Артист – Кръстю Лафазанов, Krystjo Lafazanov

14
Добави коментар
raya
raya

Кръстьо Василев Лафазанов е роден на 18 юли 1961 г. във Варна .Завършва актьорско майсторство за куклен театър при Елена Владова във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1985). Дебютира в ролята на Магаренцето Мокси („Динди” – Б. Априлов) в ДКТ – Варна (1985). Работи в ДКТ – Варна (1985-87), РДТ – Смолян (1988-89), театър „Сириус” (1990-91), театър „Ла Страда” (1991-93), НТ „Иван Вазов” (от 1993).
Роли: Куцото петле в „Куцото петле” – Р. Москова, Подскакалников в „Театрален дует” – по Вл. Маяковски и Н. Ердман, Княза във „Фантасмагории” – по Е. Т. А. Хофман, Дойката в „Ромео и Жулиета, Страж, Ехо, Гертруда, Полоний в „Хамлет”, Егей в „Сън в лятна нощ” – У. Шекспир, Бабата на водния дух в „Приказка за скитник” – К. Чапек, Човекът от улицата в „Улицата” – Ст. Москов, Чичото, Принц Скрежко в „Приказки” – Дж. Родари, Страж, Вестител в „Антигона” – Софокъл, Антоан, Фукие-Тенвил, Симон, Ключар, Галудек в „Спомен за една революция” – Г. Бюхнер, Х. Мюлер, Тартюф в „Тартюф” – Ж. Б. Молиер, Дон Кихот, Дулсинея Арабска от харема в „Дон Кихот” – М. де Сервантес, Мъж С в „Куцалан или Вълча Богородица” – К. Илиев, Хаджи Смион в „Чичовци” – Ив. Вазов и др.Носител на национални награди.
Ако се казвах Крал Франтишек като героя на Чапек и тук, и в Чехия, и навсякъде щях да съм си Крал, но понеже съм Кръстю, такъв ми бил кръста – само за час – два да съм крал и после – да яхвам тролея…(смях). Това ми харесва в професията ми – различните светове, в които плувам на сцената. Не казвам, че животът не е интересен, но не мога да бъда Дойка. А в театъра мога! Това не е по силите и на най-могъщите крале. Значи ние, актьорите, сме по-могъщи и от кралете.
Ако бях по-млад, вероятно бих опитал да поработя и поживея при други условия. Но сега, след като съм разглезен от обичта на публиката си и името ми (запазената ми марка един вид) има верни почитатели, едва ли бих зарязал всичко това … Изкушавам се от хубави роли в световни продукции, да играя на световни театрални сцени. Но просто да се преместя да живея в чужбина, не.
Истински актьор е всеки, който истински обича работата си, въпреки изпиващото напрежение и отговорности. Напоследък поради масовото ни облъчване от телевизиите и налагането от екран на физиономии, стойностите започнаха да се размиват. Популярните от екрана не винаги са най! Има театрални актьори, които не се снимат в телевизия и кино, имената им не са толкова известни, но са гениални професионалисти. За съжаление масовият зрител доста често е склонен да аплодира просто „известната физиономия“. Много усилено работя да не съм само една от тях.
„Ние сме предимно куклени актьори. А куклата трябва да бъде изпълнена с душа. Пренасяйки „куклените” си умения в работата със Сашо, ние ставаме самите кукли… Гледаме на ролята/персонажа като на кукла, която трябва да съживим. Тя има една- единствена физиономия, но в различни моменти реагира по различен начин. И в живота има смешни, но и тъжни ситуации. Ако от сцената обаче ни се поднасят случки като от самия живот, той не би бил толкова интересен. Театърът изисква преувеличение, но пък то трябва да бъде много истинско. Толкова истинско, че публиката да му вярва. А кои са най-добрите актьори? Децата. А до децата най-близко са клоуните. Истинският клоун е и тъжен, и мрачен, но и много щастлив. Като че ли и персонажите в спектаклите на Сашо са едни невероятни деца, които си играят. Всяка негова постановка е игра. Лично аз възприемам като едно цяло смешното и тъжното в играта си. Смислово важен и истински е изненадващият обрат – когато тъжното, смешното просто „връхлитат” върху теб. Затова и силата на изкуството е в неговата парадоксалност, т.е. истинност.”
Част от анкетата на Милена Михайлова „Актьори на Александър Морфов пред „HOMO LUDENS”, публикувана в сп. „Homo Ludens”, бр.8-9/2003, с.110-112