Фен Маркет НИКОЛАЙ ИЛЧЕВСКИ

2
Добави коментар

СТАРЕЦЪТ И КЪЩЕТО

Еньовден – 2014

Вчера, точно на Еньовден, бурята се самопокани, без да пита
имаме ли именници, чакаме ли гости…

Носеше си за пиене, носеше си и лед. С климатик, духащ
студено със 120 км/ч, с листа от всякакъв вид – 
мощна салата във  въздуха. С
ураганно духане – дето и най-откачения мъж не би се осмелил да иска.

Дойде подготвена.

Взе си от ядките по 
масата, взе си от вишните и черниците, хапна дори керемиди…. 

Не каза
благодаря. Защото носеше големи подаръци – пресен дъжд и свирепи пориви.

Качихме се на терасата на вилата. Да не пречим да се
самообслужва.

Страшно и велико – да гледаш как дърветата се опитват да
побягнат и се удрят в покривите на къщите. Как дъждът идва хоризонтално,
прегърнат с бурята и изневерил на гравитацията. Как съвсем земни обитатели –  кофи, столове и тенти летят като яребици през
дворовете.

Обезлюди се светът….

И изведнъж в съседен двор – един сух старец се  появи с непромокаемо настроение и борбен
характер. Взе да дърпа  тенекиените
листове, които бурята му задигаше и да 
ги връща по покрива на сайванта. Вятърът му взе кепето и го задигна с
облак листа и клони. Човекът отговори с тежки камъни и парчета тухли – затисна
керемидите и ламарината, които не  бяха
сигурни, че трябва да стоят над сеното.

После дядката, сгърбен, притича да затвори вратата на
плевничката, сложи стар казан под една струя, мокреща пруста с обувките…

Каква любов, какво нещо…! Тя, къщичката му, живееше, за да
го пази от стихиите, а сега , в бурята, той я защитаваше от яростта на пороя.

Явно бяха отдавна заедно.

Огромна мълния, като бяла нажежена стоножка. се заби в
реката и  трясъкът разглоби света.

Когато погледнахме, човечецът го нямаше – дали беше се скрил
или се беше качил на небето да спре гръмотевиците над къщето си, не стана ясно.
Той  беше. готов на всичко…

После падна още една и токът угасна. Нямаше как да видим,
дали прозорчето му свети. Пък и не ни беше до това.

По време на мрак и на буря, отвътре ти идва да се гушнеш на
топло и да слушаш – как стихията лакомо се угощава с човешките суети и направии
из селото.