„Ролинг стоун“ и последното интервю на Ленън

20
Добави коментар
amahondra
amahondra

Три дни преди
убийството на Джон Ленън на 8 декември
1980 г. редакторът от „Ролинг стоун“
Джонатан Кот прекарва девет часа с него,
като разговарят за материал за бъдеща
корица на списанието.

Пълният текст
на интервюто никога не е публикуван
преди, но българското издание на
списанието (RollingStone.bg) го помества в новия си брой,
който излиза на пазара на 14 декември.

Избрани откъси
от него се появяват в специалния брой,
с който американския „Ролинг стоун“
почита Ленън през януари 1981 г., но Кот
така и не сваля на хартия целия запис
от интервюто. Тридесет години лентите
с него остават в архива.

„По-рано тази
година разчиствах и търсех едни папки
в дебрите на килера си, когато се натъкнах
на две касети с надпис „Джон Ленън, 5
декември 1980 г.“ – разказва Кот. – Не ги
бях слушал от 30 години и когато ги пуснах,
този абсолютно жив, ободряващ глас се
понесе, магически запечатан на магнитната
лента.“

Интервюто на
Кот с Джон Ленън – последното печатно
интервю на музиканта – най-накрая излиза
черно на бяло (от петък – в Щатите, от
следващата седмица – и в България) като
централна тема в „Ролинг стоун“, с
която списанието почита 30-годишнината
от смъртта му.

В безкрайно
откровения разговор Ленън напада
феновете и критиците, които са го хулили
по време на петгодишната пауза, в която
скъсва с музиката. „Хората искат
мъртви герои като Сид Вишъс и Джеймс
Дийн – казва Ленън. – Е, ама аз не искам
да съм шибаният им мъртъв герой… така
че забрави ги.“

Той говори и за
плановете си евентуално да започне и ново турне. „Може и да го направим –
казва Джон. – Но няма да има димки, никакво
червило, никакви мигащи светлини. Трябва
просто да е уютно. Може и да се посмеем
малко. Ние сме преродени рокаджии и
започваме наново… Има време, нали?
Достатъчно време.“

Йоко Оно също
участва в броя с дълбоко и лично есе за
последните си дни с Ленън. „Точно
преди да тръгнем от студиото [минути
преди смъртта си], той ме погледна – пише
Оно. – Аз също го погледнах. В очите му
имаше дълбочина като на човек, който се
готви да каже нещо много важно. „Какво?“
– попитах. Никога няма да забравя как с
дълбок, нежен глас, сякаш за да издълбае
думите си в съзнанието ми, той изрече
най-прекрасните неща. Аз засрамено
погледнах встрани.“