 1 март на хора, дърветата и животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март – деня на пристигането на Баба Марта. Според вярванията това се прави за здраве и успех. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Мартениците се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено.
Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича „марцишор“ и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.
Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец март.
Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
