Помощни средства в аквариума

1
Добави коментар
jasminivanova
jasminivanova

Съвременния аквариум е немислим без модерни средства. Някои от най-необходимите са: отоплител с реле за поддържане на постоянна температура на водата в аквариума, филтър за пречистване и аератор (помпа за въздух). Аквариумната вода се пречиства чрез филтри, съдържащи различни абсорбиращи вещества. Преминалата през тях вода се освобождава от механичните примеси, но и от отпадъчните продукти от органичен произход. Най-често се употребяват два вида филтри: вътрешен и външен филтър. Дънният филтър се заравя в дънните пластове на аквариума. Представлява стъклена фуния или чаша с фино надупчени стени, съдържаща перлонов или дедеронов памук. Те могат да се заместят със ситно нарязани дамски найлонови чорапогащи или с подходящо изрязана дунапренова гъба за баня. Този филтър действа по следния начин: въздушната струя, идваща от аератора (помпата за въздух) преминава през стъклената фуния, увличайки мръсната вода от дъното. Събраните нечистотии полепват по перлоновия пълнеж на филтъра, а пречистената вече вода се изхвърля през стъклената тръбичка обратно в аквариума. Важно условие за правилното функциониране на дънния филтър е той да се намира сред пласт от дребен или по-едър чакъл който да играе ролята на нещо като дренаж. Друга разновидност на дънния филтър е обърнатата стъклена фуния. В нея се поставя една U-образна тръба, през която от помпата за въздух се надува. Под действието на налягането се всмуква нечистата вода от дънните пластове и се концентрира във фунията. Преминалата през дънните пластове вода се пречиства през тях и така навлиза във фунията, откъдето въздухът от помпата я изтласква обратно в аквариума през стеснената част на фунията. При този филтър дънните пластове заместват пълнежа необходим при другите видове филтри. Това е най-просто устроеният, но много ефективен филтър. Външният филтър е удобен за по-големи аквариуми и представлява правоъгълен съд, закачен на скоба за външната стена на аквариума. В него първо се поставя една преливна стъклена извита тръбичка, която влиза в една по-широка стъклена тръба, така че в последната да има място  о за още една тръбичка, вкарваща въздуха под налягане от аератора. След това филтърът се зарежда последователно: най-отдолу с пласт едър чакъл, върху него пласт по-дребен чакъл или деронов памук (става и с гъба за баня), върху него пласт активен въглен, отново чакъл и най-отгоре вече поставяме тънък пласт от перлонов памук (може и дунапрен). В така заредения външен филтър се поставя една извита тръбичка за всмукване на вода от аквариума, налива се чиста вода, така че нивото и да бъде на два сантиметра над горния перлонов пласт. При включване на помпата, водата през всмукателната тръбичка се засмуква от аквариума, навлиза във филтъра, преминава през пластовете на пълнежа му, събира се вече пречистена на дъното, откъдето под действието на въздушната струя, вкарана под налягане от помпата, отново се връща в аквариума. За да се осигури висока ефективност на филтъра, въгленът преди зареждането му трябва да се извари във вода, за да се отстрани въздухът от него. Когато външният филтър е зареден правилно, той функционира безотказно в продължение на близо една година, след което трябва да се почисти. За да се провери след почистването му, дали филтърът работи нормално, налива се в него разтвор на метиленовосиньо. Ако след включването на филтъра от него излиза безцветна вода, същият е в изправност.

Помпата за въздух (аератора) е изключително необходима за отглеждане на риби, особено на топлолюбивите. При аерирането на водата се разместват водните пластове, което е от значение за някои видове риби (студенолюбиви, активни плувци). В топловодния аквариум топлината се разпределя равномерно. По този начин също се вкарва частично атмосферен въздух във водата, което е от особено значение за рибите и безгръбначните животни обитаващи аквариума. Аерирането предотвратява образуването на повърхностна ципа, характерна за застоялите води.

