На 12 март 2015 г. на 66-годишна възраст след продължителна битка с болестта на Алцхаймер почина световноизвестният английски писател Тери Пратчет. Пратчет е издъхнал в дома си, заобиколен от семейството си и от котката, която е спяла на леглото му, съобщават неговите издатели. Сър Тери Пратчет е английски писател и най-продаваният автор във Великобритания за 90-те години на миналия век. Най-известен е със серията си от комични фентъзи романи за Света на Диска. Сред другите му романи са „Килимените хора“, „Тъмната страна на Слънцето“, „Страта“, „Автентичната котка“, „Добри поличби“, „Нация“.
Роден е в селото Форти Грийн, което сега е част от Бейкънсфийлд, графство Бъкингамшир, на 28 април 1948 година. От 1959 г. учи във висше техническо училище в Уайкъмб. Неговият първи разказ „The Hades Business“ е публикуван в училищното списание през 1961 г., а през 1963 г. в професионално издание. След това напуска училище и се заема с журналистика. Неговият първи роман „Килимените хора“ е публикуван през 1971 година. Първата книга от поредицата „Светът на Диска“ – „Цветът на магията“, излиза през 1983 година. Оттогава издава средно по две книги на година.
На 11 декември 2007 г. той публично обяви, че страда от ранен стадий на болестта на Алцхаймер. По-късно прави сериозно дарение на Тръста за изследване на болестта и заснема предаване за Би Би Си, проследяващо опита му с болестта. До декември 2007 г. Пратчет е продал 55 милиона книги по света с преводи на 36 езика. Той е вторият най-четен автор във Великобритания и седмият най-четен неамерикански автор в САЩ. Романът му „Пирамиди“ е отличен с британската награда за фентъзи. През 2001 г. печели медала „Карнеги“ за романа си „Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“.
Тери Пратчет е офицер на Британската империя от 1998 г. и рицар-бакалавър от 2009 г. заради приносът му към литературата. Ето и 10 от най-запомнящите се цитати от негови произведения.
1. „Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета.”
Из „Цветът на магията“
2. „Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.”
Из „Фантастична светлина“
3. „Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща.”
Из „Посестрими в занаята“
4. „Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече“ с криви зарчета.”
Из „Посестрими в занаята“
5. „- АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО! — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
— И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
— ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.”
Из „Жътварят“
6. „Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.”
Из „Малки богове“
7. „Много е важно. Неопитните пътешественици може и да си въобразяват, че стонът „Ааах!“ е универсален. Само че в Битробай означава: „Изключително удоволствие!“, в Хоуондаленд, според контекста: „Бих искал да ти отхапя стъпалото“, „Твоята жена е голям хипопотам“ или „Пурпурната котка безмълвно ви поздравява“. Едно племе се е прочуло с безсмислената си жестокост, защото за представителите му воплите на пленниците звучат така: „По-бързо! Настоявам за още врящо олио в казана!“
Из „Интересни времена”
8. „Коефициентът на интелигентност на разгневената тълпа е равен на коефициянта на интелигентност на най-тъпия от гъмжилото разделен на броя на участниците.”
Из „Маскарад”
9. „Колкото и далече да избягашe, човек винаги се настигаше.”
Из „Дядо Прас”
10. „Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор.”
Из „Последният континент”
Коментари
коментар(а)
Подобни: R.I.P., мисли, писатели