Други полезни помощни средства за аквариума са нагревателите. Обикновено те биват с мощност между десет и сто вата но се намират и по-мощни. В днешно време всички те имат термореле така че няма  реална опасност да си сварите рибите (или да ги простудите). Добре е долната част на нагревателя да се опира в дъното, понеже по този начин ше нагрява и него и няма да има фрапираща разлика между температурата на водата и тази на грунда на дъното.

За изкуствен източник на светлина можете да използвате обикновена или луминесцентна лампа. За малък аквариум можете да използвате обикновена лампа с нажежаема жичка, но тя не е подходяща за по голям съд, който би изисквал да сложите много такива. Ако аквариума ви е голям, тогава задължително трябва да го осветявате с една или повече луминесцентни лампи. Най-доброто решение са луминесцентните лампи, излъчващи „студена“ светлина. Те се монтират в рефлектор и се поставят на горния ръб на предната стена на аквариума. Също така, много е ефектно и вътрешното осветление на аквариума. За целта се поставя малка електрическа лампа в стъклена тръба, на която едната страна е боядисана или е с огледална повърхност. Тази тръбичка се спуска между водните растения. Правилното дозиране на светлината е от ключово значение. Слабото осветление задържа развитието на растенията. По листата им се образува кафяв налеп от кремъчни водорасли и растенията започват да загиват. Твърде силното осветление на аквариума също е нежелано. То спомага за бързото развитие на растенията, водата се пренасища с кислород поради силната фотосинтеза. По този начин концентрацията на кислород във водата може да достигне до триста процента в повече от нормалната му стойност. Подобно пренасищане с кислород се наблюдава и в аквариуми, изложени на силна пряка слънчева светлина. В такива случаи като противомярка се препоръчва силно аериране на водата и намаляване на интензитета на светлината. Като цяло обаче няма някакви общоприети норми за интензивността на светлината в аквариума. Тя се определя от самите акваристи в зависимост от конкретните условия. Преценка се прави основно от състоянието на водораслите. Появата на кремъчни водорасли (диатомеи) под формата на кафяв налеп по листенцата е показател за недостатъчна светлина, а масовото развитие на зелен налеп по стъклата, образуван от низши зелени водорасли (алги), е указание за незабавно намаляване интензивността на светлината. Най-елементарна е формулата на Рингвалд – при обикновени лами да се осветява с два вата на всеки квадратен дециметър площ от дъното на аквариума а при луминесцентни да се осветява дори с по-малко от ват на квадратен дециметър. Помощните средства за поддържане на аквариума се делят на две основни групи. Постоянно необходими и такива необходими само при почистването му. Към първата група се отнасят например термометрите. Колкото и странно да ви звучи те са задължителен аксесоар дори и за студеноводният аквариум. Самият аквариум се почиства по следният начин:

– Когато по стъклата се появи зелен налеп от водорасли, той се отстранява с ножче за самобръсначка, прикрепено към дървена или пластмасова шпатулка с дълга дръжка, която е наклонена спрямо дръжката. Движенията на ръката при почистване на стъклата трябва да бъдат отвесни и само в една посока, за да не се издраскат стъклата. След това с гъба и с чиста вода внимателно се отстранява нечистотията по стъклата.

– Известно време след почистването на стъклата се оставя да се утаи размътената вода. С маркуч със закрепен на края му стъклен звънец (вече се продават и пластмасови фабрични сифони за чистене на аквариум) се всмукват нечистотиите и тинята от дъното. Почистването трябва да става така, че събраната около стеблата на растенията тиня да не се изважда, защото тя служи като естествена тор за растенията.

– Загнилите пожълтели листа и стеблата на водните растения, както и прекомерно развитите им разклонения се отстраняват внимателно с ножица.

При почистването са нужни и съдове за промиване на пясъка, за пренасяне на вода и др.  Ако по повърхността на водата се е образувала тънка като мазнина ципа от прах или развиващи се бактерии, тя се отстранява чрез хигроскопична хартия, изрязана по размерите на съда, като се плъзга по повърхността на водата и с нея се обира ципата. Наред с това водата се подлага и на интензивно аериране.

&nbsp&nbsp&nbsp&nbsp&nbsp&nbsp&nbsp&nbsp